Екатерина Пенчева: Неудобните въпроси на поетесата

Интервю на Екатерина Пенчева с д-р Румен Какарашев

– Какво мислиш за живота си и какъв би искал да бъде?

– Обичам живота! Мисля, че животът ми е като една интересна книга, в която някои страници са написани с усмивка, други – със сълзи, а трети сякаш са попаднали под дъжда и мастилото се е разтекло. Не бих казал, че всичко в него е такова, каквото съм мечтал, но пък кой ли от нас е перманентно щастлив и е получил при раждането си „инструкция за употреба” за живота си? Понякога съм доволен от себе си, друг път се питам защо не съм постъпил по-разумно в дадена ситуация или пък защо не съм живял за мига. Бих искал животът ми да бъде по-спокоен, по-смислен и изпълнен с хора, пред които не се налага да нося маска. Като представител на огнената зодия Лъв, аз обичам да бъда себе си и не е моето да се правя на такъв, какъвто не съм. Искам здраве, любов, приятелство, приключения и пътешествия по света и у нас. Най-вече искам да не загубя човешкото у мен и да запазя способността си да се радвам на живота.

– Според теб кои са най-важните човешки ценности?

– На първо място поставям човечността и казвам на хората, че е хубаво да сме добри един към друг – това го акцентирахме и в интервюто ми с д.м. д-р Емилия Караславова за в. „Телеграф”: „Каквото дадеш на този свят, това и ще получиш!”. След човечността и добротата идват честността, достойнството, състраданието, уважението, верността и чувството за справедливост. За мен човек не се измерва с големината на жилището, в което живее, нито с другите движими и недвижими имоти, които притежава, нито с дебелината на портфейла, който е в джоба му, нито с големината на банковата му сметка. Измерва се с отношението му към онези, от които няма какво да получи. Особено ценя хората, които могат да кажат истината, без да унижават другите и които могат да помогнат, без да се хвалят с добрината, която са сторили някому. С пари можем да си купим хубав часовник, но не можем да си върнем назад изгубеното време. С пари можем да си купим легло, но не и спокоен сън. Аз ценя повече нещата, които с пари не се купуват, защото те са истински и стойностни, и показват що за хора сме всъщност!

– Вярваш ли в доброто и срещаш ли го?

– Да, вярвам в доброто, макар че понякога то се движи толкова тихо, че трябва да се заслушаш, за да го забележиш. Срещал съм го в непознат човек, който ти помага без причина, в приятел, който остава до теб, когато всички други са „заети с нещо” и в усмивката на някой, който си има достатъчно проблеми на главата, но намира начин и сили да те попита как си, да те изслуша и да те разбере. За съжаление, срещал съм и обратното – лицемерие, завист, алчност, дребнавост, негативизъм и агресия. Но не искам и не позволявам на лошите хора да ме превърнат в един от тях. Знам, че не мога да променя токсичните психопати, с които животът понякога ме среща, но се опитвам да бягам от тях. Вярвам, че доброто не е наивност. То е съзнателен избор. И ако всеки ден правим поне по едно добро нещо, светът няма изведнъж да стане рай, но ще бъде малко по-добър отпреди. И ще бъде малко по-светло и по-топло в сърцата и в душите ни!

– Детрониран ли е приказният свят на детството ти?

– До известна степен да, но животът ни приземява и не е добра идея да живеем постоянно в някоя „приказна реалност”. С порастването си разбрах, че светът не е толкова справедлив, колкото ми се е струвал по време на детството ми. Не всички добри хора получават тук и сега щастието, което очевидно заслужават. Защото понякога принцовете и принцесите се оказват… добре облечени жаби. Но не смятам, че трябва напълно да детронираме детството си. Във всеки възрастен човек трябва да остане едно малко дете, което да умее да се удивлява, да мечтае и да вярва в чудеса. Не искам да бъда „сериозният възрастен”, който знае цената на всичко и е забравил сантименталната стойност на нещата.

– Вярваш ли в малките и красиви чудеса на живота?

– Безусловно! Понякога най-големите чудеса са толкова малки, че дори не ги наричаме чудеса. Чаша кафе в хубава утрин, неочаквано обаждане от скъп човек, погледът към красивия изгрев, взирането в необятното море и в кърваво-червеният залез, пускането на някоя песен, която събужда спомен, или пък някоя случайна среща, която променя деня ти и която среща по-нататък във времето се оказва, че никак не е била „случайна”! За мен е чудо да се събудиш сутрин, да си здрав и да имаш още един ден, в който да можеш да направиш нещо добро и хубаво. И не очаквам ангели да слязат от небето. Достатъчно е някои да ти благодари за нещо, да ти каже няколко мили думи, а защо не и да те почерпи с парченце натурален черен шоколад – ей така, за здраве и за настроение!

– Според теб какво е Дядо Коледа?

– Спомен от детството. Дядо Мраз или Дядо Коледа е добродушен старец, с червен костюм и с чувал с подаръци. Той е символ на щедростта, на надеждата, на детското въображение и на желанието да зарадваш някого с нещо. Харесва ми идеята, че поне веднъж в годината светът се опитва да бъде по-добър, по-състрадателен и по-малко егоистичен. Мисля, че Дядо Коледа съществува във всеки човек, който дарява радост, без да очаква нещо в замяна. А дали Дядо Коледа има своята Снежанка, джуджета, шейна и елени? Това едва ли има значение!

– Какво е изкуството днес, харесва ли ти и как възприемаш творците?

– Не само аз, но и доста други хора споделят, че харесват изкуството, което бе създавано преди години, тъй като трудно възприемат съвременните творби на авторите, някои от които им идват малко в повече. И явно има защо… Изкуството е начин човек да изрази онова, което с думи не може да се изкаже. То може да бъде картина, музика, литература, театър, фотография, кино или пък спонтанната реализация на някоя щура идея. Харесвам изкуството, когато ме кара да мисля, да чувствам, да се усмихвам или да погледна света от друг ъгъл. Днес има невероятно талантливи творци, но има и такива, които сякаш разчитат повече на скандала, отколкото на таланта си и не разбират, че не всяка драсканица е шедьовър и че не всяка гюрултия минава за стойностна музика. Уважавам хората, които творят с душа, със сърце, със смелост и имат собствен почерк. За мен истинският творец не просто показва нещо красиво, а оставя следа в паметта на другите хора и хубави емоции у тях. Преди време направих интервю с теб, Кате (имам предвид голямата българска поетеса Екатерина Пенчева, която сега ме интервюира) и бях изключително впечатлен от твоя талант и от посланията към хората, които направи при искрените и лични отговори на въпросите ми. Рядко хубав и талантлив човек си, Кате! За мен е удоволствие и чест, че заедно правим интервюта! Жива и здрава да си!

– Благодаря много! Взаимно! Имаш ли скрити дълбоко вътре в теб мечти, които би искал да споделиш, без да се страхуваш?

– Разбира се, всеки човек има затаени мечти и ги пази като малки тайни съкровища. Моята мечта е да живея щастливо, да пътувам повече, да виждам непознати места и да се срещам с интересни хора. Щастлив съм, когато имам до себе си човек, с който мога да разговарям с часове, както и да мълча спокойно, когато имам дом, в който има топлина, смях, музика и аромат на хубава храна. Искам да помагам на хората, с каквото мога. А имам и една малко егоистична мечта – поне веднъж да мога да изчезна за седмица на красиво място, без телефон, без задължения и без хора, които срещайки ме питат за своите болежки и забравят да се поинтересуват как се чувствам самият аз.

– Как обичаш да прекарваш свободното си време, ако имаш такова? Кое е нещото, което ти е най-любимо да правиш?

– Свободното ми време е малко. Хоби ми е фотографията. Харесвам разходките, хубавата музика, страстния секс, четенето на книги, интересните филми и разговорите с хора, които имат какво да ни кажат. Край многобройните интервюта, които правя с известни специалисти за националните печатни и електронни медии, аз буквално всеки Божи ден научавам по нещо ново и интересно. Обичам пътуванията, защото всяко ново място разширява представите ми за света. Оказва се, че България и светът са твърде колоритни и далеч не са обагрени само в черни, бели и сиви краски. Понякога най-приятното занимание е да остана сам със себе си и просто да си стоя вкъщи, в тишината и в спокойствието, защото от време на време мозъкът и тялото ни имат нужда от релакс.

– Кои професии и занаяти на хората обичаш и мразиш най-много и защо?

– Няма срамна работа и уважавам всяка професия, която се упражнява честно, с умение и с отговорност. Особено ценя лекарите, учителите, журналистите, поетите, медицинските сестри, спасителите, строителите, майсторите и хората, които полагат грижи за другите. Харесвам професиите, в които има творчество, човешки контакт и се вижда реален резултат от труда на хората. Не бих казал, че мразя определена професия, защото зад всяка работа стои жив човек, с неговите положителни и отрицателни качества. Не уважавам дейностите, основани на измамата, на агресията, на корупцията, на тъй наречения „служебен секс” или на злоупотребата с доверието на хората. Не харесвам и хората, които са забравили, че служебното им положение не ги прави „голяма работа” и че те не са по-специални от останалите. За мен един добър водопроводчик може да бъде много по-достоен човек от един лош министър.

– Мислиш ли, че най-после в България ще настъпи ред, отговорност и стабилност във всички сфери на обществено-политическия живот? Какво би направил, ако си честен президент, министър-председател или политик и имаш магическа пръчка?

– Блажени са верующите! Иска ми се да вярвам, че България в обозримото бъдеще ще намери пътя към просперитета и към стабилността. В тази връзка, ще си призная, Кате, че обичам да цитирам словата, които ти изрече по време на моето интервю с теб. Помня че когато ти зададох един от провокативните въпроси, ти пое дълбоко въздух и с въздишка ми рече: „Горко ти, майко Българийо! Горко им на милите хора!”. Горко им най-вече на младите хора, които тепърва навлизат в стихията на живота, в интересните и объркани времена, в които живеем. Понякога имам усещането, че политиците ни се сменят, но проблемите остават същите и хората са разочаровани от това, че са избрали хора, които не са изпълнили обещанията си, да не кажа, че волно или неволно са ги излъгали, с цел да ги изберат и да им делегират доверието си. И често чувам думите: „Няма да гласувам за никого, защото никой не мисли за народа!”. Ако имах магическа пръчка, първо бих премахнал безнаказаността и корупцията. Бих създал справедлива съдебна система, достъпно здравеопазване, качествено образование и честна журналистика. Бих осигурил достойни условия на труд и живот така, че младите хора да не мечтаят единствено да отлетят от „Терминал 2” за чужбина. Бих направил така, че законът да важи еднакво за всички – от обикновения гражданин до най-високопоставения политик. И най-важното: бих забранил на политиците да обещават неща, които не могат да изпълнят!

– Какво е мнението ти за самотата?

– Самотата ни убива, неусетно почти! Тя ни кара да се чувстваме дискомфортно и странно, тъй като хората сме социални същества, имащи потребност от общуване, от разбиране, от подкрепа и секс. Оказва се, че може да бъдеш сам и да се чувстваш прекрасно, но може да бъдеш с някого и да се чувстваш зле придружен. Нещо повече, може да си сред стотици, хиляди, милион хора и пак да изпитваш огромна самота и празнота. Понякога самотата е необходима за да се срещнеш със самия себе си, да подредиш мислите в главата си и да разбереш какво искаш да постигнеш в живота. Но продължителната самота е тежка и не я желая никому. Не случайно най-тежкото наказание в затвора е именно изолацията. Човек има нужда от близост, от разговор, от докосване и от усещане, че е важен за някого. Най-неприятната самота е да имаш какво да споделиш, но да няма с кого да го направиш.

– Обичаш ли шумни места, на които хората се събират да се веселят и как се чувстваш там?

– Като млад – да, сега по-скоро – не. Обаче все пак зависи от компанията и от настроението ми в даден момент. Харесвам живата атмосфера, музиката, танците и смеха, но не съм привърженик на шумотевицата и на басовете, от които Земята се тресе. Предпочитам местата, на които хората се забавляват естествено и където могат да се чуват нормално, да разговарят тихо и спокойно, без да се налага да си крещят нещо в ушите. С удоволствие бих отишъл на концерт, на празненство, на парти, на ресторант и бих се насладил на уюта на домашната обстановка с приятели или с любимата жена. Ценя местата и хората, които ме зареждат позитивно и не ме карат да се чувствам зле на следващия ден.

– Според теб какво е любовта? Обичаш ли флиртове? Какви връзки предпочиташ – кратки или дълготрайни?

– Любовта е живот! Едно от най-хубавите ми интервюта е с известния сексолог доц. д-р Румен Бостанджиев. Озаглавихме го „Любовта има лечебен ефект”. Любовта е красиво и сложно човешко преживяване и за мен тя не е само „пеперуди в стомаха”, страст и романтични жестове. Тя е доверие, уважение, грижа, привличане, приятелство и желание да бъдеш до някого не само когато е лесно, но и когато животът покаже бодлите си. Харесвам флирта, защото в него има закачка, настроение, любопитство и онази приятна тръпка, която прави ежедневието ни по-цветно и по-забавно. Важно е всичко да се случва взаимно, доброволно, без насилие, да уважаваме границите на хората около нас и никога да не сме нахални и прекалено настоятелни, особено, ако виждаме, че човекът отсреща (по една или по друга причина) не отвръща с внимание и с любов на жестовете, които правим. Предпочитам дълготрайните връзки, но има и краткотрайни връзки, които са ценни и които помним цял живот. Важното е да можем да различаваме любовта от уроците в живота, защото една връзка се оказва, че е любов, или урок, или е и двете. Така също е хубаво да умеем да живеем за мига, защото едва ли ще живеем до 100 години. Винаги следва да помним, че сме смъртни и че всяко начало има край, който може да настъпи някак неочаквано, преди смъртта да ни раздели с нашия обичан партньор в живота и в секса. Това, което трябва да се случи се случва и понякога не ни трябва огледало, за да видим нещата, които усещаме със сърцето си. Живеем в конкурентна среда и почти нищо не можем да направим, когато обичания от нас човек си избере нещо по-младо, по-богато, по-красиво, макар и това „нещо” да е всъщност „нищо” – то едва ли ще е по-човечно и по-добро от нас. И всичко се върти в „порочен кръг” и заформя един кръговрат – и в живота, и в любовта. Хубаво е партньорите във връзката да продължават, да се избират всеки ден, а не да се приемат като „някаква даденост” и лична собственост. Нека да се обичат истински, а не по задължение и да не се правят на щастлива двойка само за пред хората. Любовта не е затвор – тя е място, от което не ти се иска да избягаш!

– Какво мислиш за еднополовия секс?

– Това не е моето нещо (еднополовия секс), тъй като аз съм мъж, който харесва само жени! Не одобрявам каквато и да било проява на дискриминация, нито от страна на хетеросексуалните към хомосексуалните, нито от страна на хомосексуалните към хетеросексуалните. Смятам, че всеки пълнолетен човек има право сам да избира кого и как да обича и с кого да споделя интимността си, стига всичко да се случва доброволно, с взаимно съгласие и с уважение към този човек и към другите хора. Не виждам причина двама души да бъдат осъждани заради пола си, когато изпитват привличане един към друг. Сексуалността е лично пространство и човек не бива да плаща „данък обществено мнение”, освен това не е нужно да разбираме напълно чуждия избор, за да го уважаваме. За мен по-важно е какъв човек си, а не с кого правиш секс и кого обичаш. Обаче, не бих искал този / тази, с който правиш секс, да бъде лансиран и издиган в йерархията, само заради това, че правиш секс с него / нея, без съответния човек да има необходимите професионални и човешки качества за заеманата длъжност!

– Какво е твоето мнение за груповия секс?

– И това (груповият секс) не е моето, тъй като аз съм моногамен, хетеросексуален мъж. Приемам, че съществуват хора, за които груповият секс и оргиите са форма на сексуално преживяване и на някакво разнообразие. Не бих осъждал тези хора и не бих адмирирал груповия секс като универсална рецепта за модерност. За мен подобно преживяване изисква много ясни граници, зрялост, пълно съгласие и взаимно уважение между всички участници. Лично аз държа на емоционалната близост и на интимността между един мъж и една жена, така че груповият секс ми идва малко в повече. Свободата в секса е хубаво нещо, стига тя да не се превръща в разврат, в извращения и във безотговорност.

– Мислиш ли, че едно любене за една нощ е по-хубаво от дълготрайната любов?

– Една нощ може да бъде изпълнена със страст, с вълнение и с незабравими усещания. Но дълготрайната любов има нещо, което една нощ трудно може да ни предложи – споделени спомени, доверие, нежност и усещането, че някой те познава и обича истински. Не отричам кратките преживявания и мимолетните авантюри, защото понякога те също могат да бъдат красиви, стига при тях да няма насилие, измама или фалшиви обещания. Но ако трябва да избирам, бих предпочел любов, в която има и страст, и приятелство, и смях, и желание да се събуждаш до един и същи човек дълго време. Защото едно е да имаш незабравима нощ, друго е да имаш човек до себе си, на когото да можеш да разчиташ и да се доверяваш.

– Какво е според теб приятелството между хора от еднакъв и различен пол? Вярваш ли в него?

– Вярвам напълно, защото истинското приятелство няма пол, възраст или социално положение. То се основава на взаимното доверие, искреност, общи интереси и взаимно уважение. Възможно е между мъж и жена да има прекрасно приятелство без романтични или сексуални намерения. Разбира се, понякога чувствата могат да се променят, но това не означава, че приятелството е невъзможно. Изпитвам особено уважение към хората, които могат да бъдат до теб, без да очакват нещо в замяна. Приятелят е този, който ще ти каже истината, дори когато тази истина не ти харесва и няма да те остави да се справяш сам в трудна за теб ситуация. Тук не говорим за какъвто и да било секс, дори ако приятелите са от мъжки и от женски пол, защото животът не е „просто секс”!

– Имаш ли скрити сексуални фантазии? Ако може – честно, кажи, какви са те?

– Мисля, че сексуалните фантазии са естествена част от човешкото въображение и че няма нищо срамно в тях, стига те да не нарушават нечии права и да не преминават някои установени граници. Не всяка фантазия трябва да бъде осъществена. Понякога именно тайнствеността и въображението правят интимния ни свят интересен и забавен. Моите фантазии са свързани най-вече с романтиката, със силното взаимно привличане, със спонтанността и с усещането, че двама души се желаят истински. Харесва ми идеята за изненадата, за играта на съблазняването и за моментите, в които думите стават излишни. Смятам, че най-секси качеството у един човек е увереност, съчетана с деликатност и с чувство за хумор. Хубаво е да експериментираме в леглото и сексът, който правим следва да е разнообразен и в повечето случаи да води до екстремен оргазъм на жената и на мъжа.

– Сънуваш ли често и какво? Искаш ли сънищата ти да се сбъднат? Имаш ли еротични сънища?

– Сънищата ни са нещо като „нощно кино”, което ни се прожектира докато спим. Понякога сценаристът на този филм е гениален, понякога е прекалил с фантазията, друг път е „предозирал“ еротиката. Случва ми се да сънувам познати хора, непознати места, пътувания и странни ситуации, които на сутринта, когато се събудя се опитвам да разтълкувам. Има сънища, които бих искал да се реализират в живота, особено онези, свързани с щастие, с любов и със сбъднати мечти. Други сънища предпочитам да си останат само там, в небитието. Еротичните сънища също са част от човешката природа и не виждам причина човек да се притеснява от тях. Понякога подсъзнанието ни организира интересни представления, при това – безплатно. И ни показва деликатно колко „лъжовен” е светът, в който живеем.

– Вярваш ли в Бог? Молиш ли се? Сбъдват ли се молитвите ти?

– Да, вярвам в  Бог и както каза Негово Преосвещенство Епископ Тихон в интервюто, което направих с него за в. „Телеграф”: „Когато самолетът пада, атеисти няма и всеки се моли на Бог!”. Съществува нещо много по-голямо от нас, макар че всеки човек го усеща и го разбира по различен начин. За мен вярата не е само ходене в църква и произнасяне на определени думи. Тя е и надежда, и благодарност, и смирение, и способност да запазиш човечността си в трудните моменти. Когато ми е тежко, понякога се обръщам към Бог с молитва. Не очаквам всичко да се случва точно така както съм го поискал, нито да стане тук и сега, защото Бог не изпълнява желанията ни подобно на сервитьорката, която ни носи до няколко минути това, което сме си поръчали. Понякога отговорът на една наша молитва идва по друг начин, който разбираме и осъзнаваме много по-късно. Важно е да се молим за себе си, за близките си хора и самите ние да бъдем нечия помощ. Това е Божествено!

– Обичаш ли да наблюдаваш хората по улицата? От какъв пол и какво си мислиш за тях? Представяш ли си как правиш любов с тях? Или ти е приятно да наблюдаваш нещо друго?

– Да, обичам да наблюдавам хората, защото улицата е един безкраен театър, в който всеки играе собствената си роля. Интересни са ми походката, изражението, облеклото, поведението и начинът, по който общуват хората помежду си. Особено приятно ми е, когато видя младо момче и момиче да се целуват, както и възрастни мъже и жени, които се прегръщат – тогава си спомням думите на известния психотерапевт Мадлен Алгафари, която в интервюто ми за в. „Телеграф” каза: „Прегръдката е най-бързият антидепресант!”. Понякога се опитвам да си представя какви истории се крият зад лицата на хората – дали някой отива на първа среща, дали друг се прибира след тежък работен ден, дали трети току-що е получил добра новина. Забелязвам и красивите жени, и привлекателните мъже, защото е съвсем естествено да оценяваш красотата около себе си. Но не превръщам всеки срещнат човек в герой на сексуалните си фантазии. По-интересно ми е да наблюдавам живота в движение. А понякога най-голямото удоволствие е просто да седнеш на пейка с кафе в ръка и да гледаш света, който бърза нанякъде, без самият ти да имаш нужда да бързаш.

– Какво може да те разсмее или разплаче?

– Може да ме разсмее добрата шега, неочакваната ситуация, интелигентната ирония, детската непосредственост и хората, които умеят да се надсмиват над себе си – това е белег на висока интелигентност. Харесвам хумора, който не унижава другите и който ни помага да приемаме живота по-леко. Могат да ме разплачат несправедливостта, предателството, загубата на близък човек, самотата на възрастните хора и страданието на невинните. Понякога една песен или един спомен са достатъчни, за да ме върнат години назад. Не смятам сълзите за слабост, тъй като чрез тях душата ни се разтоварва от натрупаната негативна енергия. А човек, който никога не се смее и никога не плаче, вероятно има нужда не от психолог, а от проверка дали все още е телом и духом на Земята. Защото, когато загубим способността да изразяваме емоциите си и когато изчезне емпатията ни към другите, ние губим човешкото у себе си.

– Какво мислиш за работата или заниманията си? С удоволствие ли ги правиш или по необходимост?

– Смятам, че работата ни трябва да бъде не само средство за препитание, но и източник на удовлетворение. Моята детска мечта беше да стана доктор и тази моя мечта се сбъдна на сто процента. Завърших с отличен успех Медицина, придобих следдипломно специалност „Обща медицина”, отново следдипломно проведох обучение по „Спешна медицина” и по „Здравен мениджмънт”. Харесвам работата си и съм щастлив, когато виждам благодарността и радостта в очите на хората, на които съм помогнал с моите знания, умения и опит. За съжаление, не всеки човек има щастието да работи точно това, което обича и понякога му се налага да работи нещо, което не му е по сърце, защото сметките не се плащат с ентусиазъм и с добри намерения. Но дори тогава е важно човек да намери смисъл в това, което прави и да не позволява на работа да погълне живота му. Бих искал да имам повече време за личните си интереси, за близките си, за излети сред природата, за пътувания и за нещата, които ме зареждат позитивно. И не искам един ден да установя, че съм работил твърде много и че съм живял… твърде малко!

– Стига ли ти месечният бюджет?

– Да, не се оплаквам! Ако трябва да бъда честен, парите никога не са достатъчни за изпълнението на всичките ни желания, но е важно те да стигат за задоволяването на потребностите ни и за малко радост извън тях, за свобода, за сигурност и за самочувствие. Не мечтая за милиони, за яхти и за частни самолети. Радвам се, че от време на време мога да си позволявам почивки, пътувания, купуване на хубави книги, както и други неща, които пожелая. За мен парите са средство, а не са смисъл на живота и никога не бих продал достойнството си, за да си купя каквито и да било удобства.

– Купуваш ли книги или нещо друго, което те интригува?

– Да, купувам си книги, защото те са един от малкото начини да срещаш, макар и задочно интересни автори, да пътуваш, без да напускаш дома си и да научаваш това, което не знаеш. Обичам да откривам нови автори, интересни истории, философски идеи и произведения, които оставят следа в съзнанието ми. Харесвам също хубавата музика, киното, фотографията и предметите, носещи някаква история в себе си. Не купувам нещо само защото е модерно или само защото всички искат да го притежават. Предпочитам да имам по-малко вещи, но те да са такива, които да ми носят смисъл или удоволствие. А книгите са особено коварна покупка – отиваш за една и се прибираш с пет, като си обещаваш, че това никога повече няма да се повтори. Разбира се, никой не ти вярва, най-малко домашната ти библиотека. Тя е пълна!

– Какво представляват жената и мъжът поотделно и заедно, тяхното призвание и присъствие в съвременното общество?

– За мен жената и мъжът са две самостоятелни личности, всяка със своята сила, чувствителност, способности и индивидуалност. Не смятам, че жената е длъжна да бъде само майка и домакиня, нито че мъжът трябва да бъде постоянно силен, непоклатим и безчувствен. И двамата имат право да мечтаят, да се развиват, да работят, да създават, да обичат и да избират своя начин на живот. В съвременното общество ролите на мъжете и на жените не бива да бъдат ограничавани в остарелите представи, но не бива и да се разменят напълно. Когато са заедно, жената и мъжът могат да бъдат прекрасен екип, в който има равнопоставеност, взаимно допълване и уважение. Не вярвам в отношенията, в които единият командва, а другият изпълнява. Вярвам в партньорството!

– Когато жената или мъжът нямат партньор, трябва ли да мастурбират и какво би запълнило липсата на сродна душа?

– Не очаквах да ме питаш това, Кате, но ще ти отговоря. С известната сексоложка проф. д-р Станка Маркова направихме специално интервю по темата и казахме, че: „Гледането на порно може да влоши сексуалното общуване”, тъй като гледането на порно филми е в тясна връзка със мастурбацията (самозадоволяването). Смятам, че мастурбацията при възрастните хора е напълно естествена част от човешката сексуалност и че няма нищо срамно в нея. Всеки човек има правото да задоволява по един или по друг начин сексуалните си потребности и да удовлетворява интимните си желания, независимо дали в дадения момент от живота си има или няма сериозна връзка със сексуален партньор. Това е личен избор, а не е задължение. Липсата на сродна душа не може да се запълни само със сексуално удовлетворение. Човек има нужда от приятелство, от общуване, от близки хора, от интереси, от творчество, от пътувания и от усещане за принадлежност. Може да имаш прекрасен интимен живот и пак да се чувстваш самотен. Мисля, че е важно да се научим да бъдем щастливи и сами, без да преставаме да търсим любовта. Защото партньорът до нас трябва да бъде допълнение към живота ни и не бива да се превръща в нещо като „патерица”, на която да се подпираме постоянно или пък да бъде „спасителна лодка”, без която да потъваме.

– Непременно ли трябва семействата или свободните двойки без граждански брак да имат деца?

– Категорично не! Децата трябва да бъдат желани, обичани и посрещнати с отговорност, а не да се появяват, защото обществото е решило, че така е редно. Не всяка жена мечтае да бъде майка и не всеки мъж мечтае да става баща. Това не прави тези хора по-малко пълноценни от другите, които имат деца. Има двойки, които са прекрасни родители, и други, които осъзнато избират живот без деца. Важно е решението да бъде взаимно, зряло и без упражнен натиск. Семейството не се измерва с броя на децата, нито любовта се доказва с подпис в гражданското. По-важно е как се отнасяме един към друг. Предпочитам две щастливи възрастни личности без деца пред семейство с три деца, в което всички живеят в постоянна война и в неразбории.

– Какво пожелаваш на себе си и на другите?

– На себе си като лекар, пожелавам здраве, защото без него всичко останало губи значение и смисъл. Пожелавам си душевно спокойствие, смелост да преследвам мечтите си, мъдрост да различавам истинските хора от временните присъствия и достатъчно чувство за хумор, за да не приемам всяка житейска неприятност като катастрофа. Пожелавам си да обичам и да бъда обичан, да пътувам, да откривам нови светове и никога да не губя любопитството си към живота. На другите пожелавам здраве, обич, достойнство, човечност и повече поводи за усмивки. Нека имат до себе си хора, с които могат да бъдат истински, без преструвки и без страхове. Пожелавам на самотните да срещнат близост, на тъжните – надежда, на болните – вяра, на разочарованите – ново начало, а на богатите – да не забравят, че най-ценните неща не се купуват с пари и лесно се губят! И най-вече пожелавам на всички нас да не отлагаме живота си за някой по-подходящ момент, а да живеем тук и сега! Да казваме „Обичам те”, докато можем да прегръщаме хората, да се смеем по-често, да си прощаваме, когато си заслужава, и да не губим времето си в омраза и завист. Защото животът не е генерална репетиция, а е единственото представление, в което всички ние сме едновременно актьори, зрители и автори на собствената си история. И дано, когато падне завесата, да можем да си кажем: „Никак не беше съвършено, но пък беше истинско и от сърце, и си заслужаваше!“

Екатерина Пенчева – по диплома магистър по „Финанси”, по призвание поетеса, пенсионер – на 61 години, Ловеч  

ekaterina_pencheva@abv.bg

Д-р Румен Какарашев – на 55 години, от гр.Стара Загора, зодия Лъв, лекар

dr_rumen_kakarashev@abv.bg