Д-р Детелина Комсийска: Когато душата страда, тялото боли!
Има преподаватели, които харесваме и помним цял живот. Уроците които сме научили от тях ни помагат в работата, а понякога те спасяват и живота ни. Такъв е случаят с нашият прекрасен университетски преподавател Д-р Детелина Комсийска. Благодарение на това на което ни научи в часовете по „Психиатрия“ ние се справяме успешно с всякакви обичайни и критични ситуации при работа с психично болни.
Д-р Комсийска е доктор по медицина и учи студените на „Психиатрия“ в „Тракийски университет“ Стара Загора. Вече е на 62 години и продължава да работи. Родена е в град Чирпан през 1958 г. Като ученичка играе балет, а след това и баскетбол. Средно образование завършва в Първа смесена гимназия, като е в един випуск с известните лекари – Проф.Валентин Стоянов, Д-р Ваня Илиева, Д-р Милко Сурчев, Д-р Веска Иванова. Братът на Д-р Детелина Комсийска е юрист.
През 1982 година Д-р Комсийска завършва „Медицина“ в Медицинска академия София. Започва работа по разпределение в Окръжния психодиспансер Стара Загора. Три години работи там и взема специалност „Психиатрия“. Веднага след това се явява на конкурс за асистент във Висшия медицински институт Стара Загора. Има специализации по психотерапия. Пише публикации основно в областта на психосоматиката и детската психиатрия. Израства в академичната йерархия и става главен асистент. Защитила е докторска дисертация през 2017 година в Медицински университет Варна на тема „Ролята на оксидативния стрес за развитието на депресивни и тревожни разстройства след мозъчен инсулт“. Неин научен ръководител е проф. Д-р Петър Маринов, дмн.
Д-р Комсийска работи като лекар-консултант в Университетска болница. Участва в ТЕЛК. Има индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по психиатрия. Договорен партньор е на здравната каса. Преподава психиатрия на студентите в Тракийски университет Стара Загора. Прави съдебно-психиатрични експертизи.
Обича да спортува, ходи в парка на разходки, отдава се на плуване. Наред с това се занимава със земеделие или както тя с усмивка казва „ходя на агрофитнес“. Обича да пътува. Била е на световни конгреси по психиатрия в Япония, Аржентина и в почти всички европейски столици.
Д-р Комсийска има четири деца. Павел е роден през 1988 година и е завършил Консерваторията в Пловдив. Има магистратура по „Поп и джаз пеене“ и е учител в музикалното училище Стара Загора. Йордан е роден през 1990 година, завършил е Тракийски университет, специалност „Медицина“ и работи в „Център за психично здраве“. През 1994 година Д-р Комсийска ражда близнаци – момиче Катерина и момче Александър. Катерина е завършила „Медицина“ в Медицински факултет на Софийски университет и работи в Центъра за психично здраве Стара Загора. Тя и брат й Йордан са хоноровани асистенти по психиатрия. Александър е завършил специалност „Право“ във Софийски университет и работи като юрист.
Попитах Д-р Комсийска какво би казала на младите хора? Тя ми отговори „Животът е пред тях и ако искат могат много да постигнат! Важното е да се работи пълноценно, да се разтоварват със забавления, да имат хармоничен живот и да намалят нивото на стреса за да се запазят здрави. Задължително трябва да отделят достатъчно време за почивка, за спорт и за разходки сред природата. Необходимо е да изградят здраво семейство и да изпитват удовлетворение от работата си“. Относно бъдещето на България ми каза „Оптимистка съм! Ние имаме голям интелектуален потенциал. Земята ни е на кръстопътя между Азия и Европа. Можем да развиваме туризъм, земеделие, информационни технологии и да живеем добре“.
Поинтересувах се за тайната на нейния успех. Отговорът й беше: „Мотивирам пациента, това е най-важното в лечението! Пациентът активно да участва и да съдейства за терапията. Неговото семейство също трябва да бъде до него“. Помолих Д-р Комсийска да ни сподели интересни случки от дългогодишната си практика:
Баща довел сина си за преглед. Касае се за момче на 12 години. Родителите му са разведени. Знаем, че при развод на родителите, най-много страдат децата. Детето е с вродено заболяване - цьолиакия. То трябва да спазва строга диета, за да е добре. Не може да ходи на лагери и на екскурзии, тъй като там се дава една и съща обща храна на всички, а то трябва да спазва диета. Живеело е при баща си. Отива при майка си и получава силни болки в корема. Консултирано е с психиатър и е лекувано за „висцерална епилепсия“. И така, разказва Д-р Комсийска: „Те дойдоха на преглед при мен и аз настаних детето да седне. Забелязах, че то има изградени защитни ритуали – като го докосна по ръчичката, и то посяга да ме докосне по ръката. Смених му терапията с антидепресанти. Тогава болките отзвучаха и защитните ритуали изчезнаха. Причината за болката в корема беше неизпълненото желание на детето да живее заедно с родителите си и те да не са разделени както и фрустрацията от придружаващото соматично заболяване“.
Прегледала младеж, който завършва училище с отличен успех и е на 18 години. Той искал да учи в Германия, но имал постоянно диария и не можел да пътува. Клиничната картина била на раздразнено дебело черво. Лекарствата за лечение на колит не помогнали и Д-р Комсийска излекувала младежа с антидепресанти. Той сега е студент в Германия. Причината за раздразненото дебело черво не е била телесна, а се е оказала невротична. Тревожността е довела до телесните симптоми.
Довели й за консултация дете с болки в корема. Тези болки в корема се явявали само като детето ходи на училище. Когато е било на село при баба си и дядо си не го е боляло коремчето. Направили пълни изследвания и всички резултати от тях са били в норма. Болката в корема се е дължала на тревожно разстройство и стрес. Детенцето в училище изпитвало страх от изпитване и от провал. То е било много амбициозно и е искало да бъде пълен отличник.
В кабинета на Д-р Комсийска е доведена млада жена. Тя е направила три неуспешни опита за самоубийство поради тревожна депресия. Веднага е започнала лечение с антидепресанти. Била е под постоянния надзор от страна на близките си, тъй като са отказали хоспитализация. След около два месеца настъпва пълно възстановяване.
Желаем на Д-р Детелина Комсийска живот, здраве и щастие! И все-така, още дълги години да помага на хората и да се радва на много внуци!
Д-р Румен Какарашев,
Коментари
Публикуване на коментар