Д-р Румен Какарашев

ИНТЕРВЮ НА Д-Р РУМЕН КАКАРАШЕВ СЪС ЗОРНИЦА ГЮЦОВА - Г-жо Гюцова, Вашите видеа в социалните мрежи се радват на изключително голям интерес. В какво семейство сте израснала? - В здраво семейство, Д-р Какарашев. Моите родители са на 70 години, имат 50-годишен брак и все още са влюбени един в друг. Майка ми често присяда в скута на баща ми и не дава косъм да падне от главата му. Той пък все още ѝ казва колко е красива.  - На какво Ви научиха майка Ви и баща Ви? - Майка ми ме научи да готвя и аз продължавам да спазвам нейните рецепти, когато приготвям ястията за Бъдни вечер. Баща ми ме научи да го уважавам и аз все още се допитвам до неговото мнение, когато имам проблем.  - Значи знаете как изглежда истинската любов между мъж и жена? - Да, знам, но по-важното е, че знам как не бива да изглежда. И към момента работя с мъже, които са били излъгани какво е любовта и в резултат на тази измама, те имат нужда от съвети как да продължат напред.  - Обаче на хората им е тр...

На 18 август 2024 год. Димитър Димитров и съпругата му, Емилия Маврева, дадоха печено яре за здраве и просперитет в бизнеса – те държат хранителния магазин до Рудника в село Ковачево, община Раднево, Старозагорска област. Добри и уважавани хора са, гледат да помагат на всички, с каквото могат. На събитието поканиха доста гости, но много от тях са казали, че имат лични ангажименти и че не могат да присъстват. С въздишка, Емилия ми рече: „Какви времена дойдоха, Докторе – мъчно да събереш хора, и то не за работа, а за ядене и пиене!“. И все-пак, доста приятели, близки и колеги уважиха трапезата на Димитър и Емилия в „Братята“, виждате ги на снимката от ляво на дясно: Радостина Живкова, Емилия Маврева, Таня Петрова, Д-р Румен Какарашев, Възкресия Христова, Златка Георгиева, Димитър Димитров и Елена Стоянова. Д-р Румен Какарашев,  kakarashev@abv.bg  

ИНТЕРВЮ НА Д-Р РУМЕН КАКАРАШЕВ С ПОЕТЕСАТА ДЕТЕЛИНА СТЕФАНОВА - Здравей Детелина! Как си? - Благодаря, Д-р Какарашев, чувствам се прекрасно! Във вените ми тече море! - Как така… море?! На лекциите в Университета, Професорът ни каза, че във вените на човека тече кръв? - Така е, но аз се изразявам метафорично. - Имаш ли доказателства за това? - Имам, разбира се! Чуй стихотворението ми „Свят в сърцето“.  СВЯТ В СЪРЦЕТО Изпратих лято! Сбрах багажа  и стъпките ми оглушаха. Погледнах плахо антуража -  брегът с морето ми помаха! Изгубих птиците във полет,  дойде сезон на старо злато. Ще чакам песните на пролет.  А дотогава е познато -  прохладно време във душите, мъгли, разхвърляли завеси,  дъждовни капки във очите... Познати, гледани пиеси! Изпратих лято! Като спомен  ме гали сякаш по лицето.  Светът е малък и огромен!  Събрах го целия в сърцето! - Прекрасни стихове! Всъщност, за теб, Детелина, какво е морето? - Морето е моята ...