Детелина Стефанова: Във вените ми тече море
ИНТЕРВЮ НА Д-Р РУМЕН КАКАРАШЕВ С ПОЕТЕСАТА ДЕТЕЛИНА СТЕФАНОВА
- Здравей Детелина! Как си?
- Благодаря, Д-р Какарашев, чувствам се прекрасно! Във вените ми тече море!
- Как така… море?! На лекциите в Университета, Професорът ни каза, че във вените на човека тече кръв?
- Така е, но аз се изразявам метафорично.
- Имаш ли доказателства за това?
- Имам, разбира се! Чуй стихотворението ми „Свят в сърцето“.
СВЯТ В СЪРЦЕТО
Изпратих лято! Сбрах багажа
и стъпките ми оглушаха.
Погледнах плахо антуража -
брегът с морето ми помаха!
Изгубих птиците във полет,
дойде сезон на старо злато.
Ще чакам песните на пролет.
А дотогава е познато -
прохладно време във душите,
мъгли, разхвърляли завеси,
дъждовни капки във очите...
Познати, гледани пиеси!
Изпратих лято! Като спомен
ме гали сякаш по лицето.
Светът е малък и огромен!
Събрах го целия в сърцето!
- Прекрасни стихове! Всъщност, за теб, Детелина, какво е морето?
- Морето е моята най-най-голяма любов и страст! Защото, за мен, морето е символ на душевната свобода и на прошката. Когато човек влезе със страхопочитание в хладните морски води, той сякаш отмива греховете си и едновременно с това, виждайки хоризонта, с душата си се опиянява от свободата, и лети, и пее!
- И аз обожавам морето, обаче миналото лято, адска буря опустоши Южното ни Черноморие…
- Така е, голямо бедствие беше. Мнозина пострадаха, а някои изгубиха живота си сред стихията на водата. Тази стихия, тази буря беше в началото на онова преклонение, което дължим на природата.
- Права си, обаче някои хора си позволяват да пренебрегват природата. А тя е сила, която трябва да уважаваме и да пазим…
- Именно това казвам в стихотворението ми "След бурята". То бе отличено с първа награда в XIV Национален конкурс за стихове "Моето синьо лято" миналата година. Много ми е ценна тази награда, защото със сърцето си отдадох почит към природната стихия.
СЛЕД БУРЯТА
Буен огън умът ми разпали -
сто копита на черни коне!
От водите изкочиха хали,
а в нозете, разля се море!
Забушуваха бързо вълните,
препускаха в онзи кортеж,
разгадали до край дълбините
палят пръски, цели в копнеж!
И се вихрят в едно измерение,
и достигат до топлия бряг!
Да! Те живеят във приключение -
вчера, днес, а и утре... И пак!
Буен огън умът ми разпали!
Пяна легна под топло небе.
Укротиха се хиляди хали
И роди се лазурно море!
- Можеш ли с думи да изразиш любовта си към морето?
- Не, с обикновени думи не мога, но със си стиховете си, мога. Правя го в стихотворението ми "Шапката на Капитана".
ШАПКАТА НА КАПИТАНА
Той, Капитана, питаше сърцето
и спомняше си много брегове...
Сега, когато бе мираж морето,
душата му се късаше на две...
Останал бе отскоро върху суша,
говореше си тихо – ей така,
а старата му шапка нека слуша
истории, събуждащи страха.
Истории за сушите далеч – далечни
за срещи с чудно хубави жени,
за трепети – отминали, но вечни –
и за безбройни нощи със звезди.
И слушаше го шапката на Капитана,
но бяха тъжна гледка... Там,
един моряк, живял сред Океана,
на сушата сега умира сам!
- Каква е магията на морето?
- Морето е нещо, което не зная как, но хем е усещане реално, хем е сюрреалистично - може да ти позволи да имаш криле и да стигнеш отвъд хоризонта, а може и да те приласкае в себе си, в една хладна и смъртоносна прегръдка.
- Така е, трябва много да внимаваме с мъртвото течение и с дънните ями. А знаеш ли, как едно море може да изчисти душата на човек?
- Знам, Румен! Както нощните приливи по брега отмиват стъпките ни, така и морето отмива грижите, тревогите и греховете ни. Тогава усещаме как душата ни излита от тялото и как тя лети из Вселената!
- Хората казват, че когато животът е свързан с морето, морето всъщност е Живот?
- Да, така е и точно това ще чуеш в стихотворението ми " Рибарите се връщат".
РИБАРИТЕ СЕ ВРЪЩАТ
Кристалчета морето пак събира,
последните лъчи са до брега,
а залезът зад лодките се спира
и идва ред да дойде вечерта.
Рибарите днес бориха вълните,
блестеше приказно за тях море,
за другите ловяха те мечтите,
щастливи под лазурното небе.
Във тях живеят точно сто живота –
в безбрежност и със волна свобода,
а ний на сушата, с души в хомота,
завиждаме за тази красота.
Вълните са им дали световете,
а слънцето – прегръдка и копнеж.
Прибирайки се нощем в бреговете,
те знаят: преживяли са… летеж!
- Позволяваш ли си да флиртуваш с морето?
- Да, аз флиртувам с морето и обожавам флирта на морето със Слънцето, със залеза и с изгрева. Ще усетиш това в стихотворението ми „Флирт“ от поетичната ми книга "Магьосница ".
ФЛИРТ
Слънцето флиртува със вълните –
тъй нежно гали, тихо им шепти,
докосва ги, обича ги с... лъчите,
а въздухът... едва-едва трепти.
Разпенила се в свойта нежна обич,
вълната отразява и лъча,
а блясъкът рисува малък обръч,
във който им събира днес света.
След туй кристалчета проблясват –
любовни огънчета от страстта –
довечера не ще угасват,
ще влязат в някоя звезда,
която ще изгрее на небето,
ще шепне приказка за лека нощ,
а утре слънцето ще влезе във морето,
кристалчета да прави... За разкош!
- Според мен, морето е онази притегателна сила, която те кара всеки път да откриваш нещо ново в себе си…
- Колко точно го каза! Сега чуй как го казвам аз в стихотворението ми "Преди".
ПРЕДИ
По пясъка изстиват мойте стъпки,
оставили са лятото далеч назад;
брегът целува, ала с хладни тръпки -
животът си е вечен кръговрат.
До вчера слънцето бе щедро злато -
докосващо, рисуващо с лъчи!
Тъй тъжно днес е. И дори когато
през облаци надникне - не личи...
ни устрема, ни вчерашната врява;
децата не играят на брега...
Знам, пак животът продължава,
но някак тихо, някак със тъга...
по златното, вълшебно, топло лято -
с усмивките, подгонили вълни
и слънчевите зайчета и птиче ято,
и спомена за нас - за аз и ти !
Тъй бавно пясъкът сега поглъща
останали от теб - от мен следи,
а аз съм благодарна и прегръщам
отново спомените с лятото...,
с преди!
- Да поговорим за нощното море…
- Нощем морето спи и сънува, ще разбереш какво от стихотворението ми "Трепети".
ТРЕПЕТИ
Вълната спря, брега прегръща,
заспива после във нощта.
Сънува тайно, че се връща,
понесла в гребена звезда.
Понася я със тиха обич,
а пясъкът така блести!
И слънцето запалва обръч,
искри раздава, не пести!
Денят играе си на жмичка,
вълната тича в своя бяг,
а как очаква, че самичка
ще спре нощес на онзи бряг...
И ще целува до забрава,
понесла в гребена звезда.
Тя все мечтае да остава,
да бъде днес и след това...
- Знаем, че морето обича смелите…
- Истина е! Слушали сме за български девойки, които са сплитали косите си и са се давили в морето, вместо да изгубят вярата и честта си. Стихотворението ми "Калиакра" разказва за това.
КАЛИАКРА
Присъни ми се птица във простора -
пред мене Калиакра се откри.
До мен достигат стъпките на хора...
Почакай! Преживях го, може би...
Да, вярвам, боговете полудяха,
докоснати от сила, красота,
че женски стъпки за честта се спряха,
притихва и Вселена от това!
А долу, във водите най-кристални,
изливат се сълзи - пороен дъжд,
девиците отнесли всички тайни,
във вярата заклели се веднъж.
Понякога пълзи една забрава
и хвърля тъмния си плащ навред...
Скалата Калиакра си остава,
честта е оживяла във завет!
- Виждаш ли тази самотна лодка, на брега на морето?
- Виждам я и със стихотворението ми „Сънят на лодката“, искам да усетиш как тази самотна лодка въздиша по далечните брегове, сякаш е влюбено момиче.
СЪНЯТ НА ЛОДКАТА
Задрямваше. Свалила бе платната.
Закотвена, лежеше на брега.
С въздишка днес изпрати светлината.
Нощта дойде. Донесе й снега.
Снегът покри я с нежна пелерина,
дървото с белотата заблестя
Тацуваше в съня си - балерина!
Сред пръските на пяна засия.
Обиколи открай до край морето,
достигаше далечни брегове...
Във спомените беше там, където
обичаха я силни ветрове.
Сега заспива. Липсваха платната,
днес беше като птица без криле.
И лодките приличат на душата...
Измръзват на брега от снегове!
- И най-хубавото е, че морето остава!
- Така е, Д-р Какарашев! Морето остава след прекрасното лято. То ни вълнува и в златната есен. Спира дъха ни и през студената зима. Връща ни надеждата и в цветната пролет. И отново сме в него през жежкото лято!
Д-р Румен Какарашев,
Коментари
Публикуване на коментар