Д-р Румен Какарашев: Дворецът Кричим и хубавата Елена
Минаваме в посока североизток от село Куртово Конаре, на запад от река Въча и се отзоваваме при Царският Дворец Кричим. На времето тук Царят и Царицата са приемали на аудиенция, както обикновени хора, така и висопоставени лица, дошли в Двореца от България и от света. Има сведения, че тук са отстрелвани животни и че тази царска ловна резиденция е създадена през 1905 година за княз Фердинанд, като е довършена през 1936 г. за цар Борис III. Същата съществува и до ден днешен - виждаме прекрасната двуетажна резиденция, на която първият и вторият етаж са със застроена площ от около 750 квадратни метра. Представете си, това е истински Дворец с 55 помещения, от които 12 са големи бани за къпане и са снабдени със скъпа санитария. Архитектурата на Двореца демонстрира умело съчетание на функционалността с романтизма и с модернизма, а обзавеждането вътре в него е докарано от Виена. Към Двореца има огромна гора и парк. Тук е най-големият развъдник в България на елен лопатар и това място се обитава от всякакви интересни животински и растителни видове.
Според историята, в началото на XX век, г-н Костадин Байкушев се срещнал с княз Фердинанд I и му разказал за красивата гора, намираща се в пределите на Пловдивската околия. Тази курия е част от прочутата Велика българска гора и навремето е била използвана от самия Султан. Забелязваме величествени дъбове, растящи в лонгозна гора, която гора привлича вниманието ни и ни впечатлява с богатата си флора и фауна. Виждаме и „Австрийската къща“, която е била изградена по проект на арх. Георги Фингов. Алеите биват насипани с пясък и в парка е засадена растителност, която вирее, както по света, така и у нас. Забележете, че от чужбина се внасят прочутите елени лопатари и с течение на времето паркът се разраства до около две хиляди декара имотна площ.
Преди да замине в изгнание, цар Фердинанд е отсядал в Двореца, както сам, така и със семейството си. Александър Стамболийски, като министър-председател, също е посещавал Двореца. Тук са идвали множество високопоставени лица и делегации от цял свят. През 1943 година цар Борис ІІІ получил Заповед от Адолф Хитлер за депортиране на евреите от България. Ядосал се и я скъсал в царския кабинет на Двореца Кричим. Любопитен факт е, че като деца, именно в този Дворец и в парка към него са израсли и са си играли бъдещият цар Симеон II и сестра му княгиня Мария Луиза. За да се закаляват, специално за тях е бил направен воден басейн, който и днес го виждаме в парка, сред вековните дървета.
По-късно, Дворецът бива национализиран и е използван от Вълко Червенков, Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Людмила Живкова, Петър Стоянов, Георги Първанов и от други известни личности. Гости на Двореца са били Хо Ши Мин, Фидел Кастро, Юрий Гагарин, Йосип Тито, Индира Ганди, както и тогавашният шейх на Иран. В днешно време е сложена допълнителна ограда, която не позволява на дивича да влиза в парка, също така вътре в парка се поддържа модерна оранжерия, с мъглуваща система. Там се отглеждат екзотични растения, някои от които може да си закупите и да си ги вземете за вкъщи.
С огромно вълнение и нетърпение влизаме вътре в Двореца, където виждаме централната трапезария, с банкетната маса - тя в сгънат вид е за четири човека, а като се разпъне побира цели 24 души, седнали удобно на столовете край нея. До покоите на Царя и Царицата виждаме кабинетите им, в които те са вземали важни решения. Всичко в Двореца е запазено в автентичния му вид и можем да му се насладим напълно. С удоволствие се разхождаме из салона с трофеите на Царя, като на мен най-много ми харесаха главите от елен, поставени по стените.
Изключително приятна беше и разходката ни из парка на Двореца "Кричим", където ни направи впечатление, че преобладава широколистната растителност. Сред нея има над триста вида дървета и храсти, някои от които са уникални за България и за голяма част от света. Тези растения са аклиматизирани и се размножават тук. Кефим се на вечнозелената магнолия, на метасеквоята, на езерото с водните лилии, на атлаския кедър, на гинко билобата, на японските вишни, на персийското желязно дърво, на бонбоненото дърво, на дървовидния божур, на хималайския бор, на 500-годишните дъбове, на 200-годишните бели тополи, на големия бамбук и на другите растения. В гората живеят гургулици, гълъби, някои от които са хралупари, хитри лисици, свирепи чакали, диви котки, разни бялки, всякакви бръмбари, включително „еленов рогач“, полудиви патици, сухоземни костенурки, сърни, диви пуйки, фазани, щрауси нанду, яребици, токачки, комари, змии, гущери и таралежи с остри бодли. При това наше посещение нямаше ухапани от змия, но всички туристи бяхме нахапани многократно от комари, тъй като явно скоро не беше пръскано с инсектициди в парка. Като цяло, преживяването тук си заслужаваше и ни остави хубави спомени.
Запомнете, че в тази гора се развъждат елен лопатар, муфлон, бронзова мексиканска пуйка и имайте предвид, че тук е забранено да идвате с пушка на лов, тъй като е защитена територия.
За съжаление не успяхме да видим Царя - нито в Двореца, нито извън него. Обаче видяхме хубавата Елена - във винарната. Наздраве!
Д-р Румен Какарашев
Коментари
Публикуване на коментар