Екскурзовод Мария Василева: Вълнуваща въртележка из Родопите!
В сърцето на Родопите сме и разглеждаме Широка лъка. Срещаме жена, облечена в традиционна народна носия. Снимаме се с нея и с екскурзоводката Мария Василева, която ни обещава да направим една незабравима и вълнуваща Родопска въртележка.
Отново приятна изненада! Срещаме известния джаз певец Васил Петров и си правим снимка за спомен.
Отиваме в Чепеларе, да опознаем китното Родопско градче и да се насладим на разкошната Родопска кухня. В заведението, красивата Чепеларка ни сервира традиционните Родопски гозби. Впечатлени сме от вкусната храна и от перфектното обслужване.
Продължаваме към Пампорово и разговаряме с Мария Василева, екскурзовод:
- В Пампорово, къде ще отседнем?
- Ще се настаним в хотел „Снежанка“. Хотелът е голям и хубав, ще си направите СПА-процедури, както и готини масажи, голям кеф са. Вечерта ще има гала вечеря и на живо за нас ще пее Тони Димитрова.
- Отправяме се към екопътека "Невястата". Какво трябва да знаем за нея?
- Тази екопътека се извива в сърцето на Родопите, дълга е около 900 метра. Има необходимите табели, обозначаващи маршрута и пътеката е добре поддържана, съобразно особеностите на планинският релеф. Обаче, имайте предвид, че пътеката е стръмна и тясна, като наклонът извън нея, настрани и надолу е около 45 градуса и трябва да внимавате при ходенето по нея, така че да не се търколите надолу из Родопите. По пътеката срещаме множество български и чуждестранни туристи, които се наслаждават на чистия въздух, на песента на птичките и на цялата зеленина, която Е. Местата през които минаваме са с удивителна красота и ако се заморите, по пътеката ще намерите подходящи места за отдих. Може да си направите и хубави снимки, които да публикувате във Фейсбук и в другите социални мрежи. В хода на това вълнуващо пътешествие, освен туристи, забелязаваме интересни растителни и животински видове, обитаващи Родопите. Възможно е да срещнем и Родопската мечка, но лично аз не Ви пожелавам това.
- Дано не ни изяде мечката! С какво започва и с какво свършва „Невястата“?
- В началото на екопътеката виждаме Смолянската крепост, нагоре минаваме през панорамната площадка, която е изключително подходяща за снимки и в края й стигаме до „Via Ferrata“.
- След екопътеката, къде отиваме?
- На свято и хубаво място, Д-р Какарашев! Добре е да се пречистим и да запалим свещички за здраве и благоденствие в Манастирски комплекс “Свети Пантелеймон“. Навремето, Свети Пантелеймон е бил велик лечител, той е бил като Свети Иван Рилски. В днешно време, някои големи болници носят имената на тези двама Светии. Посещението ни в манастира на Свети Пантелеймон ще бъде едно изключително мощно духовно преживяване, докосващо душите ни и засилващо вярата ни във Бог. Трябва да знаете, че този манастир е осветен лично от една монахиня, известна като сестра Христина, която е българка, но е била насилствено потурчена от ходжата, който я накарал да приеме мюсюлманската вяра. Въпреки това, сестра Христинка запазила вярата си в Хрисос, чието име носи с достойнство, чест и дълбоко в сърцето си, и скоро след това отново станала православна християнка, за слава на Бога.
- Интересно! Някъде тук, нямаше ли и храм на Свети Козма и Дамян?
- Да, малко по-надолу от манастира е и храмът на светите лечители Дамян и Козма, където задължително трябва да запалите голяма свещ за здраве. В манастирският комплекс има Аязмо, с чушмичка, от която с канчето, което ще откриете там, е препоръчитено да пиете на едри глътки, бистра и чиста Родопска водичка. Някои болни хора идват тук и преспиват в манастира, като на следващия ден или малко по-късно оздравяват. Това място е лечебно и тук стават чудеса. Манастирът „Свети Пантелеймон“ действа подобно на Кръстова гора, която също е в Родопа планина.
- Чувал съм, че някъде надолу, към Смолян, има изключително красива пещера, с невероятно впечатляващи карстови образувания…
- Да, това е пещерата Ухловица. Изкачването до пещерата е доста трудно, тъй като пътеката е дълга и стръмна. Първо трябва да се изкачи планинският баир, а след него и стръмните метални стълби, които са около 190 на брой и ни водят до входа на пещерата. Още сте млад, Д-р Какарашев и аз вярвам, че ще се справите с това предизвикателство. Усилията си заслужават, тъй като ще се изкачим на 1040 метра надморска височина, където въздухът е кристално чист и природата е девствена. Влизайки вътре в Пещерата, човек получава душевен оргазъм, вследствие на това невероятно силно и уникално по своята същност подземно преживяване. Според легендата, когато Дяволът си е взел жена, заедно с нея е живял точно в тази пещера. И сега можем да видим следи от него - Дяволът е оставил лика си на едно място в пещерата, което няма как да не го забележите…
- Ох, забелязах го, то и пещернякът ни го показа, когато стигнахме до него. И без да искам, там направих една глупост. Днес е Великден, възкръснал е нашият Спасител, Исус Христос и аз виждайки изображението на Дявола му рекох: „Христос воскресе!“. Явно успях да ядосам Дявола, щом на няколко пъти без малко не се подхлъзнах по хлъзгавите стълби на пещерата, освен това, когато излязохме навън забелязах, че часовникът ми беше изостанал с половин час, въпреки че батерията му беше сменена преди месец-два. А откъде идва името на пещерата и какво друго е добре да знаем за нея?
- Името на пещерата произлиза от думата „ухловица”, това е вид сова, която навремето е живяла в пещерата и около нея. Тази пещера съществува от преди 3,5 милиона години, та чак до днес и вътре в нея откриваме най-брилянтните дендрити, мязащи на морски корали. Има няколко кристални синтрови езерца. В голямото езеро виждаме как плющи водата, падаща от красивия водопад - той е вътре в пещерата. Хората, които искат да посетят тази пещера, трябва да изберат хубаво време, да не е кално и хлъзгаво, иначе рискуват да се претрепят при пешеходния преход от подножието на пътеката до пещера Ухловица. Изкачването при бавно ходене и катерене трае около час, докато слизането е по-бързо, около 30 минути. Самата пещера е на два етажа и за да слезете на долния етаж, както и за да се върнете обратно към изхода й, Вие минавате по изсечени в скалата стълби, които са влажни и хлъзгави. Задължително следва да сте със стабилни туристически обувки и ръцете Ви трябва да са свободни, за да може при евентуално подхлъзване, да се уловите моментално за някои от парапетите. В противен случай, ако се подхлъзнете и има много хора, както пред Вас, така и зад Вас, може да стане „голям сакатлък“. Имам предвид, че едно малко невнимание в пещерата може да доведе до падане и счупване на крак, ръка или глава, при това може да пострадат и няколко човека. Пещерата Ухловица е само на 3 километра от село Могилица, което означава, че тя се намира сравнително близо до гръцката граница. Интересен факт е, че температурата вътре в пещерата целогодишно, и зиме, и лете, е около 11 °С. На дължина пещерата е близо половин километър, но след 330-я метър не Ви съветвам да продължавате навътре, освен ако не сте решил да останете завинаги там (смее се).
- Сега накъде отиваме?
- Пътуваме към село Могилица, където ще Ви покажа най-голямата лъжица в света, висока е близо 6 метра. Навремето, бай Минчо, който е бил славен майстор на лъжици и бъклици, се хванал на бас със свойте съселяни, на по 5 литра мускатова ракия, че ще издяла от топола най-голямата дървена лъжица в света. Напънал се, издялал лъжицата и спечелил баса. През годините, обаче, по лъжицата се образувал мухал, дървото се увредило и тя се напукала от редуващите се дъждове, снегове и жеги. В памет на бай Милчо, останалите живи хора в село Могилица, под ръководството на майсторите Милко Кисьов и Славчо Керимов, се заели да направят нова лъжица, към която добавили автентично издяланата от бай Минчо огромната бъклица за руйно вино. А сега, нека тръгнем в обратна посока и да посетим единствения запазен феодален замък в Родопите.
- Говорите за Агушевите конаци?
- Точно така. Агушевите Конаци са жилищно-стопански комплекс, включващ три сгради, наречени „конаци“. Според някои източници, конанът е изграден в началото на ХІХ век, от трима майстори и в тези конаци са живяли чорбаджията, неговото семейство и слугите му. В Агушевите конаци, преди години е сниман един от най-силните и запомнящи се емблематични български филми. Този филм показва нагледно насилсвеното налагане на мюсюлманската религия на българите по време на турското робство. Досещате ли се, Д-р Какарашев, кой е този филм?
- Да, това е филмът "Време разделно". Нека отидем и в Бачковския манастир…
- Съгласна съм. Бачковският манастир е кръстен „Успение Богородично“. Той е един от най-древните манастири, които са открити на нашият Балкански полуостров. Запомнете, че в България, Бачковският манастир е вторият по големина манастир, след Рилския. Той съществува от далечната 1083 година и носи белезите на тогавашните византийска, грузинска и българска архитектура. В манастира ще откриете един от най-старите позлатени дърворезбовани иконостаси. Освен това, в Светата обител, от монасите и от монахините се пази чудотворната икона „Св. Богородица Елеуса“, пред която горещо Ви препоръчвам да се помолите. Има безброй свидетелства, според които искрените молитви на дълбоко вярващите хора пред Светата Божия майка и пред нейния Свят син, Исус Христос, нашият Господ и Спасител, са получили по неведом път пълно изцеление на телата и на душите си.
- Обаче понякога, освен с вярата, можем да си помогнем и с Родопските билки и минерали. Обръщам се към Д-р Павел Вълев, наш известен пътешественик и лекар, и веднага го питам: Истина ли е, че Мурсалският чай и Зеолитът са „Родопското злато“?
- Да, може да се каже. Мурсалският чай е многогодишно растение, което носи названието си от Родопския рид Мурсалица. Същият този чай се среща и в Пирин планина, и в планината Славянка, така също се отглежда и в малки чаени плантации. Бере се преди цъфтежа. За изследване на лечебните свойства на Мурсалския чай, изключително голяма заслуга има българският лекар Анатолий Аликовски. Той е роден в село Водни пад, на юг от Триград, до самата гръцка граница. Започва практиката си в Триград, което му дава възможност да има преки наблюдения, лекувайки местните хора с Мурсалски чай, включително и столетниците, които населяват Родопите.
- Какви са доказаните ползи от употребата на Мурсалския чай?
- Фактите от проучването са категорични: чаят повлиява благоприятно разтварянето на уратните бъбречни камъни, ефективно вдига нивото на глутатиона в кръвта, поради което има доказано мощно антиоксидантно действие. Помага на мъжете, които имат проблеми с простатната жлеза със силния си противовъзпалителен ефект и със спирането на растежа на аденомите в нея. Комбинацията от витамини и наличието на желязо, обуславят антианемичното му действие. Високата концентрация на цинк и на селен го правят аналог на Виаграта, което гарантира мощна и продължителна ерекция на мъжете, както и хубав секс за жените. Използва се също като помощно лечебно средство при бронхити, при бронхиална астма, при чернодробни, при жлъчни и при стомашно-чревни болести. Мурсалският чай е използван при подготовката на космонавти в програмите на бившият СССР (сегашна Русия) и САЩ.
- От какво зависи лечебната сила на Мурсалският чай, как се приготвя и кога се пие?
- Лечебната мощ на Мурсалския чай зависи от два важни фактора – от надморската височина с нейните климатични дадености и от състава на почвите, върху които той се отглежда. Това означава, на първо място, надморска височина над 1200 метра и на второ място, наличието на карст. Приготвянето на чая става лесно: едно стръкче Мурсалски чай се пуска в празна порцеланова чаша и се залива с 250 милилитра вряща вода. Чашата се захлупва с малката чинийка към нея и се запарва в течение на пет минути. Подслажда се с натурален билков пчелен мед, добавя се сокът на половин изцеден лимон и се пие на големи глътки, още докато е топъл. Полезният ефект на чая се засилва многократно, ако към него се добавят една-две супени лъжици натурален сок от Арония, както и ако самият чай се приготви със Зеолитна вода.
- Току-що споменахте Зеолитна вода. Как се приготвя тя и защо е полезна?
- Вземате 10 литрова туба с алкална минерална вода, примерно от Велинград. Отливате 1 литър вода и в тубата изсипвате 1 килограм Зеолит, това са лечебни камъни от Родопите, които се купуват от аптеката. Пие се по 1 чаена чаша на ден, като при намаляване количеството на водата в бутилката, тя се допълва с филтрирана чешмяна вода или с трапезна изворна вода. Зеолитът има способността на улавя токсините и тежките метали, които са попаднали в организма ни, също така, той обезврежда свободните радикали, като ги интегрира в молекулите си и ги изхвърля извън организма. Минералите в Зеолита алкализират и балансират pH на кръвта, обогатяват я с необходимите микроелементи, подобряват обмяната на веществата, както и функциите на черния дроб, храносмилателната и отделителната системи. Научно е доказано, че Родопският Зеолит засилва имунитета и детоксикира организма.
Д-р Румен Какарашев
Коментари
Публикуване на коментар