Павлина Павлова: Народ, който не помни историята си, е обречен на изчезване!
Интервю на Д-р Румен Какарашев с Павлина Павлова
Павлина Павлова е известна българска поетеса и белетристка. Има издадени 71 книги, от които 11 исторически романи, десетина – криминални, също приключенски, фентъзи, както и романи за деца, приказки, стихове за деца и за възрастни, афоризми. Носителка е на престижни национални и европейски награди като: националната литературна награда "Проф. Димитър Димов" за цялостно белетристично творчество (2018 г.); националната награда "Калина Малина" за цялостно творчество за деца (2013 г.); първа награда "Атанас Мандаджиев" от Българската секция на AIEP за криминалния й роман "Убийства в Златната подкова" (2014 г.), а през 2016 г. е наградена за романа й "Лунното куче"; Европейска награда за поезия (1995 г.), връчвана от Центъра за европейска култура "Алдо Моро" (Италия). Член е на Лига на българските писатели в САЩ и по света, на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на писателско общество "Балкански Декамерон", на Академията на европейска култура "Орфеева лира" и други.
НАРОД, КОЙТО НЕ ЗНАЕ ИЛИ НЕ ПОМНИ ИСТОРИЯТА СИ, Е ОБРЕЧЕН НА ИЗЧЕЗВАНЕ. НИЕ НЯМА ДА ГО ПОЗВОЛИМ!
- Г-жо Павлова, Вие имате издадени 71 книги. Означава ли това, че не спите, за да пишете и всяка година да издавате по две-три книги?
- Разсмяхте ме, Д-р Какарашев! Чета с интерес Вашите интервюта, харесва ми забавният начин, по който водите разговорите и именно затова се съгласих да Ви дам това интервю. Наистина съм написала 71 книги, но както сам се досещате, не пиша още от бебе, а започнах първите си опити едва 9-годишна, но досега не се спирам. Прав сте, че спя малко – едва по пет-шест часа, а времето си го използвам и за писане, и за други неща...
- Знам това и искрено Ви се възхищавам. С течение на годините Вие спечелихте престиж сред най-продуктивните писатели. И което е по-важно: при Вас количеството не е за сметка на качеството. Над какво работите сега?
- Завършвам историческия роман „ТЕРВЕЛ – СПАСИТЕЛЯТ НА ЕВРОПА“. От около 15 години имам подчертан интерес към историята ни, а читателите ми се отблагодаряват, като купуват книгите ми и след прочит ги препоръчват на близки и приятели. Това е голямо удовлетворение за твореца и е мощен стимул за мен като писател.
- Доколкото знам, книгите Ви са търсени не само в България, а и от българи, живеещи по целия свят…
- Да, така е. От почти всички Европейски държави, през Англия, Канада, САЩ, Южна Америка до Австралия се свързват с мен или с онлайн книжарниците, с искане да им изпратим томовете за Боян Мага и Петър Дънов, за Орфей и Самуил, за Климент Охридски и Спартак, за Петър IV, Йоан-Асен и Калоян, за Вазови и Комитата от Дряновския манастир.
- Верно ли е, че повечето Ваши книги се издават отново и отново?
- Истина е. „Боян Мага – синът на Симеон“ претърпя четири издания и интересът към него не престава. Другите ми книги са с по две-три издания.
- И каква е тайната на успеха Ви?
- Аз не съм нито първата, нито пък ще съм последната авторка, която сътворява исторически романи. Но моите романи са художествено-документални, изградени са върху солидни проучвания на миналото ни. В тях съм събрала златни зрънца откъде ли не: от летописи, хроники, трудове на древни историци и папи, подкрепени с нови артефакти от археологически проучвания… И се питам: кога нашите историци ще коригират утвърдени исторически неистини, нещо, което аз правя в своите книги.
- Току-що споменахте исторически неистини. Кои са лъжите в историята ни?
- Много примери мога да Ви дам, но нека вземем историята на цар Калоян. Всички в училище сме учили, че Калоян е бил женен за куманката Целгуба, която влиза в заговор с племенника си Борил, а куманинът Манастър е убиецът на царя при обсадата на Солун. Да, ама не! Аз открих, че Българската православна църква е обявила за светица „монахинята Ксения, съпруга на Калоян“. И като се уверих, че за такова обявяване се правят задълбочени проучвания, разплетох кълбото.
- Какво му се е случило на Калоян, той е достоен цар на българите?
- Така е. Калоян прекарва като наложник на мирния договор между цар Петър IV и император Исаак II две години в двореца в Константинопол – от 17-та до 19-та си година. Там се запознава с девойката Ирина, която е от Комнините и за нея той по-късно се жени. Тя не е правила заговор срещу Калоян, но след смъртта му е принудена заради дъщеря си да сключи брак с претендента за трона Борил. За трона се борят и брат му Стрез, и братовчед му Алексей Слав.
- От думите Ви разбирам, че Ирина просто не е имала друг избор…
- Точно така, Д-р Какарашев, този брак никога не е консумиран, а година по-късно Ирина се замонашва под името Ксения. Когато принцеса Мария Българска се омъжва за ромейския император Хенрих, брата на Балдуин, нищо вече не я задържа в България, тя се връща в Константинопол и се заема с благотворителност. Издирва мощи на светци, прави големи дарения на църкви и манастири. Тя построява манастира "Вседържател" в Константинопол – и до днес един от най-великолепните манастири в столицата на империята. Затова е канонизирана след смъртта си от Българската православна църква за светица.
- А всъщност кой е убиецът на Калоян?
- Е, не съм аз! (смее се). Калоян не е убит нито от Манастър, нито от Св. Димитър Солунски, а получава сърдечен удар. Ако не е получил инфаркт, вероятно е щял да превземе Солун – всичко сочи натам. Ала огромната организация, свързана с обсадата, военната тактика за нападението, както и изхранването на многохилядната войска си е казала думата. Всъщност, преумората и стресът са го убили.
- Стресът и днес убива повече от всички болести. Обаче сме имали родолюбиви владетели, които са давали всичко, дори живота си, за България…
- Поклон пред тези велики българи! И ние днес трябва да сме патриоти. И нашите политици в никой случай не бива да си позволяват да поставят българския национален интерес по-ниско от другите си интереси.
- За Самуил знаем, че умира от сърдечен удар…
- Да, инфаркт го поразява когато вижда ослепените си 15-хиляди войни.
- Цар Симеон също получава инфаркт…
- Така е, това става в навечерието на военния поход, който е подготвял срещу Източната Римска империя.
- И Омуртаг умира внезапно…
- Че умира внезапно, спор няма, но за неговата смърт се носят слухове, че е убит от свой велможа.
- То и Крум умира неочаквано…
- Ами да, умира когато е начело на войските си в Тракия.
- Как минава един Ваш ден?
- Ранобудна съм. Не са ми необходими кафета и чайове, за да добия бодрост. След сутрешен тоалет и чаша топла вода, сядам и пиша. Водя си бележки. Чета или събирам материали за следваща си книга. Разнообразявам се с писането на поезия, с работа в градината, когато времето позволява. През лятото мързелувам из романтични кътчета на градината ми, които сама съм си създала. Сега пиша новия си исторически роман за Тервел.
- Кога да очакваме Тервел в книжарниците?
- По Нова година, надявам се!
- Лесно ли е да бъдеш писател в днешно време?
- Никак не е лесно! Държавата е обърнала гръб на творците вече 34 години и всеки от нас се спасява поединично. Не може за култура днес да се отделят 0.34% от бюджета, а при Тодор Живков тези пари да се равняваха на 3.5%. Когато писателят е принуден да се издържа от друга работа, тоест, да пише само в свободното си време, естествено е, че няма как да даде най-доброто от себе си. Освен това, за разлика от другите Европейски държави, въпреки борбата на СБП да се въведе заплащане в края на годината на писателите, чиито книги се ползват от библиотеките, няма напредък. Става въпрос за плащане на авторско право, но институциите нехаят.
- Кое е мотото на живота Ви?
- Да следвам мечтите си, да не се отказвам, когато срещам препятствия, защото всичко може да се преодолее с търпение, настойчивост и вяра.
- Коя е детската Ви мечта?
- Моята детска мечта беше да стана писателка. По времето на социализма трудностите идваха от факта, че не бях партиен член, нито член на СБП. Но сам виждате, че постигнах мечтата си. Затова Ви пожелавам здраве и упоритост. Останалото е в Божиите ръце.
- Вървим към финала на това интервю и се изкушавам да Ви поздравя с най-светлия християнски празник, Великден! С какви чувства посрещате празника?
- Великден е празник, който се е чествал от българите много преди раждането на Христа. Всъщност първоначално той е бил езически празник, посветен на бога-Слънце. После са си го присвоили почитателите на бог Митра, който е получил широко разпространение в границите на Свещената Римска империя. Дори в Рим е имало огромен храм, посветен на Митра. Но след утвърждаването на християнството и забраната на митраизма, Великден става празник на Възкресението на Иисус Христос. Моите чувства са като на повечето българи: обичам го този празник, независимо от неговата история! Защото той е натоварен с вярата във Възкресението и Възраждането. А какво по-прекрасно от това?!
- Може би по-прекрасно ще е като го кажете с Ваши стихове за Великден…
- Да, силата на поезията. Специално за Вас, Д-р Какарашев, и за читателите, казвам „Христос Воскресе“ с моето стихотворение:
ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО
Павлина Павлова
"Христос воскресе из смерти..."
И чудото се случи:
единствен Той преодоля смъртта заради нас.
"Христос воскресе..." - казват милионите в захлас
и се надяват тайната митична да научат.
"Христос воскресе!..."
Празник, който ни изпълва с вяра,
че ние, смъртните, в дългоочакван ден и час,
по даден знак - разбудени от неговия глас -
ще се изправим от гробовете на съд направо.
"Христос воскресе!..."
Песни и молитви се разнасят,
а огледалното небе като огромен гонг
ги разпилява по Земята грешна и приглася:
"Христос воскресе!..."
И се ражда първият закон...
Д-р Румен Какарашев,
GSM 0886118686,
Коментари
Публикуване на коментар