Доц. Д-р Мария Грозева: Моята мисия е да доказвам истината!

  Доц. Д-р Мария Младенова Грозева е известен съдебен лекар и университетски преподавател по „Съдебна медицина и медицинска деонтология“. Родена е през 1946 г. в гр.Враца. Лекарската професия е наследствена във фамилията й - по майчина линия имат много лекари. Родителите й са математици. Има двама сина и една дъщеря. Синовете й са лекари, а дъщеря й е доцент по математика и геометрия – преподава в Академията по архитектура в София. Радва се на четири внучета. Завършила е езикова гимназия с преподаване на английски език, а след това и специалност „Медицина“ в Медицинския факултет на ВМИ София през 1971 г. 

- Доц. Грозева, Вие сте жена, а сте се отдали на такава тежка и отговорна специалност каквато е Съдебната медицина. Защо направихте този избор в живота си?

- Няма „мъжки“ и „женски“ специалности. В съдебната медицина или ставаш за тая работа, или по-добре не се захващай с нещо дето не е твоето призвание! Още при влизането ми в медицинския институт аз исках единствено и само да стана съдебен лекар, това е моята детска мечта. Като студентка посещавах кръжока по съдебна медицина. Веднага след дипломирането ме приеха за стажант-асистент в катедрата по съдебна медицина в София. Избрах съдебна медицина защото съм чела много криминални книги. Майка ми също ме насочи към тази специалност, тъй като още като бях малко момиче, тя забеляза, че съм изключително наблюдателна и съобразителна. Отдаваше ми се бързо и лесно да хващам всеки, дето се опитва да ме лъже, да ме мами или да ме баламосва. Освен това в кръвта ми винаги е бил стремежът да търся истината и държа да възтържествува справедливостта във всичките й форми и проявления. Много се дразня когато попадна на неточни експертизи или на проявена професионална небрежност от страна на мои колеги съдебни медици. Борбата за истината по всеки един случай ме мотивира да продължавам да работя всеки Божи ден, дори и на тази възраст. Станах на 74 години, макар че който ме види не ми дава тия години. За съжаление, не винаги се постига справедливост, тъй като в съдебния процес освен експертизата се вземат предвид и купища други факти и обстоятелства, някои от които биват манипулирани по едни или други причини. Ролята ми като вещо лице е ключова и важна и аз никога не съм си позволявала да подвеждам съда. Винаги подхождам отговорно, като давам обективно заключение и така помагам на съда да издаде безпристрастна и справедлива присъда на виновните лица. 

- Казахте, че попадате на неточни експертизи поради проявена професионална небрежност от страна на Ваши колеги съдебни лекари. Какво и как се случва за да се допускат тези аномалии в съдебно-медицинските експертизи ?

- Да, в последните години ми се налага неколкократно да правя ревизии на експертизи, направени от мои колеги, които са дали становище, че се касае за убийство. Без да има престъпление, по трупа стават следи, сочещи за удушаване и убийство. Как става това? Ще ви обясня, защото непрофесионално извършените аутопсии са предпоставка за допускане на съдебни грешки. И така, установила съм, че не се касае в никакъв случай за убийство, а за неправилно извършени аутопсии. Причина за това е, че някои мои колеги не подхождат съвсем отговорно и коректно при извършване на аутопсиите. Позволяват си малко да хитруват и да си облекчават работата, като оставят аутопсионната техника в ръцете на своите технически помощници, които не са медицински образовани. Така се нарушават задълженията и отговорността на съдебния експерт, лично и много щателно да изследва и да отрази всички детайли при изследване на труповете. От литературна справка във връзка с тези повторни експертизи, се оказа, че това не е проблем само в България. Такава порочна практика се наблюдава в целия свят. Известно е, че предпазните средства на аутопсиращите лекари са абсолютно несъвършени за тяхната работа и не им гарантират безопасност. Повечето от тях ги е страх да не се заразят с Хепатит С и с други опасни инфекции. В крайна сметка, много съдебни медици предоставят извършването на аутопсия на техниците, като не правят своята лична експертна работа по трупа. Така се нарушава необходимата аутопсионна техника и вътрешните органи се изваждат в общ комплекс, което е основна причина да се допускат пропуски и механични послесмъртни травматични увреждания. Не се извършват задължителни и важни проби в съдебно-медицинската експертиза, като проба за наличието на пневмоторакс, на въздушна емоболия и на тромбоемболия. Освен това при комплексното изваждане на вътрешните органи в много случай не се изследват на анатомичното място шийните органи, което е задължителна процедура в съдебната медицина. Нещо повече, при захвата който техникът прави в шийната област за да извади в цялост всички вътрешни органи, стават изкуствени травматични увреждания, които впоследствие водят до преценка, че се касае за удушаване, което единствено сочи - убийство. В резултат на това непрофесионално отношение към аутопсиите, се стига до неправилна насока на разследването и до образуване на съдебно производство. То носи сериозен риск и е предпоставка за съдебни грешки. 

- Когато бяхме студенти ни разказахте случай от Вашата практика, при който са напирали сълзи в очите Ви. Нека го разкажем и на читателите!

- Да, ще Ви го разкажа, макар че като ме връщате към него и сега ми става тежко, сякаш всичко отново изплува пред очите ми! В мазето на блок бащата държал краден бензин и го съхранявал в пластмасови туби. Искал е да го продаде и да вземе някакви пари. Идва купувач на бензин, бащата и съпругата му слизат в мазето и оставят детенцето си да стои самичко в апартамента, който е на един от горните етажи на блока. Майката и бащата слизат в мазето да направят далаверата с купувача и баш тогава спрял електрическият ток, в мазето станало тъмно и непрогледно. Съпругата му запалила свещ. Парите на бензина се възпламенили, бензинът пламнал и станала страшна експлозия, при която всички които са били в мазето са загинали на място – бащата, майката и купувача. При огледа на етажа на който са живеели намерихме малкото момиченце. То протягаше ръчичките си към мен, ревеше с пълен глас, от очичките му сълзите бликаха като ручейчета и молеше „Искам си мама, искам си тати!“ Това е история която никога няма да забравя. И в моите очи бликнаха сълзи, въпреки че като съдебен лекар съм виждала какви ли не гадости и ужасии.

- Доц. Грозева, с чиста съвест заявявам, че Вие сте прекрасен преподавател, от който сме научили много! Искрено Ви благодаря за всичко! Какво бихте казали на моите колеги лекари?

- Благодаря за добрите думи, Д-р Какарашев! Помня Ви като отличен студент. Обучавала съм много от вас, сега обучавам децата и внуците на някои от колегите в Медицински университет София. Зад гърба си имам над 50 години лекарски стаж. На колегите желая да нямаме срещи по съдебните зали, тъй като в последно време се наблюдава бум на делата срещу медиците. Някои от тях са основателни, но твърде често се обвиняват доктори поради комерсиални съображения от страна на близките на починалите лица, без лекарските екипи да имат каквато и да било вина. Колегите да обичат професията която са си избрали, да уважават пациентите, както и техните близки. Да не забравят да говорят с пациентите, защото от там научават подробности за живота им и получават ценни клинични данни, които са изключително важни за поставяне на точната диагноза и от там за провеждането на адекватно лечение. Високотехнологичните методи в никой случай не заместват живия контакт на лекаря с пациента.

- Позволете ми да Ви попитам, каква е Вашата мисия в живота?

- Моята мисия е да доказвам истината! Обичам работата си и съм изцяло отдадена на професията си! 

- Благодаря Ви за интервюто! От сърце Ви желая да сте жива, здрава и щастлива! И още дълги години да бъдете все-така полезна на обществото ни със своите знания, умения и опит!

Д-Р РУМЕН КАКАРАШЕВ

GSM 0886118686