Пред чудотворната икона Света Богородица Троеручица в Троянския манастир да се помолим за здраве и благословение
Д-р Румен Какарашев е опитен лекар с над 25 години стаж в медицинската практика. Завършил е „Медицина“ с отличен успех и следдипломно е придобил специалност „Обща медицина“. Специализант е по „Спешна медицина“ и е завършил курс по „Здравен мениджмънт“. Освен че се грижи за здравето на своите пациенти, д-р Какарашев лично провежда интервюта за националните печатни и електронни медии.
В свободното си време той с удоволствие посещава интересни дестинации както в България, така и по света. Една от тях е Троянският манастир.
– Д-р Какарашев, намираме се в Троянската Света обител. Знаете ли, каква е връзката на Апостола на Свободата Васил Левски с Троянския манастир?
В навечерието на Априлското въстание в Троянския манастир, Васил Левски основава частен революционен комитет. За съжаление, монасите от манастира не са могли да вземат пряко участие във въстанието, тъй като манастирът е бил под контрола на турците. През 1877 – 1878 година монасите и троянците са оказали пълна логистика на генерал Павел Карцов при тежкия преход на Балкана по време на Руско-турската война.
Една от стаите на северното крило, със запазено скривалище на Апостола, е превърната в музей.
– Кога е основан Троянският манастир?
Троянският манастир „Успение Богородично“ е основан към края на XVI век. Той е ставропигиален манастир на Българската православна църква и е трети по големина в България, след Рилския и Бачковския. Близо е до брега на река Черни Осъм и е на около 10 километра от град Троян.
За неговата ранна история няма достатъчно данни. Не е доказано дали манастирът е съществувал през средновековието. Основавайки се на сведения от по-късно време, по-голяма част от изследователите приемат, че е възникнал в началото на XVII век. Сведенията от една изгубена история съобщават, че негов основател бил неизвестен монах-отшелник, който първоначално построил около Осъма малка дървена църквица „Рождество Богородично“.
През средата на XVIII в. игумен на манастира бил Христофор от Сопот. Той преустроил сградите и обзавел църквата. По време на игумена Пахомий (също от Сопот) през втората половина на XVIII в. на мястото на първоначалната църквица била построена нова, разширена в 1812 година.
Историята на Троянския манастир през XVII-XIX в. е низ от погроми и ограбвания, причинени от поробителите. Манастирът устоял благодарение на упоритостта на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви и предприемчиви жители на околните балкански селца и колиби, на зараждащото се занаятчийско съсловие. В резултат на тази подкрепа през втората половина на XVIII в. в труднодостъпната местност източно от манастира бил изграден скитът „Свети Никола“, а около 1830 г. – скитът „Св. Йоан Предтеча“ в местността Зелениковец, на около осем километра южно в планината. За да се отърват от грабителството на ловешките гръцки владици, монасите многократно правили опити да издействат самостоятелност на манастира. В 1830 г. в резултат на настоятелните им молби получили специална грамота от цариградския патриарх, с която манастирът е обявен за ставропигиален.
Създаването на сегашния внушителен вид на манастира продължило до края на XIX век. До построеното от майстор Петър западно крило през 1865 г. майстор Иван от Млечево издигнал четириетажната постройка на кулата-камбанария. Горната част впоследствие била съборена, а през 1987 г. – реконструирана. На втория етаж на кулата е поместен параклис, посветен на славянските просветители Кирил и Методий. Северният манастирски двор, както и някои стопански постройки, е изграден в началото на нашия век.
– Знаете ли, че в Троянската Света обител е живял и Отец Паисий?
След 1785 година, Отец Паисий е бил игумен в Троянския манастир – цели 32 години. По негово време са построени повечето сгради, включително манастирския скит „Свети Николай Чудотворец“.
– Кой патриарх е погребан тук и кой прочут светец е пребивавал в манастира?
Тук е погребан Негово Светейшество патриарх Максим. Монахът-светец, който е пребивавал в Троянския манастир е самият Свети Онуфрий Габровски.
– Коя е Светинята на манастира и какви чудеса знаете за нея?
Светинята на манастира е чудотворната икона „Света Богородица Троеручица“, която е точно копие на старата чудотворна икона, пазена в Хилендарския манастир и датирана от XIV век. Според легендата, през 8 век в Сирия е живял Св. Йоан Дамаскин. Във връзка с проблеми в църквата, той написал гневно писмо до византийския император Лъв III. Успял да ядоса, дори вбесил императора. Лъв III, за да накаже свещеника, изпратил фалшиво писмо до халифа, в което писал, че Йоан Дамаскин щял да иска да предаде Сирия на Византия. Халифът се разгневил и моментално наредил да отрежат дясната ръка на „предателя“. Палачът изпълнил заповедта на халифа и още на същия ден отсякъл ръката на свещеника. Виждайки се нещастен, осакатен и безпомощен, свещеникът треперейки и със сълзи на очи, отишъл при халифа, паднал на колене и го помолил да му върне отрязаната ръката. Халифът, за да успокои Божия служител, изпълнил желанието му.
– Знаете ли, какво се е случило след това?
Чудо! Станало е истинско чудо, което иде да укрепи вярата ни в Исус Христос и в неговата майка Света Богородица. Свещеникът веднага занесъл отрязаната си ръка пред Чудотворната икона на Света Богородица и в дълбока, искрена молитва горещо я помолил да го излекува, защото това е дясната му ръка, с която той се кръсти и с която извършва църковните служения. На сън Божията майка му се явила и му рекла: „Амин! Отче, сложих ти ръката. Истина, истина, ти казвам! С тази ръка, ще служиш дълго за славата Божия!“. И събуждайки се, рано сутринта, Светият човек, Йоан Дамаскин видял, че има не една, а две ръце. Той бил излекуван по чудесен начин.
– А как се е появила третата ръка на иконата, пред която сме в момента?
Легендата дава отговор на този въпрос. Дълбоко развълнуван и в знак на благодарност към Светата Божия майка, Йоан Дамаскин помолил монасите да направят ръка от чисто сребро и да я прикрепят към иконата. Монасите, които също станали свидетели на чудото нарекли иконата „Света Богородица Троеручица”. А за проявената небесна милост към него той излял своята благодарност към чудната изцелителка в дивното песнопение: ,,О тебе радуется“, което се пее вместо „Достойно ест“ през Великия пост.
Напускайки Дамаск, свети Иоан взел със себе си и чудотворната икона, пред която получил изцеление. Оттогава (от средата на 8. век) светата икона „Троеручица“ останала постоянно в Лаврата на свети Сава Освещени до пристигането на свети Сава, архиепископ Сръбски (13. век), на когото тя била подарена от Лаврата като благословение, със специалното съгласие на Божията Майка.
– А вярно ли е, че по време на османските нашествия, чудотворната икона се е опазила и то как… сама и по чудо?
Да, поредното чудо, г-жо Велкова! Според друга легенда, чудотворната икона е била натоварена на едно муле, което го били пуснали само да си дири късмета. То било оставено на волята на пътуващата на него чрез своята божествена икона Небесна Царица. По волята на Бог, Исус Христос, Светия дух и Света Богородица, по живо, по здраво магарето стигнало Света Гора. Монасите, още щом зърнали иконата, спрели магарето, свалили иконата, паднали на колене пред нея, започнали да се кръстят и изрекли молитвата „Отче наш“. Дълбоко развълнувани от чудото, те донесли иконата в Хилендарския манастир и я поставили пред олтара.
Странстването на мулето с божествената икона и появяването му пред манастира са живописно изобразени на паметник край пътя, издигнат на мястото, където животното било намерено от хилендарските отци с безценния товар на гърба му. Това е близо до манастира. Хилендарските монаси всяка година извършват литийно шествие до мястото на явяването на „Троеручица“ в чест на явяването на иконата.
– Това ли е последното чудо?
Не, разбира се. Тази чудотворна икона и в днешно време върши чудеса и помага на много искрено вярващи и молещи се пред нея православни християни. Славата на чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица” се разнесла на длъж и шир, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея: болни се изцерявали, прокажени се очиствали, неми проговаряли, разслабени прохождали. На всеки за всичко помагала. И не само на верните, а и самите турци не изоставяла, когато прибягвали към нея с вяра в помощта й.
Св. Богородица спасила местното население от земетресение и от чумата през 1837 година. Заразата била обхванала целия край и цялото население – християни, евреи, турци. Хората бягали от градове и села по лозята, за да се спасят от болестта, но и там умирали.
Ловчанлии и сопотняни потърсили спасение под покрова на Божията Майка, в Троянската света обител. Настанал нейният празник – Свето Успение Богородично.
Миряни разказват, че молитва пред реликвата помага за всякакви житейски проблеми. Има сведения за хора, страдащи от безплодие, сдобили се с рожба скоро след черкуването си в обителта. Зависими към наркотици или алкохол люде са се избавяли от лапите на порока. Йеромонах Стефан сподели преди време, че Божията майка е изтеглила от лапите на порока и един наркоман, който сам дошъл да се покае.
Прелюбопитен факт гласи, че много хора откриват изгубени ценности и документи подир молитва пред Троеручицата.
Разбира се, най-голям отзвук сред богомолците имат историите на онези българи и чужденци, които медицината е отписала.
В първите дни на април 2019 година жена дошла със сълзи на очи и разказала, че със застъпничеството на Богородица се е спасила от смъртоносна онкологична диагноза. Игуменът на Троянския манастир дядо Сионий помолил посетителката да запише случая си в книгата със свидетелства за Троеручицата за укрепване вярата на всички поклонници.
– И след толкова много чудеса, научихте ли някоя тайна от монасите?
Да, попитах един от монасите, кога и как молитвата ни се чува най-добре. Монахът смирено, с вяра в очите, ми отговори: „Сложете лявата си ръка върху „третата ръка“ на Света Богородица. Погледнете я със силна вяра в очите и се молете искрено и от сърце за здраве и благословение!“. Света Богородица помага на всички, които я молят.
Интервю на Велислава Велкова
Чудесата на Троянския манастир: Света Богородица помага на всички, които я молят
Знаете, ли че до североизточната колона в храм „Света Троица“ в Стара Загора стои проскинитарий с чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица. Пътят, по който иконата пристига в храма, е описан в кондиката. В края на ХІХ век свещеник Захарий Костадинов от днешния гр. Раднево, Старозагорско, заедно с манастирското братство от Калофер, купува иконата от Русия. След пристигането й той урежда със собствени средства параклис в дома си. Още като поставят иконата, тя започва да върши чудеса. В параклиса започват да се стичат множество болни от града, а сетне и от цялата страна.
Когато о. Захарий се представя в Господа, една от дъщерите му приема иконата в дома си и грижливо я съхранява. Поколения сродници на отеца дълго време пазят иконата като светиня. По Божий промисъл някои от наследниците си спомнят, че техният прадядо е бил свещеник и решават да подарят иконата на храма, в който той е бил ръкоположен.
Така на 24 юни 1956 г. иконата е изложена за поклонение в храм „Св. Троица“. През 2003 г. чудотворният образ е поставен в нов проскинетарий.
Записан е случай, когато чудотворната икона е помогнала и на продължително боледуващ мохамеданин. За всеобщо учудване, неговата дълбока чистосърдечна вяра в Св. Богородица му помогнала, болният оздравял и благодарил на Бога.
Коментари
Публикуване на коментар