Поетът Звезделин Минков: И как от сън дълбок да се събудим, когато ни внушават, че не спим?!
Звезделин Цонев Минков е известен български комик, актьор, поет, имитатор и хуморист. Имитирал е Тодор Живков, Георги Парцалев, Григор Вачков, Петър Слабаков, Георги Черкелов, Никола Анастасов, Тодор Колев, Георги Калоянчев, Татяна Лолова, Луй дьо Финес и други известни личности. Родил се е на 10 ноември, през 1959 година, в град Козлодуй. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, в класа на обаятелната професор Елка Михайлова. Работил е като водещ хуморист в ансамбъл „Магистрали“, към Министерството на транспорта, с художествен ръководител Стефан Диомов. Играл е на сцената на Драматичен театър „Димитър Димов“ в град Кърджали, във Врачанският театър и в Ямболският драматичен театър „Невена Коканова“. През 1985 година е спечелил I място на конкурса на БНР за най-добър имитатор в България и е получил признание за най-добро изпълнение на Чудомир в Казанлък. Снимал се е в игралните филми „Летало“, „Копнежи по белия път“, „Ударът“ и „Иван и Александра“. Бил е водещ на новогодишните програми на БНТ и гост-актьор в Народния театър „Иван Вазов“ - участвал е в постановката „Сеанс“ на Иван Кулеков. Издал е аудиокасетата „Закачките на Звезделин“, книгата „Малки спомени за големия Парцалев, стихосбирките: „Песни за Мария”, „Усещане за вечност“, „Земни небеса“ и „Поетични междуметия“, както и сборника „4х33 звезди“. Презентиран е в поетичния сборник на Любомир Левчев „SMS поезия“. Създал е моноспектаклите „Нема лабаво“ и „Аз съм Марко Тотев“. Написал е сценарии за игралните филми „33 години от живота на един страхливец“ и „Последната изневяра“, както и романът „Животът на един артист“. Конферансие е на цирковете в България, като от 2001 година е актьор на свободна практика – участва в събития, записва аудио книги, пише печатни книги и дава интервюта за националните медии. Със Звезделин Минков можете да се свържете по месинджър, във Фейсбук или по мейла zvezdelin.minkov@abv.bg
- Здравей, Звезди! Милионите твои почитатели те познават като любим актьор и комик. Обаче, ти си и поет!
- Истина е, Д-р Какарашев! Не само, че пиша стихове, но имам и издадени стихосбирки.
- Кога получи вдъхновението да напишеш първото си стихотворение?
- Бях в 6-ти клас, тогава написах следното:
Когато съм самотен аз
и скучая в този час,
сядам до близкия перваз
и пиша стихове в захлас.
Нявга беше тук поле,
а сега синьото небе
гледа, гледа и се мае:
"Тази сграда, пък, каква е?!
- Ооо, браво! Звучи чудесно! Продължи ли да пишеш?
- Да, продължих да творя поезия, но след много, много години, чак когато станах млад актьор в Ямболския театър. Тогава ме схоходи музата и за три години издадох цели три стихосбирки.
- Поздравления! Би ли ми рецитирал стихотвотението си „БЕЗГЛАГОЛНО“?
- С удоволствие ще го направя за Вас и за читателите:
Телефон. Шепот. Мисли.
Флуиди. Признание. Плам.
Среща. Мълчание. Трепет.
Усмивка. Цигара. Свян.
Думи. Дихание. Сладост.
Близост. Подарък. Душа.
Болка. Сияние. Радост.
Мъка. Желание. Сълза.
Спомен. Въздишка. Терзание.
Нощ. Тишина. Самота.
Безсъние. Утрин. Умора.
Обич. Щастие. Светлина!
- Обикновено поетите се вълнуват, когато виждат как една река се влива в морето. Вие, когато плавахте по река Дунав, на път към Черно море, какво възкликнахте?
- Тогава, душата ми се изпълни с огромно вълнение и отвътре ми дойде да река:
Към вълнолома на Душата ти
е прикрепена мойта лодка.
Подскача и се удря онемяла
пред страстите на твойта същина.
На болките ти тя е съпричастна
и моли се със теб за Светлина!
Когато бурята най-сетне поутихне –
издърпай котвата, наподобяваща Сърце
и без да жалиш издръжливостта й речна,
поемай смело към откритото море!
- А имал ли си някога „ВИДЕНИЕ“?
- Да, като актьор, често получавам видения, и то какви:
От необятния Луна-парк на твоята страст
си откраднах едно балонче.
Скрих се в близката гора
и изпуснах въздуха му.
Нагънах го на руло и го скътах
в един от тайниците на Душата си.
Когато усетя, че ми е останал само един Дъх -
с него ще го надуя отново.
И щом се появиш кротко-загадъчна
и боязливо-нежна пред очите ми -
ще ги затворя. За да останеш в мен!
- Прекрасна поезия, Звезди! Явно, много си се вълнувал, докато си писал тези стихове. А после, в годините след това, не издаде ли други стихосбирки?
-Ооо, да!!! Бял свят видя и четвъртата ми стихосбирка, която я написах в града на поетите, липите и правите улици, Стара Загора.
- На мен ми хареса стихотворението ти „МЕЖДУМЕТИЕ“, в което казваш: „И как от сън дълбок да се събудим, когато ни внушават, че не спим?“. Думи истински, много силни и актуални за времената, в които живеем. Спомняш ли си това стихотворение?
- Помня го, Д-р Какарашев и ще го припомня на читателите, да се замислят:
Притури ми се планината.
И изведнъж Душата ми се сви.
По Йовковски ми се доплака.
Защо останахме така сами?
Къде се дянаха селата Жежла и Черяша?
Къде изчезна онзи вълнуващ дим?
Защо дедите ни не се бояха,
а ние сме страхливи като мишки в скрин?
Кога загубихме я, байно, Свободата?!!!
Дали издуха я свиреп мелтем?
Саможигосахме се със търбуха и кревата.
Потъпкахме си вярата. Съвсем.
И как от сън дълбок да се събудим,
когато ни внушават, че не спим?!
А в застоялата вода сме каракуди.
В серкмето тихичко мълвим: "Амин!"
- Смел човек си и с поезията си изразяваш ясна обществена позиция, казвайки истината на българския народ. Възнамеряваш ли да издадеш и петата си стихосбирка?
- Засега не. Много съм благодарен на издателство "МНОГОТОЧИЕ", което издаде сборник с всички мои стихове от четирите ми стихосбирки. И понеже тези стихосбирки имат по 33 стихотворения, тя получи заглавието: "4 по 33 звезди"!
- Вече сме на финала на това интервю. Как да го завършим?
- За финал бих цитирал отново себе си: "Богатството наистина е в редовете. А пък блажени са онези, които могат да четат и между тях!
Д-р Румен Какарашев
Коментари
Публикуване на коментар