Поетесата Весела Рускова: Нагоре към Слънцето бягам

Д-Р РУМЕН КАКАРАШЕВ ПРЕДСТАВЯ ПОЕТЕСАТА ВЕСЕЛА РУСКОВА

НАГОРЕ КЪМ СЛЪНЦЕТО БЯГАМ

- Имам удоволствието и честта да Ви представя Весела Рускова. Тя живее в града на поетите, липите и правите улици - Стара Загора. Зодия Дева е и има дарбата да пише стихове. Стихосбирката й „Настроения“ се чете с лекота и ни пренася в една вълнуваща реалност. За съжаление, наскоро почина редакторът на стихосбирката й, писателят Иван Хаджиев. Посвещаваме това интервю на неговата светла памет, Царство му небесно! А сега, дишай дълбоко, Весе и приеми моето творческо предизвикателство: искам на въпросите които ти задавам, да ми отговаряш с твои стихчета. Вярвам, че ще се справиш! Да започнем с твоето детство и младост. Спомняш ли си ги?

Не знаех какво е детство - 

научих, когато то отмина. 

Не знаех какво е младост, 

научих, когато влязох в нея.

- Сякаш искаш детството ти да се върне?

Детство мое, 

моля те върни се! 

Искам отново да стана, 

създание, малко, невинно.

- Ученическите години, те ли са най-хубавите в живота ти?

Ти помниш ли класната стая? 

Ти помниш ли дървения чин? 

Ти помниш ли печката бумтяща, 

като кошер, стаята шумяща?

- Помня моята първа учителка Радка Тенева. Ти помниш ли твоята?

Виолета, учителко мила, 

приятелко добра. 

Признателноста си 

сърдечно изразявам, 

с името ти на уста.

- Щастливо ли живееш, харесваш ли Съдбата си?

Не съм омъжена, 

а съм женена. 

Жена за жена. 

Аз, Весела - Тя, Самота

- Разбирам те. Каква искаш да бъдеш?

Млада като новата година, 

като бебето с коса златиста. 

Като пролет животворна, мила, 

като тревата, росно сребриста 

Аз искам вечно млада да бъда!

- Харесваш ли къщата на детството си?

Макар да си с покрив паднал 

и със двор изпусталял. 

Ти си мойто скъпо детство, 

ти си моето вълшебство.

- Да, всеки обича родния дом. Харесваш ли нашия град, родната Стара Загора?

Обичам те, Стара Загора - 

град на правите улици, 

град на поети големи 

и на липите ароматни!

- Изгрева или залеза на Слънцето харесваш повече?

Обичам те, изгрев, обичам. 

Ти си начало на всеки ден. 

На чакани нови надежди, 

на прекрасните нови мечти!

- Да, но и залезът си има своя чар. Не мислиш ли?

На запад слънцето клони, 

завърши хубавия ден. 

Както всеки ден и този, 

ще си отиде победен.

- Обичаш ли да се разхождаш сред природата, в гората сред дърветата?

Искам нежен ветрец да полъхва 

и като ласка да ме облъхва. 

Искам с дърветата близо край мен, 

да си играя през целия ден.

- Морето или планината те зарежда повече с енергия и творческо вдъхновение?

МОРЕ, 

при теб дойдох с надежда, 

приятел верен да намеря. 

Десет дни и вечери девет, 

скитах по брега ти лазурен.

- Полъхва ветрец. Кефи ли те този вечерник?

Духай вечернико, за мен! 

Духай моля те, в несвяст. 

И нека да се завъртим, 

в нашия среднощен валс.

- Чувстваш ли се самотна или прогонваш самотата от живота си?

Но победата ти, аз сама, 

в победа моя ще превърна. 

И вече няма да те моля, 

а със сила ще те изгоня.

- Можеш ли да живееш без любов, без да си обичана?

Повече без теб не мога, 

задушавам се, измръзвам. 

Ще дойдеш ли ти, и кога? 

Ако не дойдеш... умирам.. 

Любов, чуваш ли? - Ела!

- Какво ще кажеш на своя Принц като го срещнеш?

Ела, подай ми ръка, 

измъкни ме от сянката 

на греховете, на страхът, 

на несигурността... Ела".

Малка звезда край нас мина 

каза... след мен... и замина. 

Телата си ние сляхме, 

и след нея полетяхме.

- Вярно ли е, че любовта побеждава всичко?

Любов, ти можеш, заключени 

врати да отваряш, 

можеш стени да разбиваш, 

от гроба, мъртвеца, жив 

да извадиш, можеш 

и от убиеца, добър 

човек да направиш!”

- Прекрасно! Моята майка казваше, че в този свят всичко е лъжовно. Ти какво би казала?

Не искам вече нови срещи, 

от тях главата ме боли. 

Останах вече без надежди, 

от подли лъжи безкрайни.

- Така е, любовта понякога е измамна и убива надеждата. Ти вярваш ли в нея?

Със вяра искам да живея, 

със силна вяра и любов. 

Да бъда радостна, да пея, 

живота ми да бъде нов.

- Какво те натъжава, за какво плачеш?

Плача за малките, за младите, 

които сега в живота навлизат, 

пълни с вяра, че ще победят. 

Че с лекота ще победят 

неписаните закони, 

жестоките догми на 

семейство, род, общество.

- Да поговорим за близките ти хора… 

Мамо, 

щом погледна очите ти, 

разбирам, че съм на 25. 

Но се чувствам, малко дете, 

зависимо, безпомощно.

- Имала си дядо. С какво го помниш?

Портрет чернобял на стената виси, 

на човек със черни, големи очи. 

С коса оредяла и снежно бяла, 

човек, когото не познавам дори.

- Загубила си баща си. Какво би го помолила където и да се намира той сега?

Затова ще те помоля, 

мой незабравими татко, 

да попиташ ти там, Онзи, 

кога моят ден ще дойде?

- Имаш сестра. Какво ще ми кажеш за нея?

Аз във тебе виждам мила, 

част от моята душа. 

- Вярваш ли в Бог, има ли живот след смъртта?

Озарена, да им каже, 

че там горе е прекрасно, 

че е светло, че е чисто, 

но.... Всевишния, нехае!

- И сякаш нещата имат начало и остават без край?

Човек идва на този свят, 

после си отива. 

И това е начало. 

Нищо няма край! 

Има само начало!

- От думите ти разбирам, че не би искала никой да умира?

Защо Господи, 

устроил си така света? 

Аз искам, вечно 

всички да живеят!

- Защо Бог изпраща болести и страдания на хората?

Може би, за да ни докаже, 

че Той е, който всичко знае! 

Че Той е, който всичко може! 

Че Той е и АЛФА и ОМЕГА!

- Наближава Нова година. Какво е твоето пожелание към хората?

Честита нова година, 

пее в ъгъла елхата. 

Да сте живи, да сте здрави. 

Винаги да сте засмяни.

- И като финал на това интервю, моля те, кажи ми, накъде бягаш и за какво мечтаеш?

Нагоре към слънцето бягам. 

Искам огнено момиче 

да стана и на всички, 

щастие да дарявам.

Д-р Румен Какарашев

GSM 0886118686

E-mail : kakarashev@abv.bg