Д-р Румен Какарашев: Ягодинската пещера и Дяволското гърло
В тази статия ще разгледаме две от най-интересните пещери в Западните Родопи, намиращи се в района на Девин. Започваме с Ягодинската пещера, в която за съжаление, няма да може да си наберете ягоди, обаче ще се насладите на красотата на природата. Името на пещерата идва от наименованието на близкото до нея село Ягодина, което е само на три километра от нея.
Според легендата, когато селяните от Ягодина се опитали да избягат от лошите нашественици, те влезли вътре в пещерата и се скрили там. Обаче, нашествениците разбрали за скривалището на селяните и запалили силен огън в нея. Пламъците изгорили кислорода, въздухът станал дим и нашествениците затворили входа на пещерата. Българите умрели по изключително мъчителен и жесток начин, като тези, които умирали първи били погребвани от останалите - затрупвали ги с камъни. Открити са скелети на мъже и жени, сплетени в последна прегръдка, на деца и родители, на влюбени, стоящи един до друг - тях дори смъртта не е успяла да ги раздели, както в преносния, така и в прекия смисъл на думата!
Ягодинската пещера е известна и със своите мистични сили, като местните хора вярват, че водата, която тече в пещерата, има лечебна сила. Някой считат, че пещерата е портал към други светове и че там могат да се видят неща, които не могат да бъдат видени на повърхността.
Погледната географски, Ягодинската пещера се открива откъм десния бряг на Буйновска река. Именно тази река е причина за формирането на изключително красивото и най-дълго ждрело в България – Буйновското ждрело. Запомнете, че дължината на това ждрело е седем километра, а дължината на самата пещера е около десет километра.
Структурата на Ягодинската пещера е на три етажа, от които само третият етаж е пригоден за разглеждане от туристите. Обърнете внимание, че когато говорим за пещери, броенето на етажите е обратно на това на жилищните сгради. От това следва, че третият етаж, който посещаваме сега е най-ниският етаж на пещерата. Той е облагороден и е електрифициран, обаче ще се сблъскате с един изключително неприятен проблем и може да бъдете разочаровани когато платите 12 лева за вход и пещерният екскурзовод ви забрани да правите снимки в пещерата.
Маршрутът по който се движат туристите из пещерата е около един километър. Самата пътека е сравнително тясна и не бива да се движите с превишена скорост по нея, както и не е препоръчително да изпреварвате другите хора. По отношение на входа и на изхода на пещерата, трябва да знаете, че те са артифициални, т.е. не са естествени, а са прокопани изкуствено, под формата на тунели. Откъм входа, дължината на тунела е около 150 метра, а откъм изхода е около 80 метра.
Ако искате да вдигнете кръвното налягане на пещерният екскурзод, може да го помолите настоятелно, да ви разходи не само из третия етаж, но и из другите два етажа на пещерата, тъй като сте дошли да видите преди всичко първия етаж на пещерата, където е древното жилище, обитавано от хора през IV хилядолетие преди Христа, през каменно-медната епоха. Там са намерени глинени съдове, като глината за изработката им била изравяна от самата пещерата, както и от коритото на Буйновската река.
Според мен и според повечето пещерняци, Ягодинската пещера е най-красивата пещера в България, имайки предвид неините многобройни сталактити, сталагмити, сталактони, „завеси“, драперии, „леопардови кожи“ и пещерни перли. Ако все-още не сте били от вътрешната страна на някой хладилник и Ви е интересно дали е студено там, ще добиете представа за това от постоянната температура в пещерата, която е 6 °C, при влажност на въздуха около 92%.
Интересни фигурки ще видите там, например на Богородица и Младенеца, на Пижо и Пенда, на Дядо Коледа, на Снежанка, на Седемте джуджета и други. Край входа на пещерата са открити костни останки от три вида птици: тетрев, глухар и обикновен мишелов. Вътре в пещерата може да забележите лишеи, мъхове, плесени и гъби, както и да срещнете някои от установените там 11 вида прилепи, сред които са: голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), дългоух прилеп (Myotis bechsteinii), трицветен нощник (Myotis emarginatus), остроух нощник (Myotis blythii), голям нощник (Myotis myotis), полунощен прилеп (Eptesicus serotinus), воден нощник (Myotis daubentonii), мустакат нощник (Myotis mystacinus), кафяв дългоух прилеп (Plecotus auritus), сив дългоух прилеп (Plecotus austriacus). Шест от тези единадесет видове прилепи са приоритетни за опазване в цяла Европа, а именно: малкият подковонос, големият подковонос, големият нощник, остроухият нощник, дългоухият нощник и трицветният нощник.
Интересен факт е, че в Ягодинската пещера много влюбени сключват брак, а тези двойки, които искат да се разведат, биват насочвани към отсрещната пещера - Дяволското гърло. И така, преминаваме към пещерата Дяволското гърло, с която следва да внимавате, тъй като е пропастна пещера, формирана вследствие на пропадането на земните пластове и от изливането в нея на река, която пада под земята от около 42 метра височина.
Според легендата, именно в Дяволското гърло, по времето на траките, Орфей се е спуснал в долната земя, където е подземното царство на Хадес, за да спаси своята любима Евридика, след като тя е била ухапана от отровна змия. Вътре в пещерата, Орфей свирил с инструмента си и молил Хадес с цялото си сърце да му върне любимата. Хадес проявил разбиране и емпатия към сълзите Орфееви и кефейки се на таланта му като музикант, той решил да прояви благородство и великодушие. Обещал на талантливия музикант, че ще му върне Евредика, но единствено и само при условие, че докато двамата не излязат на горната земя, той няма да се обръща и няма да поглежда към Евридика. Орфей се зарадвал, приел офертата на Хадес, обаче малко преди изхода, той се обърнал да види дали любимата му жена се изкачва зад него, тъй като не чувал стъпките й, поради големия шум, които се вдигал от Бучащата зала. И както се казва: „Никога не се обръщай назад!“, ама Орфей се обърнал и с очите си видял, как Евридика се превърнала първо в една сянка, а след това в каменна скала, която останала там в пещерата. При тази драматична гледка, Орфей започнал да реве за Евридика и там, където падали сълзите му, се образувал малък извор - днес там е олтарът с фигурките на Орфей, Евридика и иконата на Света Богородица. До последния си дъх Орфей не е търсил друга жена, с която да замени Евредика и й е останал верен до смъртта си. Бил е убит с камъни от лошите вакханки, тъй като ги разгневил. Така душата му останала завинаги при душата на любимата.
Предполага, че в тази пещера са били хвърляни убитите войни и вождовете на тракийските племена, с цел те да останат безсмъртни.
Имайте предвид, че температурата в пещерата е около 8 градуса, поради което следва да сте добре облечени, както и да сте с подходящи обувки, тъй като подът й е влажен и хлъзгав.
Малко след влизане в пещерата ще забележите изсечена в стената глава на Дявол, но това не бива да ви притеснява и там може да си направите снимка. По-нататък ще видите малкото изворче, пред което може да си пожелаете нещо много лично, което искате да ви се сбъдне, да вземете вода с лявата си ръка, да намокрите лицето си с нея и да пуснете жълти монети. Пещерата разполага с голяма „Бучащата зала“, която се е образувала от падащата река Триградска и в която се лее вода от най-високия подземен водопад на Балканския полуостров. Забележете, че маршрутът, по който се движат туристите вътре в пещерата е обратен на течението на водата и при разходката там се чува силния грохот от падащата в пещерата вода на реката. Размерите на тази зала са внушителни, вътре в нея може да се събере целият храм „Св. Александър Невски“. Става дума за около 110 метра дължина, 40 метра широчина и 35 метра височина.
Самата пещера Дяволското гърло я откриваме в Западните Родопи, на около километър и половина в посока север, спрямо село Триград, там където виждаме Триградското ждрело, което по своята същност е дълбок пролом по течението на Триградска река и е дело на нея самата. Всъщност, част от Триградското ждрело е и пещерата Дяволското гърло. Водите на реката влизат в нея и така става най-високият пещерен водопад на Балканите, чиято височина е близо 42 метра. Предишният вход на пещерата прилича на оформена прилично дяволска глава, а понастоящем този вход е трансформиран в изход от пещерата.
В миналото селяните са я знаели като пещерата Клокотник, тъй като още щом са влизали в нея са чували бученето на падащата от водопада вода. Самата пещера е на около 175 хиляди години, но едва през 1962 година специалистите по алпинизъм Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарева са се спуснали отгоре и са слезли до Голямата зала на пропастта. Не са се задоволили с този достъп и са решили да продължат да оглеждат пещерата надолу по хода на реката, обаче претърпяват неуспех.
При силна буря, много дървета са се чупили и всичкият този дървен материал е падал вътре в пещерата, но никога след това не е излизал навън.
Правени са опити да се проследи реката с влизане на водолази, двама от които са загинали там, имам предвид Сияна Луцканова и Евстатий Йовчев, които преди да останат завинаги в пещерата са живеели в град Варна. Чули от месните селяни, че „Който влезе в Дяволското гърло, не излиза жив оттам“, но с висок ентусиазъм и амбиция, те решили да проследят хода на реката и да проучат тази пропаст. Гмурнали се, но в един момент кислородът в кислородните им бутилки намалял и почти бил на свършване. С последни сили, те дръпнали по непревилен начин спасителното въже, с желание останалите хора от екипа да ги изтеглят нагоре, обаче колегите им ги разбрали грешно и вместо да ги изтеглят нагоре, те им отпуснали още въже, за да навлязат още по-навътре в пропастта, при което те загиват, Бог да ги прости! С помощта на други водолази, след време телата на двамата младежи са намерени и им е поставена една паметна плоча.
Правени са и опити от екип на „National Geographic“ да се проследи реката в пещерата с използването на камери, но те също са претърпели пълен крах.
За да се проучи пещерата и движението на водата вътре в нея учените са пристъпили към оцветяването й, като основната им задача е била да установят дали реката, която извира от изхода е една и съща или става дума за две различни реки. Не само простите хора, но и учените много са се изненадали от факта, че оцветената вода излиза навън, обаче не за няколко минути, а чак след повече от час. Това е една от мистериите на пещерата и досега нищо влязло в подземната река, не е успяло да излезе на белия свят.
Понастоящем, влизането вътре в пещерата става през изкуствена галерия с дължина около 150 метра. Достигаме подножието на водното течение и започваме да изкачваме нагоре цели 301 стръмни стъпала, което е все едно да се изкачим от първия до последния етаж на 22-етажен блок, докато стигнем до светлия отвор, имам предвид до изхода на пещерата. При изкачването на стъпалата внимаваме изключително много да не се подхлъзнем, защото зад нас има други туристи, които могат да пострадат при евентуален подобен инцидент. Имайте предвид, че стъпалата са влажни и хлъзгави, което изисква да сте обути с подходящи обувки.
По пътя отдолу нагоре виждаме красивия подземнен водопад. Установено е, че на около 400 метра от входа на пещерата водите на подземнотечащата река попадат в дълбок сифон и в дълбока подземна галерия. Счита се, че сифонът е с дължина над 150 метра, като е възможно след него да има и втори сифон или някакъв друг воден лабиринт. Преминавайки през галерията, която е към 60 метра, подземната река излиза през пещерата на повърхността.
В пещерата прелитат няколко вида прилепи, които не бива да ги ловите, тъй като те са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
Д-р Румен Какарашев
Коментари
Публикуване на коментар