Димитър Димитров: Голяма змия пази Свещенния храм
ИНТЕРВЮ НА Д-Р РУМЕН КАКАРАШЕВ С ДИМИТЪР ДИМИТРОВ ОТ СЕЛО МАТОЧИНА
- Г-н Димитров, благодаря Ви за поканата да посетя събора в село Маточина!
- За мен, Д-р Какарашев, както и за съпругата ми Емилия е удоволствие и чест да присъствате на събора. Хайде, качвайте се в колата и да тръгваме, преди да е напекло жежко Слънце!
- Добре, включвам диктофона да направим интервю, тъй като забележителностите, които ще посетим са интересни, както за мен, така и за читателите. Доста път ли ни чака?
- Около 100 километра е в едната посока, но времето тече неусетно. Старите хора казват, че в село Маточина „всеки камък носи история“. Сега погледнете наляво, минаваме край село Младиново. Тук има летище и навремето един пенсиониран пилот, със самоделно направен мотоделтапланер, задвижван от мощен мотор на автомобил „Порше“ прелитал от Младиново до Одрин. През 1989 година този пилот транспортирал бая хора. Виждате ли могилата там?
- Да, виждам я. Това не е ли Дервиш могила?
- Познахте, Дервиш могила е. Навремето тук е изкопан саркофаг, в който е намерена мумия. Всичко, което е изровено, е пренесено с хеликоптер в бившия Съветски съюз за да бъде изучено и изследвано. Наближаваме село Михалич…
- За село Михалич съм чувал, че има палеонтологично селище с много ценни находки, както и крепост. По-надолу са варниците. Наближаваме село Маточина…
- Да, пътят към село Маточина става за минаване я с танк, я с вертолет и дано не падне тингиля на джипа, докато стигнем там. Навремето тук се е минавало само с открит лист, тъй като навлизаме в гранична зона. Вече виждате кулата Букелон, направо Ви карам там…
- Защо тази кула Букелон се нарича „първата Балдуиниова кула“?
- Защото, преди да бъде закаран в Царевец, Балдуин бил затворен именно в кулата Букелон в село Маточина. По време на последният Кръстоносен поход, той и неговите хора били въоръжени рицари, които носили тежки железни брони. Българите постъпили изключително хитро, като изкопали дълбоки ями, в най-тясното място за преминаване край река Тунджа, по пътя към крепостта. В тези ями рицарите падали и веднъж паднали там, не можели да излязат.
- Обаче, учителката по история спомена, че сред рицарите се намирали и тарикати…
- Така е, българите се справяли успешно с всякакви тарикати, при това, още от дълбока древност. Рицарите, които опитвали да заобиколят изкопаният за тях трап били дърпани с куки от българските войни и вкарвани в съответния трап, където ги оставяли да умрат за няколко дни, лишени от храна и вода.
- За Балдуин знаем, че не е умрял в този трап. Кой го е спасил?
- Цар Калоян го спасил. Наредил на войните си да го извадят от трапа, връзвайки го с дебели въжета. Балдуин престоял в кулата в Маточина около седмица и след това бил откаран като пленник с конвой на Царевец, където по-късно предал Богу дух.
- Тук виждаме само стражевата кула. Нямало ли е крепостна стена?
- Разбира се, че имало и крепостна стена, но тя през вековете била разрушена. Хората използвали камъните от крепостната стена за строежа на къщите си. Тези камъни са варовикови и приличат на днешния итонг. В крепостта Букелон имахме приятна среща с бай Иван Христов, известен сред хората в село Маточина като Драгановото Ване.
- Сега накъде ме водите?
- Вървете бавно след мен, движим се от крепостта Букелон, в посока север, към скалата Мечката. Гледайте в краката си и внимавайте да не настъпите някоя змия. Скалата Мечката е много стръмна и от нея надолу зее дълбока пропаст, от която никой досега не е излязъл жив. Тропнете тук с крак. Какъв звук чувате?
- Бие на кухо, сякаш отдолу има помещение - това не е звук, който се чува при тропане върху обикновена планинска пътека. Виждам и някакви дупки…
- Наблюдателен сте, Д-р Какарашев! Звукът на кухо предполага наличието на пещера под краката ни или по-точно на обсерватория.
- Как така, обсерватория?
- Невероятно, но факт. Преди време развеждах тук една учителка по астрономия. Тя разгледа внимателно разположението на всички дупки и установи, че те са разположени по строго определен начин и са служили за изучаване на Слънцето и на другите небесни тела по древните методи.
- Кулата Букелон има разрушения. От какво е пострадала?
- Кулата е имала още един етаж отгоре и водохранилище, обаче снаряд, паднал върху нея по време на Балканската война отнесъл горната й част. Дебело подчертавам, че това е единствената кула в България, която никога до ден-днешен не е била реставрирана и която е запазила своята пълна автентичност от изграждането си през древността. Всъщност, ако трябва да бъда честен докрай, имаше един опит да я оправят и нея…
- Какво имате предвид?
- Спомням си далечната 1970 година, тогава до кулата бяха докарани огромно количество строителни материали и в близост до нея беше изкопана дълбока яма за гасене на вар, с цел тя да бъде реставрирана. Обаче тези материали, както бяха докарани, така бяха и откарани в Мезек.
- Току-що споменахте Мезек. Какво ще видим там?
- В Мезек е реставрирана кулата заедно с почти цялата крепостна стена. Освен това, там има кале, гробница, в която e намерен златен глиган. И тъй като знам, че се интересувате от история, ще Ви попитам, колко скални църкви има в района, който разглеждаме?
- Скалните църкви са три – първата е в село Маточина, втората е в село Михалич и третата е на отсрещния бряг на Тунджа, в Турция. От кога е датирана скалната църква в Маточина?
- От 10 век. Виждате издяланите ниши в самата скала и в тях са поставени иконите. Застанете тук, пред иконата на Света Богородица да ви снимам. След малко, ще се качим отгоре над скалната църква и ще ахнете от изумление. Вървете след мен. Когато бях дете, заедно с моите другарчета от село Маточина, открихме пътеката по която се стига до горе. Това са бели охлювчета, това е билката маточина, а ето това е билката посериче. И стигаме до нещо интересно. На какво ви прилича?
- Знам ли, затрупано е с пръст, ето тук личат стълбички надолу и може да е подход към скалната църква. Ако искате, дайте една тесла, да разровим малко тук (смее се)…
- Сакън, недейте! Знам че обичате да се шегувате, ама виждате ли дупките наоколо? Според легендата, в някоя от тези дупки се крие голяма змия, която е пазителка на свещения храм. Ей там видях една пепелянка, така че много внимавайте да не я настъпите. При среща със змия в никакъв случай не започвайте да тропате с крака и да съскате с уста като нея, за да я плашите, нито я удряйте с тояга, нито пък я замеряйте с камъни. Оставете змията да живее и да си отиде. Никога не газете с чехли във високите треви, там се ходи само с високи обувки или с ботуши. А ако ни ухапе змията, Д-р Какарашев, като лекар ще ни кажете какво трябва да се прави…
- Трябва да се действа бързо и адекватно. Мястото на ухапването ще се подуе и ще изпитате силна болка. Видите ли двете червени дупчици от зъбите на змията, запомнете, че не трябва да правите три неща. Не търсете нож, с който да правите разрези по крака си, за да изтече отровата. Не карайте никого да смучете с уста отровата, защото и той ще се отрови. Не пристягайте силно за продължително време над мястото на ухапването, тъй като това кръвоспиране може да доведе до некроза на тъканите. Почистете мястото на ухапването със студена вода и сапун, поставете торбичка с лед, ограничете до минимум движенията на пострадалия, запишете часа на ухапването и ако все-още змията не е изпълзяла нанякъде, я снимайте с телефона си, за да бъде определен видът й от специалистите. Бързо, в рамките на 30 минути, транспортирайте в полуседнало положение пострадалия до най-близкият Спешен център или се обадете на телефон 112. При необходимост, на ухапаният от отровна змия, може да се приложи противозмийски серум. Отровата от змиите, срещани у нас е най-опасна за хората, които имат увреждания на черния дроб и при деца под 12 години. Вижте тази скала, сякаш човек я е дялал?
- Да, това са следи от човешка дейност. Не е възможно самата природа да е направила така тези каменни стъпала, тъй като в природата нищо не е издялано под прав ъгъл. Малко по-надолу виждате оформена ниша с геометрията на правилен кръг, на мен ми прилича на огнище. Погледнете и този огромен каменен кръст, едва ли Бог е слязал лично тук, да сложи тези тежки каменни блокове, така точно под формата на християнски кръст. Всичко това, явно е правено от човеците. И да Ви питам, Д-р Какарашев, кой Византийски град е разположен отсреща?
- Там е бил древният град Букелон. В днешно време не е останало нищо от него. Градът е изравнен наравно със земята, останала е само една градска чешма, като спомен за съществуването му. Разположен е на стратегическо място, в близост до кулата Букелон и само на около половин километър от турският град Одрин. Предполагам, че град Букелон е бил обект на иманярски набези…
- Да, всичко разграбили иманярите, изнесли златни орлета, символ на Византийската власт, монети и всички други артефакти. Като се разхождах там преди години, аз намерих голяма буца шлака, което говори, че навремето в Букелон е имало голяма работилница за изработка на железни копия и други оръжия. Взех си и едно парче мозайка, което пък е доказателство за културния живот в древният град Букелон. Един дядо, като се разхождал тук намерил делва и си е казал: „Сбогом сиромашия, дойде имане“, ама като отворил делвата забелязал, че в нея нямало жълтици, имало само овес. Явно иманярите го изпреварили…
- Интересно! А Какво е Курткая?
- Това е древната римска монетарница. В превод на български, Курткая значи „Вълчи камък“. За тази местност и за скалата на нея може да прочетете повече в книгата „Тайните съкровища на България“. Запомнете, че в тази скала има дълбока пещера, в която са скрити несметни богатства, там е и имането на прочутия Вълчан войвода. Ей там е и Каракольовата дупка, която през 1972 година я гръмнаха с взрив за да търсят съкровище.
- На скалата Курткая има издялана широка седалка…
- Да, в подножието на скалата Курткая има издялана ниша, в която спокойно могат да седнат 12 човека, а отгоре се вижда нещо като око в скалата.
- Вярно ли е, че хората са яли корите на дърветата?
- Да, верно е! Това ми го разказа моята баба. Станало е по времето на Балканската война, когато Одринската крепост е била обсадена. Войската е била оставена гладна и жадна за дълго време. Войниците били принудени да пият дъждовна вода и урината си, за да оцелеят. Яли са всичко, което става за ядене, включително корите на дърветата, тревите, мишките, змиите, таралежите, чакалите, котките, кучетата и врабчетата.
- Да разгледаме село Маточина. Каква е тази паметна плоча?
- Пред Вас е паметната плоча на загиналите българи от село Обручище – те били пускани от турците в ето този кладенец…
- Тук е била и първата във света въздушна атака по противника?
- Точно така. На 16 октомври 1912 г. бил вдигнат във въздуха първият аероплан за бойни цели от Продан Таракчиев и Радул Милков, а през следващите два дни, в бойните полети участва прочутият Христо Топракчиев, който е първият геройски загинал боен пилот. Баба ми разказваше как от Свиленград излитал летящ дървен сандък, на който му викали „уроплан“ и с който пилотите са пускали бомби от въздуха. Последвало е голямо гонение на българите от Беломорска Тракия, най-вече от Одрин и от селата към България...
- Току-що по телефона ми се обади Тошко Узунов, той също е от село Маточина. Поръча да му налеем вода от сладката чушмя. Къде е тя?
- Ето тук е, водата идва директно от планината Сакар и е много приятна за пиене. Налей тази бутилка, да зарадваме Тошко!
- Имате ли близки, които са били тракийски бежанци?
- Да, моят прадядо и прабаба ми са оставили цялото си имане в Беломорска Тракия, зарязали имотите си, кравите си, конете си, овце си и всичко което имали, за да се спасят от гоненията на турците. Всичко това е описано в книгата „Разорението на Тракийските българи“, както и в книгата на Димитър Вълев.
- Време е да отидем при хората на събора…
- Да, заповядайте на масата и наздраве! Да се насладим на песните на Иван Аргиров, да хапнем и да пийнем. В село Маточина традицията е запазена, има жени в народни носии, млади и стари се хващат на хорото.
- А коя е тази жена, която ни почерпи с катмер и с ябълков сладкиш?
- Това е кака Койна Абрашева, тя чукна 73 години, ама още се спуска да шета и да прави вкусотии. Катмерът е типично за село Маточина ястие - два пъти токано тесто, с добавени свинска мас, пресни яйца и краве сирене. Пече се на сач и се маже с краве масло. Дай да те снимам с кака Койна!
Коментари
Публикуване на коментар