Чартърен полет, круиз по море и много емоции!
Тази статия е за всички, които все-още не са летели със самолет, не са плавали с круизен кораб и не са посетили Анталия. Ще ви разкажа за пътуванията, почивката и екскурзиите, като по понятни причини ще Ви спестя нещата за които обичайно се казва: „тук историята мълчи“.
И така, тръгваме от България за Турция рано, към 6 часа сутринта и пристигаме в Анталия, Алания, Конаклъ към 20 часа вечерта. Полетът със самолета заедно с всички трансфери и с изчакванията между тях продължиха около 14 часа на отиване и около 15 часа на връщане.
Когато сме на летището, внимаваме какво правим сред многото хора, имайки предвид, че летището е голямо като площ и там никак не е трудно да стане някой сакатлък, например да се изгубим, да се забавим или да си изтървем полета. Първо търсим информационното табло за заминаващите самолети, с точния час на нашия полет и запомняме номера на гишето, към което следва да се отправим, за да се чекираме. Там ни издават бордова карта, това е нещо като билет за самолет. С бар-кода от бордовата карта преминаваме през съответния пропускателен турникет. Багажът го оставяме на лентата при чекирането и ще си го получим чак когато кацнем на съответната дестинация и ни вкарат вътре в другото летище. Минаваме разни ескалатори, лабиринти, търговски обекти и се отправяме към изхода, който е посочен на бордовата ни карта (така е на летище София) или го търсим на друго информационно табло (така е на летище Анталия).
Качването в самолета може да стане след извозване с автобус в самото летище или да влезете в самолета директно през съответния слот на летището. Влизайки вътре в самолета следва да седнете на указаното в бордовата ви карта място и да си сложите предпазния колан, които по указание на пилота или на стюардесите, следва да затегнете, от съображения за безопасност. Преди полета стюардесите дават инструкции за безопасно летене и ви запознават с правилата за реакции при възможните инциденти по време на полета.
И така, в точния час, пилотът вдигна самолета - в прекия смисъл на думата. Самото летене в небето мина нормално, с меки излитания и кацания. Претърпяхме само няколко леки турбуленции по време на полета. Според мен, няма нищо страшно в летенето със самолет, то наподобяваше пътуване с автобус, който сякаш от време на време преминаваше през разни неравности. През прозорчетата на самолета виждахме Земята от птичи поглед, облаците и синьото небе.
Имайте предвид, че е важно да прочетете внимателно всичко, което са Ви дали туроператорите под формата на „полетна информация“, тъй като това ще ви спести куп излишни притеснения и главоболия. Нашият туроператор в началото на информацията беше посочил, че на летището ще ни чака човек с табелка, който тук условно и за удобство ще го наречем Мохамед. И пристигайки на летището, гледаме и търсим - тук Мохамед, там Мохамед, ама никъде не се вижда Мохамед, нито табелката му. Не го видяхме нито когато си взехме багажа от лентата, нито докато обикаляхме огромното летище, натоварени с багажите в ръце. Оказа се, че надолу из текста пише номер на гише, което беше чак на изхода на летището. Ама когато човек е притеснен и бърза, хич не му е до четене на подобни големи фермани. И така, с „джокер от приятел“ стигнахме до Мохамед и видяхме табелката му. В случая, основната вина беше наша, че не изчетохме целия ферман от началото до края, но бих казал, че известна вина имат и тези, които са структурирали информацията по този леко подвеждащ начин: в началото пишат, че на летището ще ни посрещне Мохамед с табелка и ние предположихме, че той ще ни чака някъде близо до лентата, от която хората си получават багажите. Да, ама не! Оказа се, че там някъде, надолу из текста, е написано номер на гише, намиращо се извън летището, на което открихме не само Мохамед, но и табелката му. Сега ситуацията ми изглежда леко комична, ама тогава никак не ни беше смешно - да се лутаме из огромното, непознато летище и да търсим Мохамед с табелката му, сякаш търсим игла из купа сено…
С автобус ни закараха до хотела, настанихме се там, стайте бяха големи, просторни, с хубави тераси и с красиви гледки. Всяка стая беше оборудвана с климатик, телевизор, хладилник, леглата бяха големи и комфортни. Имахме голямо огледало, хубава баня с тоалетна, кърпите се сменяха ежедневно, хигиената беше на високо ниво. Храната в ресторанта беше богата, хареса ни, но в интерес на истината, очаквахме тя да бъде още по-разнообразна през различните дни от престоя ни. Вкусна и качествена храна - искахме да опитаме от всичко!
Към самия хотел функционираше басейн с дълбочина на водата от 1,20 до 1,60 метра. В единия край на басейна работеха 4 водни пързалки, които бяха подходящи за големи деца, както и за възрастни хора, с тегло до 100 килограма, които нямат здравословни проблеми, например заболявания на сърдечно-съдовата система, епилепсия или психични разстройства. Това важеше за всички пързалки, но най-вече за четвъртата пързалка, при която ускорението траеше близо 20-30 секунди и при изплющяването в басейна беше възможно един по-тежък човек да докосне с дупето си дъното на басейна. В никой случай не бива да се пускате по пързалката по корем и с главата напред, тъй като това крие риск от сериозни злополуки, включително получаване на травми, удавяне и скоропостижна смърт.
За малките деца имаше детски басейн, с подходяща за тях водна пързалка. Над пързалката, с помощта на помпа се пълнеше голямо ведро с вода. Това ведро в даден момент преливаше, накланяше се надолу и се изливаше върху пързалката, за изненада и за забавление на дечицата.
Близо до пързалките работеше барче, от което си вземаме „дондорма“ - това е вкусен турски сладолед, със сметана и шоколад. Ако забравите думата за сладолед, може да посочите с ръка машината, която пуска сладоледа и пак ще ви разберат. Джин със сок може да си поръчате като кажете: „джин фреш карашик“. Всичко в хотела, в ресторанта, в баровете и на плажа беше безплатно за нас, по-точно ни беше включено в ултра ол инклузива, обаче ни поискаха по 13 Евро за всяко електронно устройство, което искаме да използва уай фай мрежата на комплекса. Като българи се опитахме да надхитрим системата и донякъде успяхме – платихме за едно дигитално устройство, а реално използвахме две, прилагайки находчивост и хитрост. Как стана това? Ами периодично влизахме ту от единия, ту от другия смартфон. Тук хората с техническа грамотност веднага ще ме засекат: как не съм се сетил да вкарам двете устройства с една и съща парола в мрежата или поне да създам точка на достъп /аксес пойнт/, така че двата телефона да имат постоянен и едновременен достъп до Интернет, както правим това на много места във България. Да, ама тук, в Турция, това не стана! Опитах се да направя и двете неща, но явно рутерът проверяваше всяко устройство, което иска да се логне в мрежата по MAC адрес и правеше така, че в даден момент с една парола да може да се свърже само едно устройство. В момента на свързване на следващото устройство, интернет връзката към предишното се прекъсваше и то ставаше оф лайн. За да решим този проблем, ми хрумна интересна „рационализация“, а именно: в следващ момент да се включва отново предишното използвано устройство, двете устройства да се редуват едно след друго и за да няма сърдити, въведохме правила за „справедливо ползване на интернета". Така имахме нормална комуникация с Турция, с България и с останалия свят по време на целия ни престои в хотела, при това - на половин цена!
Всички дни по време на престоя ни бяха слънчеви и си изкарахме хубаво на плажа и на морето. Добихме приятен шоколадов тен. Тук има нещо важно, което следва да отбележим: пясъкът на плажа беше едър и за да не ни убиват камъчета по краката използвахме тъй наречените „аква-галоши“. С тях се ходи безпроблемно по пясъка на плажа и се влиза вътре в морето. Те са плътно прилепнали по ходилото и не могат да се изсулят, както би станало, ако се опитаме да влезем с обикновени джапанки вътре в морето. Добре е да имаме предвид, че самото море бързо става дълбоко, особено при наличието на вятър и на по-големи вълни, така че трябва да не влизаме много навътре, за да не възникнат неприятни инциденти във водата.
Някои българи, знаейки историята на България и спомняйки си за пет-вековното турско робство, споделят че се страхуват да посетят Турция, която понастоящем е една прекрасна и приятелска държава. За да успокоим тези хора и за да знаят, че в Турция българите и другите чужденци си изкарват страхотно, с усмивка ще им разкажа нещо интересно, на което ние станахме неволни свидетели. И така, след вечеря, сядахме на „фералък“ (на чист въздух), на столовете край масичките, разположени около големия басейн, до бара, пиехме турски чай, турска бира или турско раки. Впечатление ни направи минаването на група младежи сред туристите, облечени в носии, удрящи меч в меч и викайки нещо неразбираемо за нас, но много силно, крещейки. За съжаление, ние не разбрахме смисъла и значението на това нещо, но лично на мен то ми приличаше на възстановките, които се правят в България, примерно по случай 3 март. Както при възстановките в България гърмят пушки, но няма убити турци, така и тук при удрянето на сабите нямаше обезглавени българи, имам предвид, че не се случи нищо подобно на описаното от полковник Васил Марков за клането на българи при село Дъбово, случило се по време на турското робство. Напротив, дебело подчертавам, че понастоящем турците са изключително любезни към нас, българите, уважават ни и ни казват „комшу“.
Посетихме прочутият турски аквариум, където вървяхме вътре по една голяма стъклена тръба, а около нас, оттатък стъклото плуваха всякакви малки и големи риби, някои от които изглеждаха респектиращо. Казаха ни, че акулите се хранят по два пъти на ден и ние улучихме момент, в който те си бяха хапнали рибка.
Може би най-вълнуващото ни преживяване беше круизът в открито море. Направихме го с големия круизен кораб, той е на цели четири етажа. От големия кораб разгледахме крепостите край морето. Супер Марио, в движение на круизния кораб, без спасителна жилетка се хвърли в открито море. Той скочи от високата платформа на кораба вътре в морето и успя да изплува до скалите. Изкатери се по тях, хвърли се от друго място във водата, доплува до кораба и с вик на победител се яви пред нас. Поздравления за супер Марио!
Ние също си сложихме оранжевите професионални спасителни жилетки и започнахме да плуваме в открито море, бяхме мотивирани и вдъхновени от мъжеството и смелостта на супер Марио. На круизния кораб имаше дискотека с диджей. Пускаха ни разкошна музика, всички се веселяхме и танцувахме, като танците ни се превърнаха в едно неописуемо приключение при пускането на сценичен пушек, при изливането на хлъзгавата пяна върху хората на дансинга и при клатенето на кораба във всички посоки. Снимах се със супер Марио и със самия Капитан на кораба. От пиратите си взехме шушулки, с вкус на рожков, фурма и шоколад. Гризвайки си от шушулките, мъжете и жените се изпълват със силно желание за секс и с много енергия. Натуралните съставки на шушулките подобряват ерекцията на мъжете и даряват жените със силни еротични изживявания.
Д-р Румен Какарашев
Коментари
Публикуване на коментар