Поетесата Детелина Стефанова: По Коледа е чуден този свят!

ИНТЕРВЮ НА ДОКТОР РУМЕН КАКАРАШЕВ С ПОЕТЕСАТА ДЕТЕЛИНА СТЕФАНОВА

 Детелина Стефанова е родена на 14 март 1971 г. в град Добрич;

 Завършва висше педагогическо образование в ВПУ-Шумен;

 Има две специалности: "Предучилищна педагогика" и "Логопедия";

 Издала е 4 стихосбирки: "Несъвършенство в съвършенството", "Магьосница", "Толкова единствена" и "Нежна изящност";

 Понастоящем живее, работи и твори в град Ямбол;

 Мейл за контакти: detelina.ivanova.stefanova@abv.bg

- Г-жо Стефанова, тази година "отлита неусетно почти". Наближава Коледа. Вълнувате ли се?

- Вълнувам се, Доктор Какарашев! Коледа иде! Най-хубавото време от годината е на прага ни! След броени дни Коледа ще ни усмихне, ще донесе пълна торбичка с надежди, с усмивки, с мечти… Вълшебно е усещането за красота, за сбъднатост ! Из въздуха се носи това чувство! Много е странно, но всяка година е така. Може би е свързано с чисто човешкият стремеж да се докосваме до чистотата на чувствата и мислите… А къде, ако не най-напред у дома откриваме тази неподправена красота и уют. И при кого най-много - при мама!

Канелени бисквитки с аромат…

Във приказна магия ли живея?

По Коледа е чуден този свят…

Как искам само нея да копнея!

- С какво свързвате магията на Коледа?

- Най-уютната топлина не е край запалената камина. Няма нищо общо с пламъка на огнището или романтичната светлина на свещите. Тя е в блесналите очи на любимите хора, в усмивката на децата. А на върха на Коледната елха искри надеждата за по-хубави дни! И е високо, високо, какъвто е и стремежът на всеки от нас - да бъде над сивотата в ежедневието, над злобата и завистта човешка. И днес мечтая за времето, изпълващо света с кристалната чистота и феерия на танцуващите снежинки, красотата на падащите снежинки, танцът им… Ех! Обичам да наблюдавам тангото на ледените пеперудки, неземната  красота, която рисуват. Невероятно е усещането за нежността, с която ни обгръща белият им воал… И светът се променя - картина на Моне! Всичко е една оживяла приказка!

Нощта целува много страстно,

Градът танцува закопнял

Танго тъй нежно и прекрасно,

Загърнат в своя бял воал!

- Краят на годината не е ли време за равносметка?

- Краят на всяка година е затваряне на естествен цикъл в живота на човек. Тогава някак неусетно, човек се вглежда в себе си, в постигнатото от него, в поетата посока… И тогава, Човекът открива своята вярна посока.

Изстрадалите духом са смирени

И знаят точно своята цена!

Сърцето и очите са ранени,

но топличко е в тяхната душа!

- Възможно ли е някоя Коледа да пропуснем да се вгледаме в себе си?

- Не! Категорична съм - чувствителните, романтичните хора правят своята равносметка всяка година!  И на всяка Коледа. Защото, всъщност животът е една броеница от  бисерчета - истини, надежди, мечти… Защото радостта от живота не е само в успехите, в надеждите и мечтите. Тя е преди всичко в преоткриване на самия себе си!

И щом конецът някога се свърши,

А бисерите паднат на земята,

Кое в живота възел ще завърже,

освен… любимият и добротата!

- Какво е Животът всъщност?

- Животът е Виенско колело. Годините отминават, често  ни спохождат ветрове, бури, вълни... Но! И най-тъмната нощ не е страшна, когато има две ръце, в които да утихнеш, да се смириш и да обичаш. Толкова е хубаво да кажеш един ден, че си живял живот, изпълнен с любов!

Рисува пламъчето влюбени очи,

В които скрита е една Вселена

И две ръце, с които знам, че ти

Прегръщаш ме – утихнала, смирена.

- Магьосница ли сте наистина? Или просто една романтична жена?

- Магьосница съм, Доктор Какарашев! Обичам да се вглеждам във влюбените. Особено, когато това са възрастни хора, преминали през не една и две житейски мрежи. Впечатляват  ме погледите, тихите думи, усмивките… и стъпките! Стъпките, които оставя обичта! Това прави ли го всеки? Всеки умее ли да се впечатлява от тези стъпки на обичта?

А после - тя тихо в него се сгушваше,

оставаха дълго усмихнати – знам…

Светът покрай тях така се заслушваше,

Че стъпки от обич се чуваха там…

- Какво бихте пожелали на хората от третата възраст?

- Желая им от сърце Коледното чудо да стори тъй, че те да не са сами и да не са самотни. Има нещо сърцераздирателно да видиш самотен човек, седнал на една пейка в парка, загледан някъде в спомените си и в отминалите дни.

Мечта в очите – кехлибари

За обич, нежност, доброта…

Сълзата леко ще опари

Премръзналата там душа.

Д-р Румен Какарашев