Певицата Деси Добрева: Мечтая за къща с голямо куче
o Завършила е училище по изкуствата в град Варна - специалност „Класическо пиано”
o Дипломира се в Национална музикална академия - София
o Има две магистратури - по „Поп и джаз пеене” и „Музикална педагогика”
o Продължава музикалното си образование в престижния университет Berklee College of Music, в Бостън, САЩ
o Носител е на множество национални и международни музикални награди
o Понастоящем е артист на свободна практика
- Г-жо Добрева, скоро се появи песента „Двама” на Мария Нейкова във Ваше изпълнение. Защо решихте да дадете нов живот на тази емблематична песен?
- Д-р Какарашев, идеята за нов вариант на “Двама” дойде още през 2018 г., когато за концерта си в Зала 1 на НДК поканих група “Жестим” да направят жестомимичен превод на песента. Те сътвориха цял танц, в който, макар и минимално, взех участие и самата аз. Получи се прекрасно. След време, големият български артист и поет Михаил Белчев чу това изпълнение от концерта и го хареса. Всъщност, той беше причината да реша да направя клип на песента. Неговото семейство ме окуражи и ми помогна, за което съм изключително благодарна.
- Вие сте завършили един от най-престижните университети за музика в САЩ. Защо се завърнахте и останахте в България?
- Berklee College of Music е едно много интересно и цветно място, на което човек може действително да срещне “цял свят” и ако има желание, да научи много за и от този “цял свят”. Поддържам връзка с много от колегите си и когато имам възможност, се виждам с част от тях по време на турнетата ми в САЩ. Смятам, че е хубаво човек да обиколи света, да обогати знанията си, да разшири манталитета си, да почерпи вдъхновение, но камъчето си тежи на мястото и е още по-хубаво да можеш да се върнеш у дома и да споделиш наученото и преживяното.
- Kоя е най-новата песен, върху която работите?
- В момента записвам албум, но работя и върху няколко странични проекти. Времето ще покаже коя песен ще бъде следващата, която ще излезе официално.
- Повечето хора ви познават от „Шоуто на Слави”, но аз Ви помня още и от „Полет над нощта”. Какви спомени събуждат у Вас тези две предавания?
- “Шоуто на Слави” ми даде сцена за изява – нещо, от което имах вопиюща нужда като млад артист; даде ми много богат опит, както и ми донесе популярност. Винаги си спомням с усмивка предаванията, репетициите, гостите, турнетата, защото колкото и напрегнато да беше всичко това, съчетано с моите две специалности, които учех едновременно, преживяванията бяха прекрасни, вълненията – големи, а спомените – за цял живот. Даже се подсмихвам под мустак като се сетя за някоя комична ситуация. Радвам се, че поддържаме отношения с колегите от Шоуто и че имам възможността да работя от време на време с тях, защото освен талантливи, те са и изключителни професионалисти - с тях се разбирам с една дума. А “Полет над нощта” бе една прекрасна инициатива на акад. Хачо Бояджиев и аз съм особено щастлива, че бях част от това богато интелектуално предаване. Имах възможността да представя толкова млади и талантливи български артисти, специалисти, учени и т.н. – цветът на България. Изключително отговорна и трудна работа е да бъдеш хем водещ, хем автор на предаването, и то с такъв бележит режисьор като Хачо Бояджиев. На всичкото отгоре в много от предаванията се включвах и като изпълнител. Едновременно с това учех и пишех магистратурите си, ходех на турнета, на конкурси в чужбина и практикувах свободната си професия като певица. Много пъти се е случвало майка ми и баща ми да ми помагат с данни, биографии, събития, исторически факти и друга информация, която не е била достъпна до мен тогава. Почти нямах време за сън, но тази заетост беше много полезна за мен, защото ме държеше “будна” и постоянно търсеща, научих се да се справям с много дини под една мишница, натрупах безценен опит и срещнах забележителни хора по пътя си.
- Защо напуснахте “Шоуто на Слави” и имаше ли интрига между Вас и Алекс Раева?
- Напуснах Шоуто, защото исках да се развивам. Кандидатствах в Berklee College of Music, Бостън и в Juilliard School, Ню Йорк едновременно. Приеха ме и на двете места, но трябваше да изчакам година, за да започна в Ню Йорк, докато в Бостън можех да започна още следващия семестър, както и направих. Ако бях останала в Шоуто, нямаше да имам сегашния си мироглед, знания и международен опит, а и вероятно нямаше да развия самостоятелна кариера. Интриги около мен няма как да се задържат, защото съм изключително позитивен човек и не вярвам в сплетничеството. Слава Богу, заобиколена съм от приятели и добри хора.
- Какви забавни истории помните от Вашето детство?
- Много истории могат да бъдат разказани, но две от тях са показателни за моя път. Едната история е от времето, когато бях съвсем малка – детско тържество, майка ми ми е ушила специална пола от разноцветни лентички, с която аз много се гордея, но тържеството свършва, а на мен ми се танцува още. Излизам пред всички и си измислям свой собствен танц! Тази случка още оттогава показва, че сцената е била моето призвание. А втората случка е от 10-ти клас, когато излязох за първи път на сцена с подготвена от мен песен. Дотогава се изявявах по сцените само като пианист. В момента, в който погледнах публиката в очите и усетих тясната връзка между един певец и неговата публика, реших, че това ще бъде моето поприще занапред. Така и стана.
- Кога за първи път се влюбихте в мъж и на кого подарихте първата си истинска целувка?
- О, със сигурност, първото влюбване на всеки човек е в ученическите години. Аз също съм се влюбвала, но някак отдалеч, защото бях решила, че свиренето и ученето за мен са по-важни, отколкото да се занимавам с момчета. А, първата целувка си е първа целувка и остава спомен единствено за мен.
- Как изградихте този борбен дух, с които ни впечатлявате?
- Вероятно, съм се родила с такъв характер, но възпитанието също има голямо значение. У дома никога не е имало драми, всичко се е решавало спокойно и рационално. Моите родители са като стомана – не се огъват пред нищо, винаги са до нас и винаги са ни помагали. Надявам се и аз да мога винаги да бъда в подкрепа на своите близки.
- Вярно ли е, че спите малко, тъй като сте перфекционист и мисълта, че нещата могат да станат по-добре, не Ви дава покой, даже от време на време си шляпате шамарчета, за да се тонизирате?
- Всъщност, е точно обратното – много обичам да си поспивам. Но когато имам важни проекти или музата ме “споходи”, тогава действително се кокоря по цели нощи, за да записвам идеите си или да работя по проекта. До шамарчета още не съм стигнала.
- Кои са Вашите слабости?
- Трудно ми е сама да се определям. Най-добре биха казали моите близки и приятели кои са “силностите” и слабостите ми. А и не вярвам особено в слабостта – това са преходни моменти. Човек или прави нещо или не го прави и това е неговият собствен избор. Да кажеш, че имаш слабости и с тях да се оправдаваш, означава, че бягаш от себе си и търсиш нещо, което да поеме отговорност за твоите постъпки.
- Кога Ви идва отвътре да лепнете шамар на някого?
- Сигурно е имало моменти, в които ми е идвало да лепна шамар на някого, но напоследък все повече ме разсмиват подобни ситуации. Те показват безсилието на дадения субект.
- Кое е най-голямото Ви разочарование?
- Безочието и злобата. Възпитана съм да виждам винаги позитивните черти у един човек, неговите хубави качества и когато знам, че този човек има бъдеще, а самият той предпочита да рови в калта, да наблегне на лошите си качества и да се оправдава с тях, се разочаровам. Разочаровам се най-вече за това, че пилее без жал всичко онова, което му е дадено. А животът е един.
- А кое считате за най-голям успех до настоящия момент?
- Изключителен успех имат хората, които са напълно здрави. Тези, които носят доброто постоянно в себе си и които могат да се усмихнат и в най-тежки моменти.
- Кои са любимите Ви български и чуждестранни изпълнители?
- Слушам много и разнообразна музика, не бих могла да определя няколко изпълнителя като любими. Учила съм се от Ела Фитцджералд, Стиви Уондър, Ърт, Уинд енд Файър, Майкъл Джексън, АББА, Бийтълс, ФСБ, Васил Найденов, Лили Иванова, Камелия Тодорова и много, много други.
- Какво дете е дъщеричката Ви Алина - пее ли, спортува ли и как я възпитавате?
- Като всяко дете, тя е прекрасна. Рисува, играе, пее, тича, гледа на света с огромните, пълни с възхита очи на едно дете. Ах, ако можеха повече хора да гледат така на света!
- Вярно ли е, че позволявате на Алина да рисува по една от стените на дома Ви?
- Цялата й стая е в рисунки, даже съм й дала отговорната задача да нарисува стената вместо тапет, но това си е доста работа и засега там се мъдрят само отделни рисунки.
- Наистина ли нямате компютър и телевизор в дома си, за да пазите Алина далече от модерните технологии и така да съхраните любовта й към природата?
- Нямам телевизор, защото съм крайно разочарована от телевизията като цяло. Така имам много повече време да чета и да се занимавам с други неща. Имам работен лаптоп, който ми е напълно достатъчен. Имам и работно време, в което работя на лаптопа си. Така успявам да съчетая и да намеря време за всичко.
- Как се поддържате – хранене, спорт, разходки из природата и други ваши тайни?
- Поддържам се с добра храна, спортуване когато и както мога, с хубави книги, медитации и разходки в природата с любими хора. Поддържам настроение с позитивни мисли и хубава музика.
- Водехте прекрасно предаването „Музика без край”. Какво се случи и защо вече не Ви виждаме на екран?
- Много ми беше приятно да бъда част от това предаване, защото срещите с изпълнителите бяха истински и сърдечни. Продуцентите просто решиха да променят формата на предаването – така то се превърна в нещо като мини-концерт, в който нямаше нужда от водещ.
- Коя е най-голямата Ви мечта?
- В момента си мечтая за къща с голямо куче. Но, също така мечтая и за пълни зали, за турнета, за отворени сцени и емоционални срещи с публиката.
- От всички Ваши песни, коя ви е най-любимата?
- Всички песни обичам и пея с желание, но една от тях е особено мила за мен – това е песента “Море пиле, славей пиле”.
- На 2 юни 2022 година да Ви очакваме ли в Арена – София с огнено шоу и нестинарски ритуал? Кои изпълнения планирате да включите?
- Да, концертът от миналата година се отложи за 2 юни тази година, но всички участници остават в програмата, даже ще се включат и още изпълнители. Закупените билети важат със старата дата и няма нужда от презаверка. С нетърпение чакам този концерт, защото съм подготвила едно изключително шоу – с нестинари, огньове, кукери, духов оркестър, танцьори, музиканти, гост-изпълнители и какво ли още не. Обичам пищните и съдържателни програми – такива, които оставят следа дълго време след това. Работя и върху нови аранжименти, нови песни, специално подготвени номера за концерта – вдъхновена съм и се радвам, че до себе си имам един куп съмишленици в лицето на всички, които ще се включат в този концерт. Надявам се най-накрая да успеем да направим и турне из страната.
- Имате издадена готварска книга. С коя Ваша рецепта един мъж може да впечатли хубава и интелигентна жена като Вас?
- Книгата “Лично и Вкусно” е както готварска, така и биографична, от гледна точка на това, че към всяка рецепта съм разказала по една лична история от моя живот. А, един мъж би ме впечатлил преди всичко с отношението си и след това с кулинарните си умения.
- Ще ни разкажете ли за прекрасната си инициатива «ПЕЙ МИ СЕ»?
- Исках да започна тази инициатива още миналата година, но явно не й е било тогава времето. Сега се чувствам по-надъхана и по-вдъхновена от всякога и «ПЕЙ МИ СЕ» идва точно на място. Реших всеки ден от тази година да пея по една песен, с която да поздравявам всички, които я чуят, тоест започвайки от 1 януари, ще изпея 365 песни до края на годината. Реших това, защото първо ми се пее (неслучайно така се казва и инициативата), второ – в подкрепа на всички онези артисти, които загубиха постоянната си изява и амплоа, поради противоепидемичните мерки и обстановката, в която живеем, и трето – за да повдигна духа на всички нас, заедно. Да, ситуацията е необикновена и определено – неприятна, но човек трябва да извърви пътя, който му е писан, и е по-добре да го извърви с високо вдигната глава и с усмивка. Заедно, когато се подкрепяме, можем всичко да постигнем и всичко да преборим.
- Така е, г-жо Добрева, трябва да се подкрепяме в името на благородните цели, които желаем да постигнем! Благодарим Ви за това прекрасно и много искрено интервю, както и за снимката, която си направихме с Вас. От сърце Ви желаем здраве, щастие и успехи! Какво ще пожелаете на читателите?
- На Вас, Д-р Какарашев и на читателите желая здраве и добро настроение!
Коментари
Публикуване на коментар