Велислава Велкова: Тайните и чудесата на Троянския манастир

Пред красивите Крушунски водопади Велислава Велкова разговаря с Д-р Румен Какарашев 

•  Д-р Румен Какарашев е завършил Медицина през 1997 година
• Има над 25 години лекарски стаж
• Следдипломно е придобил специалност Обща медицина
• Лекува пациенти и прави интервюта за Националните печатни и електронни медии
• Обича природата и посещава интересни места по света и у нас
• За връзка с Д-р Румен Какарашев: email rumenzhelev@abv.bg и GSM 0886118686

- Д-р Какарашев, посетил сте интересни места – Крушунските водопади, Деветашката пещера, Ловешката крепост и Троянския манастир. Искате ли да Ви изпитам, да проверя, дали знаете всичко за тези забележителности?

- Съгласен съм, г-жо Велкова! Нека започнем с Крушунските водопади - те са красива и впечатляващата природна забележителност, разположена в карстова област, близо до село Крушуна. Това село се намира в източната страна на Деветашкото плато. Водопадите са атрактивна травертинова каскада в прочутата местност “Маарата” (пещерата). 

- Как стигнахте до там?

- Тръгнахме нагоре по зелена екопътека, изпълнена с много романтика. Вървейки напред и нагоре, стигнахме до разделение на екопътеката на две, обаче и двете пътеки ни се видяха твърде стръмни.

- Това е истинско предизвикателство за повечето хора...

- Ами, да, но се справихме. Слязохме до заведението, под баира и край него открихме по-лесен маршрут, водещ към водопадите. След около 15 минути стигнахме мостчето с парапета на Крушунският водопад, наричан „Пръскалото“. Там водата пада от около 15-20 метра височина, като разпръсква струята си, не в един, а в няколко ръкава и образува гьол в подножието на водопада. 

- Влязохте ли там?

- Не, разбира се! Не е желателно да минаваме оттатък парапета и да влизаме вътре в гьола под водопада, защото може да пострадаме. Също така е опасно и не бива да влизаме в пещерата Водопада, която е най-горе.

- Като се мине от другата страна на мостчето срещу Крушунският водопад има друга екопътека. Тръгнахте ли по нея и докъде стигнахте?

- Да, продължихме по екопътеката от другата страна на мостчето и видяхме водопади, водни каскади, мостчета, както и интересни места за правене на снимки, на любов или на пикник сред природата.

- Какво Ви направи най-силно впечатление?

- Водата, която се излива от водопадите е с небесно син цвят, а там където пада, тя става пенлива като току-що гръмнато „Шампанско“. От падането на вода се усеща силната свежест на планинския въздух, обогатен с много озон.

- Видяхте ли Синия вир?

- Да, посетихме го и там си направихме снимки. След това, разхождайки се из горската дъбрава, видяхме и Зеления водопад. Седнахме в една горска беседка да си починем и да се насладим на природата.

- А стигнахте ли до Тайнственият водопад?

- Не, не стигнахме, тъй като не бяхме оборудвани с нужната екипировка за достъп до него. До Тайнственият водопад води тясна пътечка, която слиза стръмно надолу. Ако бяхме стигнали до там, едва ли щяхме да се върнем благополучно и да направим това интервю с Вас (смее се).

- Така е, пътечката, която води към Тайнствения водопад е тясна и опасна, освен това, камъните под водопада са много хлъзгави. Ако някой реши да иде там, трябва да внимава да не се изплющи и да не си счупи я глава, я крак, я ръка, тъй като на това забутано място трудно ще му се окаже медицинска помощ. На връщане, Д-р Какарашев, уважихте ли Куршунският храм „Св. Преображение Господне“?

- Да, в този храм запалихме свещички за здраве и благополучие, както и за Бог да прости починалите.

- Да преминем към Деветашката пещера. Какво знаете за нея?

- Тази пещера е природна забележителност, разположена е в Деветашкото плато, до селата Деветаки и Крушуна. Пещерата е мокра, тъй като през нея тече малка река. Обитавана е през праисторическите времена, като в нея са намерени керамични съдове, накити и оръдия на труда. В Деветашкото плато са забелязани повече от 30 пещери, като повечето от тях не са облагородени.

- Случайно да знаете, кой известен филм е сниман в района на Деветашката пещера?

- Да, тук през 2011 година е сниман прочутият филм „Непобедимите 2“, като американците са изградили хубав понтонен мост над българската река Осъм. Този мост може да се използва от българския народ за влизане в пещерата.

- Вие участвахте ли в този филм?

- Не, не съм. Обаче във филма са участвали други известни личности, като Силвестър Сталоун, Джейсън Стейтъм, Жан-Клод ван Дам, Джет Ли, Долф Лунгрен, Чък Норис, Брус Уилис и Арнолд Швайценегер.

- Обърнахте ли внимание на дупките в пещерата?

- Да, пещерата има дупки по тавана. Сводът й е висок около 31 метра и е широк около 33 метра. Лесно се стига до огромната зала, висока към 100 метра, в която може да се събере огромен православен храм, барабар с кубетата му. На няколко места из пещерата може да седнете за почивка или за снимки. Има ограждения, които не бива да преминавате, освен ако не си търсите белята.

Вътре във величествената Деветашка пещера. Виждат се дупките в тавана, от които влиза светлина и свеж въздух

- Пещерата има мокра и суха галерии…

- Така е. От мократа галерия идва реката, а сухата галерия е над нивото на огромната зала. За да стигнете до нея, се изкачвате нагоре по стълбички, минавате под тунелче и хоп, вече сте там! Тя също прилича на огромна зала, из която може да се разходите.

- Забелязахте ли скалният параклис „Олтарея“?

- Да, докоснахме се до него, като впечатление ни направиха и прелитащите скални птици и прилепи, които не са опасни, освен ако не решите да ги хванете и да ги ядете. Прилепите са застрашени от изчезване и следва да ги опазваме.

- Дотук отговаряте отлично, дайте да видим какво знаете за Ловешката крепост…

- Това е Средновековна крепост. Разположена е в северния Предбалкан. Построена е на висок хълм, който аз изкачих. Хълмът е бил обитаван още през каменно-медната епоха, говорим за V век преди Христа. По време на турското робство, хълмът е наричан „Хисаря“. Крепостта е датирана от IX-X век и е използвана по времето на Първата българска държава. Крепостната стена е служела за защита на войската, духовниците и цивилните хора.

Пред Ловешката крепост 

- Какво се е случило през далечната 1187 година?

- През 1187 година византийският император Исак II Ангел е направил поход. Искал е да превземе незаконно Втората българска държава. Слава Богу, обсадата на крепостта Ловеч се е оказала неуспешна и в подстъпите към нея е сключено примирие между братята Асен и Петър и византийския император Исак ІІ Ангел. По-късно, в началото на XIV век крепостта е използвана от цар Иван Александър, а понастоящем, в близост до нея е издигнат висок паметник на Васил Левски.

- Току-що споменахте Апостола на Свободата, Васил Левски и директно отиваме към Троянската Света обител. Кажете, Д-р Какарашев, каква е връзката на Васил Левски с Троянския манастир?

- В навечерието на Априлското въстание, в Троянския манастир, Васил Левски основава частен революционен комитет. За съжаление, монасите от манастира не са могли да вземат пряко участие във въстанието, тъй като манастирът е бил под контрола на турците. Обаче, през 1877 – 1878 година, монасите и троянците са оказали пълна логистика на генерал Павел Карцов при тежкия преход на Балкана по време на Руско-турската война.

- Кога е основан Троянският манастир?

- Към края на XVI век. Троянският манастир „Успение Богородично“ е ставропигиален манастир на Българската православна църква и е трети по големина манастир в България, след Рилския и Бачковския. Близо е до брега на река Черни Осъм и е на около 10 километра от град Троян.

- В Троянската Света обител е живял и Отец Пайсий…

- Точно така. След 1785 година, Отец Паисий е бил игумен в Троянския манастир, цели 32 години и по негово време са построени повечето сгради, включително манастирския скит „Свети Николай Чудотворец“.

- Кой партиарх е погребан тук и кой прочут светец е пребивавал в манастира?

- Тук е погребан Негово Светейшество патриарх Максим, а монахът-светец, който е пребивавал в Троянския манастир е самият Свети Онуфрий Габровски.

- Коя е Светинята на манастира и какви тайни знаете за нея?

- Светинята на манастира е чудотворната икона „Света Богородица Троеручица“, която е точно копие на старата чудотворна икона, пазена в Хилендарския манастир и датирана от XIV век. Според легендата, през 8 век в Сирия е живял Св. Йоан Дамаскин. Във връзка с проблеми в църквата, той написал гневно писмо до византийския император Лъв III. Успял да ядоса, даже вбесил императора. Лъв III, за да накаже свещеника, изпратил фалшиво писмо до халифа, в което писал, че Йоан Дамаскин щял да иска да предаде Сирия на Византия. Халифът се разгневил, псувал и моментално наредил да отрежат дясната ръка на „предателя“. Речено-сторено. Палачът изпълнил заповедта на халифа и още на същия ден отсякал ръката на горкия свещеник. Виждайки се нещастен, осакатен и безпомощен, свещеникът треперейки и със сълзи на очи, отишъл при халифа, паднал му на колене и го помолил да му върне отрязаната ръката. Халифът помислил, помислил, на него това парче месо хич не му трябвало и за да успокой Божия служител, изпълнил щението му.

- Голяма трагедия, Д-р Какарашев! Знаете ли, какво се е случило след това?

- Чудо! Станало е истинско чудо, което иде да укрепи вярата ни в Исус Христос и в неговата майка, Света Богородица. Свещенникът веднага занесъл отрязаната си ръка пред Чудотворната икона на Света Богородица и в дълбока, искрена молитва, горещо я помолил, да му я монтира отново към тялото, защото това е дясната му ръка, с която той се кръсти и с която извършва църковните служения. На сън, Божията майка му се явила и му рекла: „Амин! Отче, сложих ти ръката. Истина, истина, ти казвам! С тази ръка, ще служиш дълго за славата Божия!“. И събуждайки се, рано сутринта, Светият човек, Йоан Дамаскин видял, че има не една, а две ръце.

- А как се е появила третата ръка на иконата, пред която сме в момента?

- Легендата дава отговор на този въпрос. Дълбоко развълнуван и в знак на благодарност към Светата Божия майка, Йоан Дамаскин помолил монасите да направят ръка от чисто сребро и да я инсталират върху иконата. Монасите, които също станали свидетели на чудото, ремонтирали иконата и я нарекли “Света Богородица Троеручица”.

- Говори се, че по време на османските нашествия, чудотворната икона се е опазила… сама и по чудо?

- Да, поредното чудо, г-жо Велкова! Според друга легенда, чудотворната икона е била качена на едно магаре, което го били пуснали само да си дири късмета, барабар с вързаната с въже икона на гърба му. По волята на Бог, Исус Христос, Светия дух и Света Богородица, по живо, по здраво магарето стигнало Света Гора. Монасите, още щом зърнали иконата, спрели магарето, свалили иконата, паднали на колене пред нея, започнали да се кръстят и изрекли молитвата „Отче наш“. Дълбоко развълнувани от чудото, те вкарали иконата в Хелендарския манастир и я поставили пред олтара.

- Това ли е последното чудо?

- Не, разбира се. Тази чудотворна икона и в днешно време върши чудеса и помага на много искрено вярващи и молещи се пред нея православни християни.

Д-р Румен Какарашев пред чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица“ в Троянския манастир

- И след толкова много чудеса, научихте ли някоя тайна от монасите?

- Да, попитах един от монасите, кога и как молитвата ни се чува най-добре. Монахът смирено, с вяра в очите, ми отговори: „Сложете лявата си ръка върху „третата ръка“ на Света Богородица, погледнете я със силна вяра в очите и се молете искрено и от сърце за здраве и благословение!“. 

- Отлично отговорихте, Д-р Какарашев, пиша Ви шестица!

Велислава Велкова

romantik1971@gmail.com