Д-р Павел Вълев: Има ли в България вода, която гори с пламък?

ИНТЕРВЮ НА Д-Р РУМЕН КАКАРАШЕВ С Д-Р ПАВЕЛ ВЪЛЕВ

ИМА ЛИ В БЪЛГАРИЯ ВОДА, КОЯТО ГОРИ С ПЛАМЪК?

РИМСКИЯТ МОСТ, ИВАНКОВАТА ПЪТЕКА И РЕКА КЪРВЕНИКА

 Д-р Павел Вълев е завършил „Медицина“ и лекарският му стаж е над 30 години. 

 Занимавал се е с „Акушерство и гинекология“ и има специалност „Обща медицина“.

 Той е известен наш пътешественик и изследовател.

 Интересите му са насочени предимно към природните забележителности на България.

 Личен сайт: https://bulgariabalkanskatablagorodnica.blogspot.com /извървяни пътеки/.

- Д-р Вълев, истина ли е, че в България има вода, която гори с пламък?

- Истина е, Д-р Какарашев! Тази вода тече от чешма, която се намира при прохода на Републиката, след село Пчелиново, в посока Търново. Богата е на сероводород и затова като я палнете с клечка кибрит, тя започва да гори с пламък. Интересното е, че тази вода става и за пиене.

- Сигурно ли е, че като поднесем запалена клечка кибрит, водата ще пламне?

- Не, не е сигурно. Възможно е да не пламне главния чучур, който е отвън, обаче отзад има тръба с няколко отвора и като минавате върху тях с горяща клечка кибрит, все някъде ще пламне. 

- Виждам, че мястото е просторно, има и асфалтова площадка. Не става ли за туристическа атракция – горяща вода?

- Разбира се, че става, но явно никой няма интерес да го направи. И да знаете, това не е единствената горяща вода у нас, такава има и край село Кривини, Варненско.

- Какво ще ни кажете за Средновековната каменна кула в село Коньово?

- Тя се намира в църковния двор и е изградена с цел защита от нападения през XVII- XVIII  век. Виждате, как е заобиколена с дълбок ров. 

- Как се влиза в тази кула?

- Влиза се през ето тази врата, висока е цели 4 метра. Кулата е частично разрушена. Била е висока около 12 метра, ама сега зидовете стигат до 8 метра.

- В село Коньово е паметникът на дядо Влайчо…

- Точно така. Дядо Влайчо всъщност е Влайчо Жечев, който е живял по тия земи между 1894 и 1981 година. Той още приживе е бил легенда, като пророк, съперничещ по силата на прозренията си на великата Вангелия Гущерова, известна повече като баба Ванга.

- Така е, по онова време баба Ванга, дядо Влайчо и преподобна Стойна са най-големите пророци. Обаче, какво ще намерим в село Коньово като спомен от дядо Влайчо?

- Тук има сбирка, посветена на Влайчо Жечев, изграден е и „Дом на доброто“, който привлича голям интерес.

- Какво Ви дава основание да твърдите това?

- Опита ми на пътешественик. Отидете в Рупите или в село Златолист, в църквата "Св. Георги", където е живяла Преподобна Стойна и сам ще усетите мистиката на тези места. 

- Като дете почти всяка събота и неделя ходихме аз, мама и тати при баба ми и дядо ми в село Дъбово, Старозагорско, където имахме магаре, викахме му Марко. В България по онова време в селата имаше много магарета…

- Така е, времената бяха такива, а в днешно време има музей на магарето в град Гурково. Всяка година по Тодоровден се прави кушия и надпревара с магарешки каручки. Шоуто е грандиозно и емоциите са на „макс“. 

- Какво трябва да знаем за магарето, коня и мулето?

- Магарето и конят са първи братовчеди и е възможна кръстоска между тях. Произхождат от Африка и са опитомени преди около 5000 години. В днешно време, диви магарета няма. Магариците след заплождане карат година бременност и раждат по едно малко пърленце.

- Знаем, че магарета е имало и в село Любенова махала, обаче там особен интерес представляват не толкова магаретата, колкото църквата…

- Прав сте. Църквата "Св. Георги" в село Любенова махала е построена в периода 1832-1837 година от виден тревненски майстор и работници-строители. И тук турското "присъствие" е оставило тежък отпечатък върху местните хора. 

- Как така?

- На 14 юли 1877 година, след провокация, селото е обкръжено от редовен турски аскер и башибозук. Населението е подложено на поголовна сеч. По официални данни са избити 1013 жители на Любенова махала. Наричат го „вторият Батак“.

- Посещавал ли сте мегалитите край село Скалица?

- Нима се съмнявате?! Съвсем близо до последните къщи на селото, на Попов баир се намират "лековитите скали“. Местните хора считат скалите за вулканични, но е доказано, че те са се образували чрез изветряне. Намират се на 217 метра надморска височина. Този малък мегалитен обект има духовна стойност и е успял да разбуни духовете, с поверието, че идвайки тук, човек може да се излекува от различни болежки. 

- Изучавани ли са тези мегалити?

- Да, изучавани са и то – лично от прочутият акад. Тодор Дичев. Той е роден в сливенското село Ковачите и се занимава с психотроника. Открил е "жива" вода в Клисурския манастир, така че не бива да Ви изненадват и откритите от него чудеса при мегалитите. 

- Вярвам в чудеса! А, истина ли е, че в село Скалица се събират уфолози от цял свят?

- Да, истина е. През 2014 година, по инициатива на българин, живеещ в САЩ, в село Скалица се провежда международна конференция на уфолозите и скалният мегалит е в центъра на вниманието им. Измерват магнитното поле и правят опит за контакт с извънземните.

- Интересно. А какво е Еркесия?

- Еркесия е грандиозен граничен вал, дълъг 142 километра. Разположен е по границата с Византия, между Черно море /Дебелт/ и река Марица /село Калугерово/. 

- Вярно ли е, че това е най-големият заемен насип по нашите земи?

- Да, вярно е – той е видим и от Космоса. Много по-мащабен е от Адриановия вал в Англия. Представлява ров и насип. Насипът е ориентиран на север, а ровът - в южна посока. На места е прорязан от пътища. Служил е като митница, като разделя територията на западна и на източна част. В днешно време, останки от този насип намираме при Русокастро, около село Овчи кладенец, край село Скалица и по северните части на Манастирски възвишения. 

- Стигнахме до язовир Жребчево. Той е един от най-големите язовири в България…

- Спор няма, язовир Жребчево заема пето място след Искър, Огоста, Кърджали и Доспат. Изграден е между 1959 и 1966 година. Трябва да знаете, че цели три села остават под водите му - Жребчево, Запалня и Паничерево. Площта на язовира е 25 кв. км., а дължината му е 18 км. Разположен е на 269 метра надморска височина и има обем 400 млн. куб. м. вода. Язовирната стена е висока 57 метра, а дължината на короната му е 760 метра. Прокопан е тунел под Средна гора и чрез него водите на язовира се отвеждат в Тракия.

- Районът около язовира става ли за къмпингуване?

- Става, разбира се! Полегатата му брегова линия се оказва идеална за къмпингуване и всяко лято там се правят няколко къмпинга с десетки каравани, кемпери и палатки. Посещава се от много българи и чужденци. А знаете ли, Д-р Какарашев, коя е най-голямата атракция на язовир Жребчево?

- Разбира се, че знам! Това е Потопената църква "Св. Иван Рилски“. Когато водите на язовира намалеят, църквата се вижда частично или изцяло над водата...

- Така е, но когато язовирът е пълноводен, тази църква е почти изцяло потопена, оттам идва и името й. Достъпът до нея е от подбалканския път, по двукилометрова асфалтирана отбивка.

- Пътувам от Стара Загора за село Дъбово и минавам под Италианския мост. Вие знаете ли го?

- Да, знам го! Този красив каменен мост се намира в Змеевския проход на Сърнена Средна гора. Под моста преминава автомобилният път, свързващ Стара Загора с Казанлък, а над моста минава ЖП-линията, свързваща Русе с Подкова.

- Чувал съм, че в този мост няма грам бетон, а е оцелял до наши дни…

- Това което сте чул е самата истина. Мостът е построен през далечната 1911 година под ръководството на италианския инженер Марчело. При градежа са използвани 830 каменни блока, правена е суха зидария и в този мост наистина няма грам бетон!

- Обаче има легенда за Италианския мост. Ще ни я разкажете ли?

- С удоволствие. При откриването на Италианския мост на 15.08.1911 година е имало хора, които са се съмнявали в здравината му. За да ги убеди във високото качество на работата си, великият инженер Марчело се разпоредил да поставят маса със два стола под моста, на която той заедно със семейството си да вдигнат наздравица с чаша италианско шампанско и да изчакват да премине първият влак над тях. Италианецът останал сам под моста и влакът минал отгоре без да го събори.

- Къде е роден бащата на Джон Атанасов?

- Роден е в село Бояджик и се казва Иван Атанасов. Емигрирал е в Америка през 1889 година, където е завършил с отличие Колгеитския университет. Жени се за хубава французойка, която му ражда цели девет деца. Едното от тези деца е Джон Атанасов, създателят на компютъра. Днес в центъра на село Бояджик има негов паметник. И като говорим за село Бояджик, Д-р Какарашев, сещате ли се за нещо друго важно?

- Да, сещам се! В часа по история, г-жа Тонева ни разказа как през месец май 1876 година в село Бояджик се случва едно от най-големите кланета през турското робство. Избити са 170 души, като е заколен и дядото на Джон Атанасов. Днес в село Бояджик има малък мемориал, който мълчаливо напомня за тази огромна трагедия. А, сега, Д-р Вълев, мой ред е да Ви попитам, има ли Каракачански кът в България?

- Да, има. Той попада в радиуса от 50 километра на забележителностите край град Нова Загора. При обиколката ми в района, установих че река Тунджа е притисната между Стара планина и Средна гора. Там тя си проправя път на изток и образува Межденишкия пролом, който е вторият по дължина пролом у нас след Искърския и е цели 45 км. Следва живописен каньон. Няколко километра навътре в планината, до самият път, има минерален извор и след него е отбивката към село Боров дол. Заради Балканбас, между селото и минното селище Шешкинград е направен тесен асфалтов път. Няколко километра след Боров дол, на самото шосе вляво има почти непознат, но много интересен обект.

- Току-що казахте интересен обект. Кой е той?

- Не знам как да го нарека, но има пещ за печене на агнета, покъщнина и малък параклис. Този обект ни дава представа за бита и за ежедневието на каракачаните, които са пасли стадата си с овце, навсякъде където е имало паша между Балкана и Беломорието.

- Вървим към финала на това интервю и ми се иска да минем през Иванковата пътека и под Римският мост…

- Чудесно, Д-р Какарашев! В древни времена, от село Дъбово са тръгвали два важни прохода – Яйканлийският и Лаханлийският. Те са прокарани по билата на вододелните ридове, намиращи се между Дъбовската река и Ветренската река. Между Яйканлийският проход и Лаханлийският проход тайно е била проправена тясна планинска пътечка, която незаконно е свързвала двата прохода. Именно това е Иванковата пътека, по която Иванко – убиецът на Асеня е успял да избяга от България във Византия. Римският мост се намира в Дъбовския проход на Борущенска река, съвсем близо до пътя към село Радунци и село Борущица. Той е изграден изцяло от дялан камък и е датиран от времето на император Траян (98-117г.). Свързвал е Никополис ад Иструм с Августа Траяна и си стои там година след година, век след век, та така вече цели… 20 века!

- Браво на римляните! Защо реката, която тече под Римския мост се нарича Кървеника?

- Защото по нея е текла наша, българска кръв. Отново ме връщате към тъй нареченото „османското присъствие“ и да си го кажем направо – турското робство. В този район Сюлейман паша извършва зверско клане и обезглавява хиляди невинни мъже, жени и деца. Според легендата, било е адска жега, в разгара на лятото. Жътварките бързали да ожънат пшеницата, а мъжете връзвали снопи. Всички бършели с пешкири потта от отрудените си чела. Изведнъж се чул женски писък: "Турците идат!". От юг, край река Тунджа, всички видели приближаващ се облак прах и чули адски тропот на коне. Младите жени тутакси грабнали децата и хукнали към Балкана, за да ги спасяват, а мъжете останали отзад, със сърпове в ръце, да се опитат да спират турците. Обаче не могли, тъй като турците яздели коне и с ятаганите си посичали българите, един след друг. Българите, които се опитали да изкачат Балкана, били хванати и обезглавени със секира на дръвника. Много народ погинал и на следващия ден, когато дошли близките на убитите да ги погребат по християнския обичай, от небето се излял пороен дъжд. Сякаш и небето плачело за загиналите хора от село Дъбово! Реката станала червена от кървите на убитите българи и я кръстили Кървеника – по тази река, вместо планинска вода е текла българска кръв… 

Д-р Румен Какарашев, 

GSM 0886118686, 

kakarashev@abv.bg