Росица Желева: Духът на богат тракиец бди над Поморийската гробница

Пристигнахме в Поморие. Срещаме се с Росица Желева и разговаряме.

- Г-жо Желева, много пъти сме идвали на почивка в Поморие и тук ни харесва. Обаче, почти нищо не знаем за този прекрасен град…

- Привет, Д-р Какарашев! С удоволствие ще Ви покажа забележителностите на нашия град. Отправяме се към Тракийската куполна гробница, която се намира съвсем близо, на около един километър от Поморие. Трябва да знаете, че това е една от най-големите и най-запазените гробници в България, а може би и в целия свят. Тя е претърпяла лека реставрация през 1958-1959 година, от 1965 година е обявена за архитектурно-строителен паметник и по настоящем е призната за Паметник на културата от Национално значение. 

- Шегувате ли се?

- Не, не се шегувам. Гробницата край Поморие е най-голямата от всички антични куполни гробници, откривани някога в България и е уникална по визията си в целия Балкански полуостров. Могилата, под която се намира самата гробница е висока около 8 метра и в диаметър е към 60 метра. Основата на могилата е елипсовидна, върхът й наподобява яйцевидна форма и незнайно защо, този връх сочи в посока Север. 

- Виждам, че върхът сочи на Север, ама къде е входът?

- Входът е тук, той сочи Юг. Погледнете нагоре, ето тук вляво. Според мен, това е ликът на момък, живял някога в древният град Анхиало и умрял незнайно кога и как. Върху този камък долавям бюст на мъж, който на главата си носи нещо като корона. Косата му изглежда да е дълга и къдрава. Това може да е богинята Виктория, известна още като Нике. Основание за това мое предположение е елегантната палмова клонка, която забелязвам в ръката й, бранеща крепостната стена и порта. Отдолу забелязваме двамата музиканти, които са седнали един срещу друг и свирят със свирки. 

- Какво ни казват археолозите по отношение на тези изображения?

- Според тях, това е образът на Котис или на Реметалкс III. Относно музикантите, съдейки по техните инструменти и шапки на главите, археолозите ги определят като типични тракийци. Като цяло, образите върху камъка наподобяват елинистически стил. Случайно да знаете, от кога е датирана тази гробница?

- Да, прочетох в Интернет, датирана е около II-IV век преди Христа, като някои изследователи даже я датират по-категорично - към II-III век…

- Добре сте се осведомил, а това означава, че гробницата е строена от римляните, които са обитавали моето родно място по тези времена. Формата на гробницата е кръгловата към полусферична, в диаметър е около 12 метра, има коридор, дълъг над 20 метра и една куха колона, която осигурява стабилността на конструкцията. Самият мавзолей има две предверия, последвани от този коридор, наричан дромос и от голямата централна камера или по-скоро, от кръглата зала, която виждате. Най-вероятно е имало двукрила врата, основание да мислим това са ето тези следи по стъпалото при входа.

- Колоната изглежда странно, сякаш това не е обикновена колона, служеща единствено и само за подпора на тавана… 

- Съгласна съм, действително тази колона е особена по своето изпълнение, бая дебела е, повече от 3 метра е в диаметър и виждате как се разширява нагоре, на мен ми прилича на една гигантска гъба манатарка, която се слива с кръглия купол отгоре. Вътре в колоната е имало спираловидна стълба, изградена от дялани камъни, по която човек е можело да се изкачи отдолу чак догоре. А това, както се досещате, Д-р Какарашев, са неща, изключително характерни за римската архитектура.

- Току-що ми казахте, че архитектурата е Римска, а в същото време твърдите, че гробницата е Тракийска. Къде е грешката?

- Ами тук, както се казва: „грешката е вярна“. Братята Шкорпил, а след тях и други изследователи са се занимавали обстойно с изучаването на тази гробница и ровейки се из нея, са установили, че римската архитектура, която виждате тук е оформена с дизайн на могила, което е безспорно доказателство, че е дело на траките. Именно траките правят такива могили. Римляните нямат табиета да заравят постройките си под могили. За това съоръжение искам да запомните, че то е изградено от камък - това е типично за тертипа на работа на тракийските строители, но също така в него има и тухли – това пък строителство е характерно за римляните.

- Има ли нещо друго, на което задължително следва да обърнем внимание?

- Да, има. Дизайнът на тази гробница има прилика с начина на изграждане на римските мавзолеи, обаче наличието на куха колона в него, която е със „златно сечение“, както и на спираловидна каменна стълба, никак не кореспондират с познатия ни архитектурен стил на римляните. Интересна е и зидарията - виждате редуването на каменни пояси с пояси от тухли. Впечатление прави, че сводовете отгоре са изцяло тухлени, което говори за използването на по-модерни технологии в тези далечни времена.

- С какво са измазани стените и коридорът?

- Измазани са с „горещ хоросан“, който древните хора са правили от негасена вар и морски пясък. Тази смес са я бъркани до постигане на гъста консистенция, като са вземали вода от морето до Поморие. Интересен и любопитен факт е, че тази мазилка е била с цвят зелен.

- За какво ни говори зеленият цвят на мазилката?

- Това е доказателство, че върху тези мазилки е имало стенописи, вероятно и изографисани рисунки или икони.

- А, защо са наричали тази гробница „Кухата могила“?

- Ами, защото е засипана с пръст и под пръстта, могилата е… куха. В кръглата зала виждате оформени ниши, в които най-вероятно са били поставяни урните с прахта на височайшите особи от онова време.

- Има ли легенди сред месните хора за тази могила?

- Да, има. Според легендата, тук е бил погребан богат тракиец, които е бил толкова лош, че духът му вместо да отиде в Царството небесно, останал за вечни времена да изкупува греховете си на Земята – наказан бил да бди над гробницата до второто пришествие на Христос. И знам ли, дали е само легенда, или пък е истина, ама сам виждате, че тази гробница се е запазила вече цели 20 века!

- Над входа сякаш има стенопис…

- Да, забелязват се следи от древен стенопис, но поне досега той не е разчетен. Дано археолозите продължат проучванията на тази гробница, а и на околността, защото съм убедена, че ще намерят много интересни артефакти. Може да се окаже, че това не е някаква съвсем обикновена гробница, а е подобие на генератор за използване на енергията на светлината или някакво съоръжение на древните хора, имащо неизвестно за нас, друго предназначение.

- И все-пак, към настоящият момент, каква е научната хипотеза за могилата?

- Предполага се, че това е мавзолей на Анхиалска тракийска фамилия, която е била много богата. Тук са извършвали разни езически религиозни ритуали, в които култът е бил към Слънцето. По своята същност, съоръжението е една странна комбинация на типична тракийска куполна гробница и римски мавзолей (хероон), които са скрити под насипа на голямата надгробна могила.

- Обаче, доколкото знам, тук никога не са били намирани кости, урни или саркофази…

- Да, това е най-интересното и необяснимото! Що за гробница ще да е това, без тези основни атрибути?! Ако имаше поне едно от тези неща, с удоволствие щях да се съглася, че това е обикновен римски мавзолей. Прави ми впечатление, че залата не е голяма, тя направо е огромна. И с тази куха колона в средата, тя ми прилича по-скоро на олтар с огнище, използван я за жертвоприношения, я за по-сложни астрономически наблюдения по древните методи или пък за извършване на странни за нас езически ритуали, с проникване на светлината от самото Слънце през отвора на колоната в ротондата на светилището. 

- Мисля че и проф. Александър Фол подкрепя Вашето мнение…

- Да, според известния учен, проф. Александър Фол, жреците е трябвало да разгадават каква е волята на техния Бог. Това го правели, като наблюдавали лъчите, проникващи през кухата колона, в момента, в който Слънцето достигало зенита си. Палили са огън на олтара-огнище и по този начин са гадаели волята на своя Бог. Опитвали са се да тълкуват според вярванията и според разбиранията си играта на пламъците. Тези огнени пламъци хвърляли искри през отвора горе и се отразявали в нощното небе. Има хипотеза, според която, по време на този нощен ритуал бог Сабазий е бил наричан Дионис, а при извършване на дневните ритуали, същият този бог Сабазий, е бил наричан Аполон. В подкрепа на твърдението на проф. Александър Фол е и фактът, че засега не е известен нито един мавзолей с подобна куха колона вътре в него.

- Била ли е гробницата обект на иманярски набези?

- Разбира се, че е била. Още през 19 век, когато е била открита, тя е била ограбена от иманярите. Сега като гледам, с трън да завъртиш, няма какво да вземеш. 

- То наистина няма какво повече да се задигне от тук, ама какъв е този бетон, в основата на кухата колона?

- Туй е поредният серсемлък на нашите съвременници. Повече от ясно е, че нито римляните, нито траките са бъркали бетон - това е съвременен строителен материал и най-последното място, на което бива бетон да се излее е тук, върху ценните артефакти от нашата славна история.

- А, дали не е излят умишлено този бетон, така че някой да крие нещо от нас?

- Знам ли, едва ли някой би излял бетон „без да иска“ и то точно тук, в този безценен археологически обект, който е гордост не само за Поморие, но и за България, и за Европа, и за света. От старите хора съм чувала, че под бетона има таен вход към тунел…

- И като финал на това интервю, кажете ми, кои други неща са интересни да ги посетим?

- Според мен, Д-р Какарашев, трябва да разгледате стария град, да видите музея на солта, да си направите кални бани, така също и няколко хубави плажа, след това да отидете на пристанището, да се разходите там и да видите паметника на великия Пейо Крачолов Яворов.  

- Говорите за поета Пейо Яворов, ама него, нали го свързваме основно с Чирпан?

- Правилно, обаче през месец септември на далечната 1899 г., авторът на „Две хубави очи“, известният български поет Пейо Яворов е назначен на длъжността „телеграфист“ в Поморийската поща, която тогава се е наричала „пощата на Анхиало“. Пейо Яворов е живял в скромна дървена къщурка, намираща се до самия морски бряг. Виждате скалите, до които поетът най-редовно се е усамотявал и се е вдъхновявал да твори прекрасната си поезия. Понякога се е отдавал на размисъл, най-вече по любовните си проблеми. През следващата, 1900 г., г-н Пейо Яворов е напуснал Анхиало, сегашното Поморие и местните поморийци, с цел да се преклонят пред него и пред огромният му талант, наричат скалите Яворови и му издигат паметник ето тук, до самото море, сред зеленината за отдих и за наслада на душата. Тази вечер се насладете на светлинното шоу в Поморие, ако не сте опитали Поморийската мускатова ракия, може да изпиете по питие, а утре си хапнете при мен по една голяма, вкусна Поморийска палачинка - правя я без квас и с прясно мляко.

Д-р Румен КАКАРАШЕВ

dr_rumen_kakarashev@abv.bg