Димитър Димов: Бяла лястовичка прелетя над връх Шейновец

ПОСЕТИХМЕ ПАНАИРА В СВИЛЕНГРАД, ПАМЕТНИКА НА ШЕЙНОВЕЦ, КРЕПОСТТА И ГРОБНИЦАТА В МЕЗЕК. ЗАПОЧВАМЕ РАЗКАЗА НИ С ПРОЧУТИЯ ТРАДИЦИОНЕН ЕСЕНЕН ПАНАИР В СВИЛЕНГРАД

    От 16 до 23 септември тази година се проведе прочутият Традиционен Свиленградски есенен панаир. И ето ни там: Д-р Румен Какарашев, Димитър Димов и Емилия Маврева. На 16 септември жителите и гостите на града се насладиха на фолклорния концерт на оркестър „Калофер”. В панаира участваха много фирми и търговци, предлагащи разнообразни хранителни и промишлени стоки, скари и увеселителни атракции. Дамски и мъжки дрехи, всякаква техника, домашни потреби, занаятчийски изделия, бижута и други неща за продаване бяха разположени на 41 щанда, а на още 32 щанда се предлагаха захарни и тестени лакомства, дюнери, ядки, топла скара и студена бира. За забавление на децата имаше люлки, батути, стрелбища, колички и други. От 19 до 22 септември, на панаира гостува известният цирк „Арена” със шоу програма - клоуни, танци на въже, дресура на конe, акробати, жонгльори, мотокрос и други. 

  Спряхме се пред майстор Алеко от Хасково, който прави най-вкусните мекици. Хапнахме по една мекица и продължихме напред.

  Не успяхме да устоим на изкушението да се разхладим с по една скрежина – това е замразен сок на кристали. 

  На Свиленградския панаир действаше въртележката - за радост на децата. Много хора срещнахме на панаира, някои от тях се оказаха добри познати на Димитър и Емилия.

  След посещението ни на панаира, обядвахме при кака Ася, която за десерт ни почерпи с прочутото Свиленградско малеби. Разказа ни за Свиленград – за уникалният мост на Мустафа паша, направен преди около 400 години, за отглеждането на буби, за производство на коприна, за предприятията в региона, за прочутите свиленградски митничари и за винарната на Мезек. Лично се уверихме, че хората в Свиленград са отзивчиви и любезни към гостите на града. Благодарни сме и на „Мустафата“ - за безплатното турско кафе и за турският чай, които са страхотни!

  Минахме през Димитровград и пред паметника на поета Пеньо Пенев се видяхме с Ваня Георгиева – тя помага на хората при проблеми със здравето и за водене на счетоводството.

ДИМИТЪР ДИМОВ: ТУРЦИТЕ МИСЛИЛИ ДА ПРЕВЗЕМАТ МЕЗЕК КАКТО СЕ ЯДЕ МЕЗЕ

  Наближаваме крепостта Мезек. Според Димитър Димов, а и според други местни хора, името „Мезек“ идва от „мезе“, тъй като турците са мислили, че ще превземат крепостта лесно - ще я „изядат“ като мезе. Някои хора наричат крепостта в Мезек „Калето“, други пък й викат „Неутзикон“. Тази крепост е била използвана изключително интензивно до момента, в който България е паднала под турско робство. Датирана е от XI век и е построена по време на управлението на Алексей I Комнин. Има форма на „крив“ четириъгълник, с ъгли различни от 90 градуса и с площ над шест декара. Кулите в крепостта Мезек са девет на брой, всяка от тях е висока около десет метра. 

  Благодарение на тази Средновековна крепост са били охранявани територии между две големи реки – Марица и Арда. Тя е била използвана за стражева крепост и за замък. Зад мен виждате южната стена на крепостта, която има цели пет кули. Минавайки по пътя край крепостната стена и слизайки надолу към входа на крепостта, в днешно време отново ще срещнете „стрелци“, включително и деца, с които трябва да внимавате - да не ви пуснат някоя стрела с лъковете. Някои от тези стрелци за първи път хващат лък и сега се обучават от инструктор как да стрелят. Препоръчително е да минете зад стрелците, а не пред тях, освен ако не сте авантюристична натура и не поемате риска да ви шибнат някоя стрела отзад.

   На това историческо място – седнах на стълбите към позициите на стрелците.

  В северо-източният край на крепостта има бункер. Отворен е, но ако решите да влезете вътре в него, гледайте в краката си къде стъпвате - да не настъпите някоя змия и да ви ухапе! Над бункера се вее Националният флаг и е хубаво да се снимате там.

  Това е входът на крепостната стена. Преминавайки през него, вие ще усетите духа на Средновековието и ще се докоснете до културата на предците ни. Виждате структурата на стената – изградена е от ломен камък, споен с хоросан. На места е направена реставрация. В днешно време крепостта Мезек е обявена за исторически паметник с национално значение.

  Обхождаме крепостта Мезек отвътре.

 Влизаме в оръжейната, да се „въоръжим“ с копие.

  Пред тъмницата сме и дано не ни затворят там. Освен с оръжейна и с тъмница, крепостта разполага и с караулно помещение.

   Пред основната кула. Качих се по тясната стълба чак до последния етаж.

  Интересно за кулите в Мезек е, че те са заоблени. Тази пред която съм в момента е най-голямата ъглова кула. Две от кулите са разположени на западната стена, където сега е входът, а другите две кули са изградени по протежението на северната и на източната стени на крепостта.

  С ръка соча бойните позиции на стрелците. Виждате, че това е една от най-добре запазените Средновековни крепости по нашите земи - южната, източната и западната стени на крепостта са почти непокътнати от времето и от набезите на хората. Обаче, значителни поражения забелязваме по северната стена, от която се открива красивата панорамна гледка към Гърция.

 Поглед от позициите на стрелците, охраняващи крепостната стена на Мезек.

  Неочаквана среща! Вътре в крепостта Мезек срещнахме Мария и Николай Балтови – с тях преди време се запознахме, изучавайки Скалната църква в Маточина.

  Някои части на крепостта са запазени толкова добре, сякаш са строени в наши дни.

  Влязох в едно от скривалищата, използвани през Средновековието.

  С ръка соча указателните табелки, които показват стратегическото разположение на крепостта Мезек – на 300 километра от Сердика (София), на 300 километра от Константинопол (Истанбул), на 180 километра от Бяло море, на 180 километра от Черно море, на 160 километра от Филипополис (Пловдив), на 150 километра от Делиагач (Александруполис), на 40 километра от Адреанополис (Одрин) и на 40 километра от Харманли. 

   На дървената маса с Димитър Димов - говорим си за крепостта и за славната история на България.

  Докосваме се до крепостта, отблизо – виждате огромните камъни, с които тя е строена.

  Слизайки по пътя надолу и завивайки вдясно, ще влезете вътре в крепостта, която навремето е опазвала старинния град Адрианопол (днешен Одрин) от варварските нашествия. Хълмът, върху който се намира крепостта има красива гледка към Гърция и Бяло море.

  Правим обход на крепостта Мезек отвън – тя е величествена!

  На схемата до мен виждате разположението на обектите в крепостта Мезек.

  Вървейки по пътеката към връх Шейновец, Димитър Димов забеляза храст с парички. Тази билка се вари на чай и има чудесно отхрачващо действие при бронхит и пневмония.

ЕМИЛИЯ МАВРЕВА: БЯЛА ЛЯСТОВИЧКА ПРЕЛЕТЯ НАД ВРЪХ ШЕЙНОВЕЦ

  По стръмен и тесен път от село Мезек стигахме до подножието на връх Шейновец. Природата тук е прекрасна. В близост до връх Шейновец, в югоизточна посока, се намира връх Сарабурун. В подножието на този връх, през 1952, е станало най-голямото сражение в историята на Гранични войски. То се е състояло между смелите граничари и лошите хора от диверсантската група, които са се опитали да преминат незаконно от България в Гърция. За щастие на българите, всички диверсанти са изтрепани, обаче за съжаление, са загинали трима от българските граничари. Бог да ги прости!

  Не само на Шипка, но и на Шейновец днес е спокойно. Обаче, не така е било през далечната 1912 година, по време на Балканската война. На 5 октомври 1912 г. именно тук е първото сражение в Балканската война. При боевете са умрели 14 войници, които са пазили местността и са били от 30-и Шейновски полк.

  На връх Шейновец виждате телевизионна кула и в близост до нея - висок пилон с Българското знаме. Височината на телевизионна кула е над 100 метра и тя се забелязва много отдалече. При хубаво и ясно време от върх Шейновец се виждат както Бяло море, така и Гърция. 

  Връх Шейновец се намира в източния дял на Родопите, североизточно от село Вълче поле, община Любимец и югозападно от село Мезек, община Свиленград. Твърде близо е до Българо-Гръцката граница, надморската височина тук е около 703 метра. Турското име на връх Шейновец е Курткале (вълча крепост).

  Правим си селфи за спомен на връх Шейновец и виждаме бяла лястовичка, която прелита над нас. Според народните вярвания и предания, бялата лястовичка носи късмет и благоденствие. 

  Посетихме и заставата на границата ни с Гърция, където преди години е служил Димитър Димов – сега тази застава я виждаме с табела: „Опасен обект – влизането забранено“.

ДИМИТЪР ДИМОВ: ТРАКИЙСКАТА ГРОБНИЦА ПРИ МЕЗЕК ПРЕХВЪРЛИ 2400 ЛЕТА 

  Отправяме се към царската Тракийска гробница в Мезек. По асфалтирания път към гробницата виждаме впечатляващи 3D-рисунки. На тази рисунка е изобразен древен воин, въоръжен с копие. 

  По-нагоре по пътя към гробницата забелязваме 3D-изображение на глиган, който изглежда твърде реалистично.

  В дясно от мен виждате снимка на намереният глиган в могилата над гробницата. Не става дума за глиган от плът и кръв, а за бронзов глиган, който един местен човек, Ангел Чобана, случайно е открил, когато е ровил из могилата над гробницата. Глиганът тежи цели 177 килограма, дълъг е 108 сантиметра и е висок 80 сантиметра. Чобанът e твърдял, че е намерил ценният глиган с отчупени два крака и с ударена зурла. Забелязал е, че очите на глигана са изработени от три вида скъпоценни камъни с черен, жълт и син цвят – те изглеждали като истински. Мезек тогава е бил турски град и Ангел Чобана е пробвал да пренесе глигана незаконно в България, за да изкара пари, като го продаде. Изпратил единият крак на глигана в Пловдив, за да проучи колко пари ще му броят за него. Обаче, властите конфискували глигана и го дали на Отоманския (Истанбулския) археологически музей. По-късно, България е предала на Турция счупеният крак на глигана, а Турция е върнала на България негово копие. 

  Виждате ме пред Тракийската царска гробница Мезек, тя се намира в началото на селото. Могилата над гробницата се нарича Малтепе. Гробницата има обща дължина около 30 метра и е една от най-големите гробници на целия Балкански полуостров. Създадена е в края на IV век преди Христа, което означава че е вече на повече от 2400 лета. В тази гробница са извършени 6 погребения и по-късно е била използвана като храм.

  Влизайки в коридора на гробницата, Димитър Димов ми разказва: „Интересна е формата на гробницата в Мезек, тя има дълг коридор, около 20 метра. И дали човекът е бил беден, или пък е бил богат, е все тая – един ден всеки попада в гроба или в гробницата. Тази гробница най-вероятно е направена за голям тракийски владетел от Одринското царство“.

  С ръка посочвам огромните каменни блокове, които са издялани така, че да се адаптират изключително прецизно към помещенията на гробницата – между тези каменни блокове е почти невъзможно да се пъхне дори лист хартия. Не се вижда нито хоросан, нито друг пълнеж - явно е правена „суха зидария“, с набиване на метални скоби между камъните. 

  В гробницата са намерени ценни археологически артефакти – златни, бронзови, железни, стъклени и керамични предмети, използвани през ония древни времена. Над главата ми виждате огромния камък, който не се знае как е бил сложен там, без да е ползван съвременен мощен кран.

  Димитър Димов показва метална халка, която е била част от пантата, за която се е държала масивна двукрила бронзова врата и която иманярите са задигнали. Интересен и любопитен факт е, че температурата вътре в гробницата целогодишно е около 18 градуса – през зимата вътре в гробницата е топло, а през лятото е хладно.

  Минахме дългия коридор, двете правоъгълни камери и стигнахме кръглата куполна зала. Това е най-важното помещение в цялата гробница. Точно тук, където съм застанал, под ключовият камък на кръглия свод се счита, че гробницата комуникира със Слънцето и се осъществява директна връзка между Земята и Бога, като енергията тук е най-мощна и има подмладяваща сила при продължителен престой на това място. За наша радост, иманярите не са успели да задигнат позлатеният нагръдник от желязо, богато орнаментиран с пет релефни пояса, върху един от които личи образът на прочутата Горгона Медуза. Този нагръдник е бил върху тялото на мъртвеца, тъй като по вътрешната му страна има следи от човешка плът.

  Ето го и самото погребално ложе, изработено от монолитен каменен блок и приличащо на каменен саркофаг – той се намира точно срещу вратата и точно под купола на гробната зала. Върху него са посипани монети. Интересен факт е, че могилата на гробницата е ориентирана в посока изток-запад, като входът е от изток, а каменният саркофаг, разположен вътре в нея сочи север-юг. И още нещо странно, което на мен ми направи силно впечатление: дори в дъното на гробницата, в тази зала със саркофага, въздухът изобщо не е застоял, а се усеща съвсем свеж и приятен за дишане, сякаш идва от някаква невидима „виртуална“ вентилационна система.

     Вече вървим към финала на тази статия, тъй като стана прекалено дълга. След днешната разходка с "машината на времето", влизайки в историята на 4 век Пр.Хр. и на 11 век Сл.Хр. е време да Ви кажа "Наздраве" с една малка мускатова ракийка. А Вие си направете една "въртележка" из Източните Родопи, като прочетете и продължението на тази статия - ето линка:

https://dr-rumen-kakarashev.blogspot.com/2024/06/blog-post.html?m=1

Д-р Румен Какарашев,

rumenzhelev@abv.bg