Д-р Румен Какарашев: Има ли Вълчи камък и Пияна гора в България?
В Западните Родопи, с мощен джип, по черни коларски пътища, през красиви гори и поляни се отправяме към местността Вълчи камък (Курт ташак). Това е най-високата Панорамна площадка на целия Балкански полуостров. Намира се в близост до пещерата Дяволското гърло. На около 1650 метра надморска височина е и е около 100 метра по-високо спрямо Орлово око. Географски Вълчи камък го откриваме в района на Девин, по пътя за село Триград, североизточно от село Гьоврен. Любопитен факт е, че на поляната срещу панорамната площадка на Вълчи камък е снимана тежката сцена от филма „Време разделно”, отразяваща сватбата на Манол и Елица, както и потъпкването на хляба от турчина Кара Ибрахим.
Поглеждайки от Вълчи камък напред и надолу, виждаме Триградското ждрело, което върви северно от село Триград към село Гьоврен. Там тече река Триградска, а около село Гьоврен ждрелото се разширява. По мраморните склонове забелязваме разнообразни карстови форми, смърчове и ели, както и планините Рила и Пирин, които остават в далечината. Виждаме връх Виденица, връх Голям Перелик, връх Малък Перелик, гръцките Родопи и връх Равногор. На цялата тази гледка се наслаждаваме от 360 градусовата панорамна площадка на Вълчи камък. Мястото е обградено от две реки - Мугленска и Чаира. Наблизо е и резерватът Казаните, като не само в него, но и в местността Вълчи камък може да видите бял бор, който е типичен за местата със Средиземноморски климат и рядко вирее в нашата прекрасна България. Ще познаете белият бор по правото му стъблото, по кривите му клони и по короната му, която сякаш е расла на етажи.
На Вълчи камък има две съоръжения, от които следва да внимавате да не паднете. Качваме се на дървената вишка, при което се издигаме с още 10 метра нагоре и от тази голяма височина правим хубави снимки. Слизаме от вишката и отиваме при другото съоръжение, при което ни се изтърсва всичкият адреналин. Там, върху дърво, което е израснало в самата скала е поставена дървена платформа, а под нея зее адската пропаст. Паднете ли оттам, спасение няма! Затова, внимавайте и не поемайте неразумни рискове!
Според легендата, по време на турското робство, войводата на село Гьоврен всеки ден се изкачвал високо в Родопа планина, където се срещал с войводите на другите села. Обаче, един ден, разхождайки се из баира, Гьовренският войвода попаднал в планината на глутница свирепи вълци. Извадил пушката си и започнал да гърми, за да ги уплаши. Всички вълци избягали, обаче при войводата останало едно малко бебе вълче. Войводата го прибрал в дома си и се грижил за него много, като уважаван домашен любимец. Няколко години, докато живеело при войводата, вълчето било кротко и послушно, и не проявявало вълчия си нрав. Обаче, един ден войводата отишъл в село Мугла и оставил дъщеря си да си играе. Без да иска момиченцето улисано в играта излязло от двора и стигнало до ръба на дълбока пропаст, като без малко не паднало в нея. Малкото вълче видяло момиченцето и опасността, и моментално скочило да го хване, като захапало ръката му с острите си зъби. Съседите на войводата също станали неволни свидетели на инцидента, обаче те били прости хора и не разбрали истинските намерения на вълчето, което е искало да спаси живота на момиченцето, а не да го изяде. Когато войводата се върнал в селото, хората му казали, че вълкът бил непослушен, позволил си да скочи върху дъщеря му, за да я хапе и яде. Ядосал се войводата, изпил кило люта ракия и заедно с четниците си, качил вълчето в планината. Хвърлил го от ето тази, най-високата скала. Малко след това, всички чули вълчи вой и последвало разрушително силно земетресение в селото. В памет на невинното вълче, след години, селяните тук сложили статуя на вълк и нарекли мястото Вълчи камък. Освен това, на 22 август, всяка година, на Вълчи камък, всички селяни и гостите им ходят да се веселят, да ядат чеверме, да пият руйно вино, да вият хора и ръченици, да пеят песни, да разказват легенди и да се надсвирват с гайди. Считали са, че именно вълците са пазителите на село Гьоврен и когато те вият над селото, това е било сигнал и предупреждение за хората от селото за предстоящо силно земетресение или за друго голямо природно бедствие.
Освен Вълчи камък, в този район има и други приказни места, които заслужават вниманието ни. Ще кажем накратко по няколко думи за всяко от тях. Резерватът Казаните е близо до село Гьоврен и до панорамната площадка Вълчи камък. В него има гора, в която откриваме бяла ела, черен бор, бял бор, бук, смърч и други растителни видове, включително и над 140 вида лечебни растения, както и много птици и бозайници, някои от които може да срещнете при разходката си по изградена екопътека, сред девствената природа и край каскадата от водопади. Водопадът Триград е недалеч от село Гьоврен и от Вълчи камък. Водата му тече по скали и между дървета от височина около 10 метра. Водопадът Османов вир е там, където се събират Чаирска река, Триградска река и където се е оформило Чаирското ждрело. То е малко и тихо водопадче. Пещерата Дяволското гърло е на около 12 километра от Вълчи камък и е обгърната с огромна мистика. Много адреналин се изръсва при всеки, попаднал в нея, дори когато там не го гони мечка. Имайте предвид, че със стръмните, хлъзгави, влажни 301 стъпала на стръмните стълби, тази пещера се оказва трудна за изкачване от повечето туристи, които не са истински пещерняци. В Дяволското гърло има Бучаща зала и падащият в пещерата водопад вдига голям шум. Според легендата, именно в Дяволското гърло е било подземното царство на Хадес, в което той е посрещнал Орфей, когато любимата му Евридика била ухапана от отровна змия и умряла. Харамийската пещера е до Дяволско гърло и е голямо изпитание – тя е на високо, тясно и тъмно място, поради което не ви препоръчвам да ходите там. Има няколко зали, както и следи от битието на първобитните хора, живели там. Ягодинската пещера според мен и според повечето пещерняци е най-красивата пещера у нас. Дълга е около 10 километра, на три етажа е, но към момента, туристите могат да ходят само из третия етаж, където ще видят всякакви пещерни форми - сталактити, сталагмити, сталактони, „завеси“, леопардови кожи и пещерни перли. Според екскурзовода ни, някои младоженци решавали да направят сватбената си церемония в Ягодинската пещера, а тези които искали да се разведат, отивали в Дяволското гърло. Орлово око е в района на Вълчи камък и също е панорамна площадка, която не е на дървена, а е на метална платформа, с прозрачна крайна част. Под платформата се вижда Буйновското ждрело, а напред е гледката към село Борино, към село Чала, към село Ягодина, към планините Пирин и Рила, както и към гръцките планински масиви. Дяволската пътека е екопътека на около 16 километра от село Борино. Описва два кръга, наричани малък и голям кръг на Ада. Има дървени мостове, заслони, участъци за катерене и спускане. Минава се под Дяволския мост, край водопадите и покрай красивото ждрело на река Чатак дере. Чаирските езера са на 1400 метра надморска височина и най-вероятно са се образували при топенето на ледниците през ледниковия период.
Оказва се, че между селата Триград и Мугла има Пияна гора. В тази гора дърветата са се наклонили напред и настрани, сякаш са изпили голямо количество ракия. Истинската причината за този феномен са свлачищата, които са настъпили в района и стремежът на дърветата да се изправят, въпреки пропадането на терена.
Д-р Румен Какарашев
Коментари
Публикуване на коментар