Столетникът Въцо Въцов: Животът се удължава, когато не се накъсява и можем да живеем с орлите

  • Господин Въцов, скоро навършихте 100 години. Честит рожден ден!
  • Прекрасно е да си жив, Д-р Какарашев, да изкараш 100 години и да живееш като орлите!
  • Разкажете ни за живота си…
  • Живях тежък живот, но въпреки всичко, аз обичам живота и нашата родина България!
  • Кой е основният принцип, който сте следвал в живота?
  • Основният ми принцип е, че животът се удължава, когато не се накъсява, или иначе казано, когато живеем леко и не създаваме излишни проблеми на хората, съответно и когато не караме хората да ни създават дертове.
  • Кога и къде сте роден?
  • Роден съм през месец декември на далечната 1924 година, в село Катунец, Ловешко.
  • Богат човек ли сте?
  • Да, богат човек съм. Моето богатство са двамата ми сина, двете ми снахи, четирите ми внучки и четиримата ми правнуци.
  • А какво е отношението Ви към парите?
  • За мен парите са средство за живеене. Аз харча само толкова, колкото да си посрещна нуждите.
  • Разкажете ни за Вашата младост!
  • Като млад, учих за начален учител в град Велико Търново. Лично участвах при изграждането на ЖП-линията Ловеч – Троян от тогавашните трудови бригади.
  • Вярно ли е, че сте бил кмет на селото?
  • Да, ако щете ми вярвайте, ама за известно време бях кмет на село Катунец.
  • Какво стана след това?
  • Отидох в Плевенския затвор, там станах шеф на работилниците. После се преместих в Казичене, където пък ме направиха заместник-началник на поправителния дом.
  • След това, не само сте продължил да работите, но и да учите…
  • Да, истина е. За отличната ми работа ме взеха на служба в Окръжното управление на МВР в София. През 1966 година завърших с отличие школата на МВР и станах първенец на випуска!
  • Вие сте завършил и „Право“…
  • Точно така, изкарах специалност „Право“ и ме сложиха за Ръководител на службата за работа с малолетни и непълнолетни лица, извършили противообществени прояви.
  • И след това сте станал полковник?
  • Да, издигнах се до високия офицерски чин полковник и когато реших, подадох Рапорт и се пенсионирах.
  • Така стигнахте до пенсиониране, обаче някои хора, за съжаление, не доживяват до пенсия, други пък се пенсионират, но не живеят дълго след това. От възпоминанията ми прави впечатление, че доста хора напускат този свят на около 50 – 70 годишна възраст. В тази връзка ми се иска да поговорим, искрено и лично за Вашето дълголетие, имам предвид, да дадем полезни съвети на хората. И така, г-н Въцов, кажете ни, как да живеем 100 години и нагоре?
  • Мога да Ви кажа как аз стигнах 100 години. Обичам живота. Обичам България. Имах щастлив брак и спокоен живот. Докато живях на село, дишах чист въздух. Не съм спортувал, но много, много се движех и ходих пеш. Приемам разнообразна храна, без да прекалявам с нищо.
  • Какво закусвате сутрин?
  • Обикновено в голяма чаша с гореща вода разтварям едно пакетче унгарска супа, добавям вътре сирене, майонеза, лютеница, две-три маслини и лъжица кисело мляко. Вкусно и полезно е.
  • Без коя храна не можете?
  • Киселото мляко. Всяка вечер си хапвам кисело мляко с мед и бисквити. На масата винаги имам сирене, маслини и майонеза.
  • Кои храни избягвате да ядете?
  • Твърдите храни, тъй като съм със зъбна протеза.
  • Пиете ли алкохол?
  • Честно казано, не съм въздържател, но и не помня да съм се напивал.
  • Цигари пушите ли?
  • Опитвал съм, но не можах да се пристрастя. Запалвал съм цигара от време на време, когато съм бил сред приятели, ей-така, да покажа, че и аз съм мъж (смее се).
  • Кафе, пиете ли?
  • Да, едно нес-кафе на ден, разтворено в повечко вода, аз му викам „чай-кафе“.
  • Хапвате ли шоколад?
  • Да, вземам си понякога.
  • Изкушавам се да Ви попитам: Сега, когато сте на 100 години, правите ли секс?
  • Сега го правя само на сън, но до 85 години го правих (смее се). И аз ще Ви попитам нещо, Д-р Какарашев: Можете ли да познаете, на сто години, какво обичам да правя?
  • Да слушате музика. Познах ли?
  • Улучихте десетката! За мен музиката е не само удоволствие, но и лечебно средство. Навремето имах грамофон, на него слушах Лили Иванова и Йорданка Христова, а сега слушам музиката, която пускат по радиото, включително симфонична музика, опери и оперети.
  • Благодаря Ви за това интервю. Да сте жив и здрав още дълги години!

 

Интервю на Д-р Румен Какарашев

kakarashev@abv.bg


Коментари

Популярни публикации от този блог

Д-р Павел Вълев: Има ли в България вода, която гори с пламък?

Димитър Димитров: Голяма змия пази Свещенния храм

Д-Р ПЕТЯ АВДЖИЕВА: СИЛНИТЕ ЕМОЦИИ МОГАТ ДА УБИЯТ БОЛНИЯ ЧОВЕК