Георги Мамалев: На мен комедията ми е в кръвта
Георги Мамалев е роден на 05 август 1952 г. в село Мамарчево, Ямболско
Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" – специалност актьорско майсторство за драматичен театър
Актьор е в Народния театър от 1977 г.
Има три моноспектакъла. Играе Арган в „Мнимият болен“, Гошо в „Оркестър без име“, Дромио от Сиракуза в „Комедия от грешки“, Гобо във „Венецианският търговец“, Пък в „Сън в лятна нощ“, „Керкелезов“ в „Господин за един ден“, „Фратю“ в „Чичовци“, Аврам Совалката и даскал Киро в „Опит за летене“, Алфонсо в „13 годеница на принца“, Стефан Стамболов в „Записки по българските въстания“, Шура Балаганов във „Великият комбинатор“, Рафаеле в „Призраци в Неапол“, Загорецки в „От ума си тегли“ и много други роли.
Участник е в „клуб НЛО“ и е един от създателите му
Става един от най-популярните и най-обичаните български комици
Носител е на най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век“.
- Г-н Мамалев, Вие сте като големия Парцалев – с Вашата визия, като се появите на сцената, още преди да сте казали дори една дума, успявате да усмихнете публиката. Как го правите?
- С мерак го правя, Д-р Какарашев! На мен комедията ми е в кръвта. Аз съм роден за комик и хуморът е моята стихия! Разбира се, играл съм и драматични роли, като Стефан Стамболов в „Записки по българските въстания“. Ама физиономията ми, ниският ми ръст и цялостната ми визия напушват зрителите на смях и това се оказва много ценно за нещата които правя, имам предвид за ролите в които трябва да изглеждам смешен. Когато към даденостите, които Бог ми е дал, добавим и уменията ми на актьор се постига ефекта, за който говорите. Аз не имитирам големия Парцалев, просто съм харизматична натура като него и хората забелязват това.
- Издадохте книгата „Усмихни се човече!“. Трябва ли обикновените хора да бъдем като актьорите и да се усмихваме, дори когато ни е тъжно?
- За мен най-важното е публиката да се усмихва спонтанно на това което правим в театъра, киното и телевизията! Пожелавам на хората да са позитивни и в реалния живот, да посрещат с усмивка дори трудностите, за да ги преодоляват по-лесно. Веднъж не бях в добро настроение, имах си някакви дертове и един колега ми вика: „Мамалев, ти тъжен! Как така, тъжен… Мамалев - какво става ?!“.
- Какво ще ни кажете за театъра в условията на Ковид-пандемията?
- Ами зрителите, актьорите и театърът като институция страдат в условията на противоепидемичните мерки. Затварят се театри, отменят се спектакли, хората са с маски и не можеш да видиш лицата им. Така всеки се пази, сякаш някои иска да го зарази. Хората не могат пълноценно да се насладят на изкуството, което правим за тях. И сякаш поради страха от Ковид, зрителите не могат да си отпуснат душата, така че спонтанно да реагират на ситуациите, които разиграваме пред очите им. Това което искам да кажа на хората е да спазват указанията на здравните власти за да се справим по-скоро с пандемията и да не живеем в постоянен страх от болест и смърт.
- Имали сте участия заедно с незабравимите Георги Парцалев, Тодор Колев, Георги Калоянчев, Константин Коцев, Велко Кънев, Антон Радичев, Павел Поппандов, Мария Сапунджиева, Чочо Попйорданов, Андрей Баташов, Стефан Данаилов и Катерина Евро. Какво ще ни кажете за тях?
- Играл съм с всички тези големи актьори, които изброихте и за всеки от тях поотделно мога да говоря повече от час. Това което с чиста съвест мога да кажа, че играта с тях е невероятна и че присъствието им завладява зрителите. Голяма част от тези актьори, които са цвета на актьорското съсловие, за съжаление, вече не са сред нас и аз дълбоко скърбя за тях.
- Какво бъдеще виждате за театъра, киното и телевизията в България?
- Искрено се надявам да ги очаква добро бъдеще, ама те на настоящия етап се нуждаят най-вече от повече внимание, компетентно управление и добро финансиране.
- Коя е голямата роля, която мечтаете да играете?
- Никога не съм искал тази или онази роля – самите роли ме намираха в театъра, киното и шоу-бизнеса. Имах късмета да играя с велики актьори! Ролята на Големанов ми беше мечта, не само защото тази роля се изпълняваше от Георги Калоянчев, но и защото на мен тази роля ми приляга да я играя. Трябва да знаете, че Бай Ганьо и Големанов са двата най-популярни образа сред хората и двата най-предпочитани сред актьорите герои, в които те желаят да се превъплъщават при постановки и екранизации. Тези два емблематични персонажа генерират у зрителите ту смях, ту възмущение, защото ако нещата около тях не бяха трагични, щяха да са смешни. Големанов е типичният кандидат с мания да стане на всяка цена Министър. Той няма други щения освен власт, пари и слава. За съжаление от пороците на Големанов не са лишени и редица политически лица от настоящето на България, така че образът на Големанов и в днешно време си е повече от актуален. Освен да изиграя Големанов, мечтаех за ролята на Чиновника в „Сако от велур“ на Станислав Стратиев. Тази роля също я играх, но доста по-различно и по-раздвижено от Георги Калоянчев, тъй като се преобразявах по няколко пъти в представлението по решение на режисьора.
- В какви творчески проекти участвате сега?
- Сега репетирам Големанов в Народния театър под режисурата на Стоян Радев.
- Какво ще ни разкажете за съпругата ви Ели, за синовете ви Сашо и Мартин и за вашата внучка?
- Слава Богу, у нас, вкъщи само аз съм артист. Съпругата ми Ели е адвокат, малкият ми син Мартин също е адвокат, големият ми син Александър се върна от Америка и сега работи в голяма международна IT-компания. Обаче да ви кажа, внучката ми Катрин е най-голямата ми радост! Тя е в първи клас, участва в уроци по драма в училището и танцува прекрасно.
- Възхищаваме се на прекрасната Ви игра в моноспектакъла „Разбираш ли ме правилно?“. Кое е най-смешното в него?
- Ами това, че като ние не можем да се уеднаквим с Европа, то тя ще трябва да се уеднакви с нас, хората на България, за да станем едно цяло. Можете ли да си представите, в моноспектакъла накарахме французите да кършат клони в Булонският лес, да палят огньове край Айфеловата кула и там да пекат червени чушки за зимнина…
- Носител сте на най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век“. С какво бихте искали да Ви помнят хората?
- Не бих искал хората да ме помнят като носител на ордени и медали. Искам да ме помнят като любим актьор, както помнят моите адаши – Георги Парцалев и Георги Калоянчев.
- Всеки човек има своите страхове. Вие от какво се страхувате?
- Тази година ми предстой юбилей, ставам на 70 години и нямам страхове.
- Вашият баща, Царство му небесно, се славеше като най-добият готвач. Кажете ни някои от тайните на готвенето, които сте научили от него и които Вие самият прилагате в кухнята?
- С удоволствие ще Ви дам една рецепта, гарантирано става вкусно! В йенско стъкло нареждате ред пържоли, ред лук, нарязан на кръгчета, ръсите сол и черен пипер, пак слагате ред пържолки, ред лук, ръсите подправките и така докато се напълни стъкления съд. Пече се на фурна и става направо мозък!
- Като сте правил за първи път „руло Стефани“, Вие сте навил рулото върху дъската за рязане на продукти. Как успяхте да прехвърлите това руло невредимо от дъската за кълцане в тавата за печене?
- Е, като помисли човек – намира начин. Намазах дъската с олио, търкулих рулото по нея и то падна невредимо в тавичката. Неволята учи и ние се учим от грешките си…
- В предварителния ни разговор споделихте, че Велко Кънев Ви е казал „Жоре, ти лекуваш всичко, само дето операции не правиш!“. Верно ли е, че сте искал да станете лекар и че имате аптечка с много лекарства?
- Да, истина е! Тази реплика Велко Кънев я изрече по време на едно турне из страната. Не знам що за доктор съм.
- Обичате да ви е „цветно и зелено“. За какви растения се грижите и къде сред природата се зареждате с енергия?
- У нас имам зелена туя, китайска роза и коледна звезда. Освен това, аз живея до Южния парк и се радвам на природата! Трябва да се оправят алеите на парка и да се махнат от него тия врани и гарги дето грачат „грозно зловещо“. Прекрасен ни е парка, ама иска някои подобрения…
- В кои чужди държави сте имал участия и защо решихте да останете в България?
- Играл съм във всички Европейски държави, в Австралия, в Канада и в Съединените американски щати.
- Кой откъс от Вашия моноспектакъл „Какво става?“ харесвате най-много?
- Харесвам го целия моноспектакъл, но тъй като Вие, Д-р Какарашев, сте лекар, ще ви усмихна със случая с пациента, който е лекуван от седем доктора и въпреки това е оцелял. Оказва се, че когато някой иска да живее, медицината колкото и да е напреднала – не може да го умори!
- Казвате, че „Талантът е като свещ – трябва да го пазиш за да не угасне“. Повече талант, повече труд или преди всичко късмет са нужни за да бъде успешен един актьор?
- Късметът безспорно е важен, ама като дойде късметът ти трябва да си подготвен за него. Лошо е ако късметът те свари неподготвен, тъй да се каже, ако те хване „по бели гащи“. На първо място, разбира се е дарбата, трябва много труд и като дойде малко късмет – всичко се получава по възможно най-добрия начин.
- Кой момент от постановката „Големанов“, в която Вие играете главната роля, Ви впечатлява самият Вас?
- Това е срещата на Големанов с жената на шефа на партията, както и думите на Големанов: „Какво е направил тоя, какви заслуги има той за да става министър? Дере се по площадите, ама туй нищо не значи…“
- Гледахме Ви в представлението „Мнимият болен“ по Жан Батист Молиер. Поздравления за прекрасната Ви игра! През цялото време публиката беше превъзбудена, умираше от смях и Ви ръкопляскаше. В един момент на сцената, Вие се спънахте в нещо като чаршаф и успяхте много умело да излезете от ситуацията. Какви гафове и интересни ситуации ще ни разкажете от театъра, киното и телевизията?
- Имаше ситуация в която двама колеги на сцената обсъждахме трети колега, който не внимаваше и неочаквано излезе по-рано при нас на сцената. Нормално е актьор да се забави с излизането, ама тук стана обратното – колегата изпревари и излезе прекалено рано като създаде конфузна ситуация. Успяхме да замажем положението, казахме му да се прибере, тъй като имаме важен разговор с другият колега. Като минахме диалога с обсъждането на третия колега-актьор, той се появи отново на сцената и продължихме по сценария. Гафове стават и когато някои актьор си забрави текста. Тогава се налагат импровизации за да се върнем в играта. Много важно е партньорството на сцената, да влизаш в положение и да можеш да излизаш от всякакви непредвидени ситуации. Веднъж бяхме на едни люлки на сцената и стана някакъв технически проблем в системата, която ги управлява. Така люлеенето се засили и в един момент без малко от сцената да идем в публиката! Слава Богу, сработи блокировката и колегите ни помогнаха да слезем от тези люлки невредими…
- Вероятно имате гафове и в личния си живот?
- Е, че кой ги няма? Имам ги в изобилие! Като беше малък Сашко пътувахме често с колата и като ни спираха катаджиите за някое нарушение аз им давах картичка с моя снимка и автограф, при което отървавахме глобите и катаджиите ни пускаха безпроблемно да продължим пътуването ни. Веднъж, Сашко, който седеше на задната седалка ми рече: „Ама, тати, като свършат картичките - какво ще правим?“
- Благодаря Ви за интервюто и за снимката която си направихме с Вас! Какво ще пожелаете на читателите?
- И аз Ви благодаря, Д-р Какарашев! Дай Боже, всички да сме живи и здрави! И дано по-скоро да свърши тази проклета пандемия, че тотално ни обърка живота!
Д-р Румен Какарашев,
Коментари
Публикуване на коментар