Учителката Мира Дочева: Колко е чисто и светло, колко е истинско!
Мира Дочева е родена на 31 март 1951 година и скоро ще стане на 74 години. От Русе е, но целият й съзнателен живот тече в града на поетите Стара Загора. Завършила е Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, специалност „Българска филология“. Над 25 години преподава български език и литература на учениците в Стара Загора. Издала е седем стихосбирки: „Кактуси“, „Полет“, „Приказки“, „Сребриста белота“, „Покрив и душа“, както и сборника „Ябълки през зимата“. Създала е прозаичното художествено произведение „Изповед“, в което разказва спомените на своя баща. Член и секретар е на Дружеството на писателите в Стара Загора и е член на Съюза на независимите писатели в България. С поетесата Мира Дочева може да се свържете на телефон 0889562022.
- Г-жо Дочева, наближава един от най-големите и светли християнски празници, Великден. Какви емоции буди той у Вас?
- Д-р Какарашев, Великден или Възкресение Христово буди у мен топли, слънчеви и цветни емоции. Ще го усетите и Вие сега, като Ви рецитирам моето стихотворение „Пред Великден“, в което изливам поетично жаждата си за красота, за нежност и за пролетно настроение:
Облаци перести, странни, различни,
облаци с форми непривични,
облаци ласкави, нежни, изгарящи,
облаци палави, с цвят палещ…
….
Чакам от вас, облаци с трепет, с надежда
въздушна поща – прозрачна и нежна…
Искам две малки сърца, облак бял да изпише –
знак за обич, дар Свише!
- Редом с Възкресението на Христос „възкръсва“ и пролетта, тя се ражда за нов живот…
- Точно така. За мен пролетта е най-красивият от всички сезони, защото навсякъде става зелено, птичките чуруликат и ухае на свежест. Имаме прекрасни паркове и Аязмо, които през пролетта ни усмихват и лекуват душите ни. Под палавото Слънце, редом с пролетния барабанен тропот на дъжда и под арката на многоцветната небесна дъга, много влюбени се отдават на романтичните изживявания сред природата, а някои от нас, с усмивка на лице, просто се разхождат навън и се наслаждават на цветята, на надеждите и на любовта, които са възродени за новия, за „живия“ живот:
С камшици остри шиба той – дъждът,
стеблата крехки на лалетата полегнали.
И сякаш, че превива ги студът,
Развихрен над градините с дъх леден.
Невените, останали без мощ
и перуники виолетови, приведени
след тази пролетна априлска нощ,
очакват слънцето окъпано зад хребета.
- Да, иска ни се по-скоро да видим „слънцето, окъпано зад хребета“. Всички сме в очакване на Великден и на прекрасната пролет. Обаче, г-жо Дочева, какъв е всъщност Животът и защо Христос умира, разпнат на кръста?
- За мен Животът е един кръговрат от раждания и смърт. Но в този кръговрат се крие и много магия, повтаряща се изначално, откакто свят светува. Птиците, дърветата, цветята, животните и човекът – това са все Божии творения, заслужаващи уважение и обич. Създадени са от Бог, с много любов. Освен това, Свещената книга, Библията, заръчва на човеците да даряват същата тази любов на ближните си, всички да живеят в хармония и в разбирателство, като духовни братя и сестри. Ще се съгласите ли с мен, Д-р Какарашев?
- Да, донякъде сте права, но си позволявам да не се съглася напълно с Вас, имайки предвид, че хората не са чак толкова добри, колкото на нас ни се иска да бъдат, въпреки че те са сътворени по Божии образ и подобие. Та нали те, хората, качват, унижават и разпъват Христос на кръста, усмъртяват го по един изключително жесток и мъчителен начин…
- Истина е, но никога не забравяйте, че изконно в душите на хората Бог е заложил доброто и състраданието. Доброто никога няма да загине. То ще „възкръсва“ отново и отново, чак до Второто пришествие на Христа и до Страшния съд. Няма как злото да вилнее до безобразие сред човеците, тъй като те са благословени от Господа.
Почакай! С капчици дъждовни
цветенце малко ще полея.
А после в лъч ще се превърна
и звънка песен ще запея.
Със птиците ще потанцувам,
перце от тях ще си открадна.
И цяла нощ ще бъда будна
и ще дочакам утрин ранна.
Звездите пак ще ми намигат
и ще е приказно, защото
ще бъдем там и ще ги стигнем,
сияйни над света – високо!
- И сякаш Великден не е обикновен празник, той е доста по-специален от другите дни, в които празнуваме. Вие как ще го посрещнете?
- С много радост в душата, тъй като тогава, преди повече от 2000 години, Божият син, Исус Христос умира и възкръсва, за да живеят хората и защото Той изкупва греховете им. Посланието на Бог е човеците да живеят в мир и в разбирателство, и да са изпълнени с благословение.
Синевата с радост ще приветствам
през листата млади на дърветата.
Ще надничам през клонаци рехави
до безкрая ведър над полето.
И косата ми, като ахат зелена
вятър свеж ще роши, ще разбърква.
И ще грее цялата вселена,
пролетно зелена – до побъркване!
- Вече сме на финала на това интервю и аз Ви питам: Изричайки свещените думи „Христос воскресе!“, какво всъщност казваме на хората?
- Да се обичат, да живеят мирно и щастливо. И с въздишка им прошепвам:
Колко е чисто!
И светло!
Колко е истинско!
Д-р Румен Какарашев
Коментари
Публикуване на коментар