Д-р Румен Какарашев: С Галина Турнова в пещерата Маара - Спиляо Ангити

  • Галина Турнова: Маара не е просто пещера, тя е Рай, изваян от водата и времето!
  • Спиляо Ангити ни дарява тишината, която успокоява, лекува и ни прави щастливи!
  • Пещерата Маара - подземното сърце на Гърция и каменната катедрала на времето

Галина Турнова е екскурзовод и е управител на туристическа агенция „Валден Тур“ в град Стара Загора. За връзка с нея: телефон +359 888198865 и мейл valdentour@gmail.com В Гърция сме и разговаряме… 

- Г-жо Турнова, много българи посещават Гърция за почивки и екскурзии, обаче малцина са тези, които познават пещерата Маара - Спиляо Ангити. Какво е първото усещане, което човек изпитва, когато попадне в нея?

- Първото усещане е… тишина. Но не обикновена тишина. Това е тишина, която те обгръща. Маара не те посреща шумно - тя те кани. Кани те да спреш, да си поемеш дъх, да забравиш за проблемите си и да оставиш света зад гърба си. А Вие, Д-р Какарашев, какво усетихте първо със сетивата си, още при влизането Ви в пещерата?

- В момента, в който прекрачих прага ѝ усетих, че съм влязъл в нещо много по-старо и по-мъдро от мен. Това не е просто някаква обикновена туристическа атракция - това сякаш е жив организъм, част от който ставаме и ние, попадайки тук. Всъщност, какво представлява пещерата Маара?

- Намира в Северна Гърция, близо е до град Драма и е известна още като Пещерата на река Ангити (на гръцки - Спиляо Ангити, на английски - Aggitis River Cave). Това е единствената напълно проучена речна пещера в Гърция, отворена за посетители. Възрастта на пещерата е над 1,5 милиона години, дължината й е над 21 километра, като за туристи препоръчителният маршрут е около 1 километър. Температурата вътре в пещерата е постоянна и е около 17°C. Река Ангити тече вътре в пещерата и когато нивото й през месец април е много високо, тогава не се допускат туристи, за да не се удавят. Имайте предвид, че пещерата Маара е част от защитеното природно наследство на Гърция.

- А дали тази пещера не е ход към един друг свят?

- Да, точно такъв ход е. Още с първата крачка навътре светът отвън изчезва и човек попада в една друга, различна и твърде мистична реалност. Въздухът тук е влажен, мек и необичайно лек. Пещерата не е „мъртва скала“, в нея има живот, който те кара несъзнателно да забавиш крачка и да замълчиш.

- Казват, че Маара „диша“. Вярно ли е?

- Абсолютно. И това не е поетична метафора - пещерата има естествен въздушен поток. Когато влезеш, усещаш как въздухът около теб се движи. Някои хора ми казват, че дишането им се променя - то става по-дълбоко и по-спокойно. Други туристи, ми споделят, че усещат как напрежението което са чувствали буквално се „изпарява“ още при проникването им в пещерата. Тук времето спира и в Маара не можеш да бързаш. Тя не ти го позволява.

- Какво виждат хората вътре?

- Много неща, ето каменната катедрала. От тавана й висят гигантски сталактити, невероятна красота!

- А този камък, който блести в бяло, медно, златисто и млечно синьо – какъв е?

- Уникален е! Всичко това е изваяно не от човек, а от водата и времето. Капка по капка. Век след век.

- Какво трябва да знаем за реката, която тече вътре в пещерата?

- Река Ангити е душата на Маара. Тя не е буйна - тя е дълбока и тиха. Водата ѝ е кристално чиста. Чуваш я постоянно – ромоли леко, тече спокойно и се усеща почти като сърдечен ритъм. Когато водя групи, винаги им казвам: Слушайте реката. Това е музиката на Земята. Защото, попадайки в пещерата Маара и виждайки в нея реката човек разбира, че не всичко е създадено, за да бъде завладяно. Някои места съществуват, за да ни учат на уважение!

- Забелязвам, че пещерата е осветена изключително внимателно, без да се нарушава екосистемата, при това, светлината не доминира, а само подчертава и разкрива красотата на природата. Защо според Вас Маара докосва хората толкова силно?

- Защото там човек се смалява. И това е хубаво. Ние сме свикнали да сме центърът на всичко. А в Маара разбираш, че ти си само миг от вечността. Но миг - красив! Част от нещо голямо и вечно. Виждала съм хора със сълзи в очите, дечица затаили дъх, възрастни, които се кръстят с ръка, като в храм. Сега сме пред иконата на Света Богородица в пещерата Маара и е хубаво тук да запалим свещичка за здраве и любов! И да разберем, че Спиляо Ангити не само ни впечатлява, тя ни променя и ни помага да осъзнаем, че не сме чак толкова велики. Учи ни на смирение пред природата и ни кара да проявяваме повече доброта сред човеците.

- В тази връзка, да Ви запитам, какво е най-силното послание, което ни дава Спиляо Ангити?

- Това е мистично място, където Земята ти разказва своята история и те кара да я цениш. Не е обикновена природна забележителност, а е вълнуващо дълбоко вътрешно пътешествие - навътре към себе си. Скритa е в недрата на планината и пази историята, писана от вода и време повече от милион и половина години. Усещате ли, Д-р Какарашев, тишината тук - тишината, която ни лекува?

- Да, усещам я. Тази тишина успокоява нервите ни и ни кара да се чувстваме щастливи. Дишането ни става дълбоко, напрежението ни изчезва, получаваме душевен покой, лекота и спокойствие. Явно въздушните течения в пещерата създават естествен микроклимат, който влияе изключително благоприятно на нервната ни система и се оказва, че най-силното усещане в пещерата не е зрелището, а е тишината. Всъщност, кажете ми честно, защо водите хора точно тук?

- Защото вярвам, че пътуването не е бягство. Пътуването е завръщане - по пътя към себе си. И Маара е едно от онези редки места, които ти напомнят кой си и те карат да усетиш всичко със сърцето и с душата си. Защото, на нашата планета Земя има места, които не се посещават. Те се преживяват!

- И не ти се излиза от пещерата! Ама когато излезеш от нея, ще видиш, че светът отвън е същият…

- Светът е същият. Но ти вече не си!

- Благодаря Ви за това интервю!

- Евхаристо поли, Д-р Какарашев!



Д-р Румен Какарашев

dr_rumen_kakarashev@abv.bg


Коментари

Популярни публикации от този блог

Д-р Румен Какарашев: Болести по морето

Д-р Павел Вълев: Мурсалски чай и Зеолит от Родопите

Търновската поетеса Албена Стефанова-Слънчева: Лечебната сила на Словото