Приключения из Пловдивските тепета
С приятели от Пловдив се разхождаме из Стария град. Разходката ни из Пловдивските тепета по всичко личи, че ще се превърне в едно незабравимо и вълнуващо приключение, вдъхновено от свежата атмосфера на удивителния стар град, автентично запазените исторически артефакти, невероятната природа и богатата култура. При пътешествието ни срещаме множество мили и любезни хора. Улучихме и дегустациите на вино, които се провеждат там. Тепетата не са част от планина, както например е Аязмото на Стара Загора, което е част от Средна гора. Пловдивските тепетата са хълмове, те са едни възвишения край река Марица, които за пешеходците представляват баири за изкачване. Стигаме до Крепостната стена, от която се вижда панорамно целият Пловдив и научаваме легендата, която ни разказва, че тези хълмове всъщност са огромни камъни, които титанът Балкан, като се ядосал, хвърлял с всичка сила по Посейдон, защото и двамата искали да се оженят за очарователната Родопа. Възможно е древният град Пловдив да е съществувал и още преди второто хилядолетие преди Христа, когато месните люде са му викали „Тримонциум“, заради наличието на едно трихълмие, включващо Джамбаз тепе, Небет тепе и Таксим тепе.
За нуждите на древния град, по-късно се интегрират Сахат тепе, Бунарджика тепе, Марково тепе и Джендем тепе. Думата „джендем“ преведена от турски на български език означава „Ад“ и това е най-високото място, на което може да се изкачите в Пловдив. Някои турци го наричали Джин тепе, защото се страхували от духовете, които са обитавали ада, респективно Джендем тепе. Тракийците му казвали „Кендросис“, тъй като на този хълм е имало красиви кедрови дендрити, както и нимфи дриади. Понастоящем видяхме кедри. За наша радост, дявол не срещнахме и за наше съжаление, нимфите ги нямаше (усмихва се). Стигнахме Сахат тепе, което е в центъра на Пловдив. Там по римско време е функционирал воден и слънчев часовник, и там според преданията е свирил и пеел самият Орфей. Разглеждаме античният амфитеатър, който е ситуиран към Джамбаз тепе. През Средновековието, за дърветата и скалите на върха на това тепе, воините са връзвали здрави въжета и по тях са се катерили, за да повишат физическата си подготовка и способността си за ефективно участие в сраженията. Таксим тепе го виждаме разположено контралатерално спрямо амфитеатъра, който пък е датиран от антично време. Думата „таксим“ е турска и като я преведем на български език се оказва, че се касае за разклонение на водопровод. Действително, римляните навремето са създали водопровод, наречен „акведукт“, по който е текла бистра водица от село Марково до Пловдив, по-точно, до този хълм и оттам водите са се разпределяли по тръбопроводи, за да захранят с вода всички жители на града. Някои хора са си позволявали да наричат хълма Сарай тепе, защото са се възхищавали на сградите с интересна старинна архитектура, които са виждали там. Според една от легендите, Филип Македонски също е построил цял палат на този хълм и е живял в него. Небет тепе е поредното възвишение в Стария град, като името му в превод от турски на български език означава „стража“. Стигаме до хълма Бунарджика, което е красиво място и където е каменният войник Альоша. В превод от старогръцки, „бунар“ означава кладенец. Марково тепе носи името на село Марково, което е било бастисано и според легендата Крали Марко, яздейки своя кон, е успял да скочи от хълма Бунарджика чак върху Марково тепе. По принцип се знае, че тепетата са седем, обаче може да се окаже, че са девет, като се базираме на писанията от XVII век на големия турски пътешественик Евлия Челеби, които минавайки през Пловдив е забелязал и другите две тепета - Алтъ тепе и Лаут тепе. Пловдивските тепета са изградени от магмени скали, преди повече от 70 млн. години и те са интересни природни забележителности. Основният вид скали е сиенит, но се срещат и множество минерали, като кварц, биотит, плагиоклаз, калиев фелдшпат, амфибол, циркон, апатит, титанит, магнетит, ортит, епидот, хлорит, серицит и други. Впечатлениее прави, че старите скали, покриващи сиенитите, се разрушават, вследствие на ерозията. В миналото хълмовете са използвани като каменни кариери, което се е отразило твърде трагично за Лаут тепе, Марково тепе и Каменица тепе, които понастоящем са напълно разрушени. В Пловдив можем да разгледаме множество археологически и архитектурни забележителности, като например: Балабановата къща, Античният амфитеатър, Римският стадион, Раннохристиянската базилика, къщата Хиндлиян, къщата Недкович, галерията „Златю Бояджиев“, къщата Стамболян, аптеката-музей „Хипократ“ и други.
На хълма Небет тепе откриваме останки от първото у нас, а може би и в Европа, и в света, праисторическо селище, което е обитавало земите на Трихълмието. През ХІІ век преди Христа в този „Тримонциум“ е започнало заселването на тракийците в тогавашния древен град Евмолпия. При разходката си из археологическите останки валидираме наличието на здрави крепостни стени, представяте ли си, повечето от тях са направени около 12 века преди Христа и по всичко личи, че ще надживеят още много поколения, за разлика от голяма част от съвременното ни строителство. Крепостните стени ограждат светилище и аристократичен дворец. Близо до тайния вход на крепостта виждаме красива Пловдивчанка, но красиви момичета виждаме не само там. Забелязваме и доста чужденци, дошли да разгледат археологията на Стария град.
Интересен и впечатляваш факт е, че най-вехтата част на крепостта е изградена от огромни каменни блокове, мязащи на „квадри“. Те са дялани и редени камък по камък, без да е използван хоросан, бетон и каквато и да било друга спойка. Това е суха зидария, тип циклопски градеж. Стигаме до прочутото Средновековно водохранилище, което е побирало цели 300 хиляди литра вода, използвана за нуждите на хората от древния град. Античният театър на Филипополис, прилича на този на Августа Траяна и е един от най-хубавите антични театри в света. Виждаме го „кацнал“ на южния склон на Трихълмието, в седловината между Таксим тепе и Джамбаз тепе. В него е имало гладиаторски битки по времето на Римската империя, а в днешно време там ходят да пеят и да танцуват певци и разни други изпълнители - подобно е на Летния театър в Стара Загора. При обследването на театъра, един от археолозите е отрил надпис върху постамента на статуя, който е бил разчетен и от които е станало видно, че театърът е бил построен през I век след Христа, по времето на великия Тит Флавий Котис. Тук виждаме 28 реда, реда, снабдени със седалки от бял мрамор. Зрителите се намират около сцената, която мяза на подкова и в диаметър е близо 30 метра, като в този амфитеатър с малко зор могат да се събират около 6 хиляди зрители. Както всеки уважаващ себе си Античен театър и в този е имало ложа за императора и за другите височайши особи. В днешно време, Античният театър играе ролята на сцена за оперни, музикални и драматични спектакли. Всяка година тук се провежда Международният фолклорен фестивал, Оперният фестивал “Opera Open”, Рок фестивалът “Sounds of the Ages” и други събития.
Античният стадион го откриваме на площад „Джумая“, той е в падината между Сахат тепе и Тексим тепе. Навремето е можел да събере около 30 хиляди зрители, дължината му е била близо 250 метра и в него е съхранена част от крепостната стена, датирана от II – IV век след Христа. Тук по Римско време са се провеждали различни спортни състезания, гладиаторски борби и борби с бикове, но понастоящем стадионът е трудно да се използва по предназначение, поради застрояването на търговски и други обекти на територията му. Античният форум с Одеон е създаден в края на І век след Христа във Филипопол и представлява център на града, тогава наричан „форум“. Проектиран е по римски тертип. Части от този форум и днес могат да се видят с просто око от двете страни на Централна поща на Пловдив, а в северната му част се намира самият Одеон. В Античния Одеон навремето са се събирали около 300 човека, там са се вземали важните решения за града от градския съвет на Филипопол. Понастоящем, Одеонът може да се използва за провеждане на камерни театрални, музикални, литературни прояви, митинги и стачки. Малката раннохристиянска базилика, понастоящем се намира на бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 31-А и всеки първи четвъртък от месеца може да бъде посетена напълно безплатно от учениците и пенсионерите. Късноантична сграда „Ейрене” е в подлез „Археологически“, на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ и там може да чуете израза „густо майна“ от някой Пливдивчанин, докато разглеждате впечатляващата украса на пода на аристократичният дом, датиран от края на ІІІ век след Христа и наречен дом „Ейрене“, заради откритата там мозайка с образ на жена, носеща това име. Хисар капия е един от символите на Пловдив и аз си взех „магнитче“ за хладилник, изработено от рисуван порцелан, с изображение на това невероятно атрактивно място. По своята същност, Хисар капия не е някаква „изворна чушка“, а представлява крепостна порта, разположена от източната страна на вътрешната крепост на Трихълмието. Изградена е през V–VI век след Христа.
Забелязваме красивата старинна Балабанова къща и тутакси си щракаме снимка за спомен пред нея. На бял свят тя се появява в началото на ХІХ век след Христа и е изградена с продълговат пруст, имащ висок таван. Около този пруст са били разположени помещения за живеене и за гледане на добитък, имам предвид предимно крави, овце, свине, кози, кокошки и други. По вътрешна стълба се стига до горния етаж, където има голям хайет, туй е остъклен салон, край който са разположени четири стаи.
Къща „Хиндлиян“ е построена от някой неизвестен майстор през периода между 1835 и 1840 година след Христа и е проектирана според изискванията на богаташа Степан Хиндлиян, който е бил прочут търговец и чифликчия. Всички стаи на къщата са изографисани отвътре и отвън, а таваните им са боядисани в ориенталски стил. Впечатление правят уникалните алафранги и пейзажите от Венеция, Цариград, Венеция, Александрия, Санкт Петербург и Стокхолм. В избата на тази къща са отлежавали отбрани вина. Къща „Недкович” е построена през 1863 година по Европейски тертип и е била обитавана от прочутия Пловдивски търговец и общественик Никола Недкович. Очарова ни с богато декорираната външна фасада. Разполага с тържествен четириколонен портик. Стаите на първия етаж са разположени симетрично от двете страни на хайет, който в случая представлява широк салон. Галерията „Златю Бояджиев” се намира на ул. "Съборна" № 18 и може да се разглежда безплатно всеки първи четвъртък от месеца от учениците и пенсионерите. Къщата на Д-р Стоян Чомаков, който е бил борец за самостоятелността на Българската православна църква, е построена през периода от 1862 до 1865 година и е в стил неокласицизъм, тя е била и резиденция на цар Фердинанд. Сега в тази къща може да се види най-голямата колекция от картините на Златю Бояджиев. Експозицията „Димитър Киров” е на ул. „Кирил Нектариев“ № 15 и също бива да се посети. Къщата на Верен Стамболян е построена през втората половина на ХІХ век и представлява голяма двуетажна сграда, разположена на източния склон на Джамбаз тепе. В тази къща можете да разгледате картините на известния Пловдивски художник Димитър Киров. Музейната експозиция Старинна аптека ”Хипократ“ се намира в къщата на Д-р Сотир Антониади, който е бил един от първите дипломирани доктори преди Освобождението и е бил виден представител на гръцката общност в Пловдив. Аптеката е обособена като такава в приземието на масивната къща на Доктора, който е живеел на горния й етаж. Къщата „Ламартин” се намира на ул. „Княз Церетелев“ № 19 и е била собственост на Георги Мавриди. Построена е през 1829 година след Христа и е една от най-големите и най-готините къщи в Стария град, впечатляваща ни със симетрията си. Къщата е била посетена лично от големия френски поет и политик Алфонс дьо Ламартин, когато той е преминал през България и през Пловдив. Това е станало през далечната 1833 година. И днес, в едната от стаите на първия етаж на къщата може да се види уредената малка музейна експозиция, посветена на Ламартин. Къщата Клианти се намира на адрес ул. „Тодор Самодумов“ № 3. Стигаме до Часовниковата кула на Сахат тепе, която стои западно от Трихълмието. Възможно е с нормален темп на ходене, от площад „Джумаята” до Часовниковата кула да се стигне пешком за има-няма пет минути. Стигайки там, няма как да не забележите високата близо 18 метра Часовникова кула, в която и днес тиктака голям часовник, изработен във Виена.
В края на днешното ни Пловдивско приключение из Стария град посещаваме "Капана". Там се наслаждаваме на уникалните за Пловдив понички и на автентичното ароматно кафе.
Д-р Румен Какарашев
Коментари
Публикуване на коментар