Доц. Сотир Марчев: Пазете сърцето си за да живеете дълго

Доц. Сотир Марчев е завършил със златен медал Политехническата гимназия в Благоевград, след което се дипломира по специалността „Медицина“ в Медицинска академия София. Придобил е научна степен „Доктор“ по кардиология, а по-късно взема академична длъжност „Доцент“ в Медицински университет Плевен. В момента е началник на клиниката по кардиология на Медицински институт на МВР София. Виждали сме го в много телевизионни предавания и едва ли Доц. Сотир Марчев има нужда от повече представяне. Време е да чуем какво ще ни каже...

- Доц.Марчев, защо избрахте да учите медицина и как се насочихте към кардиологията?

- Д-р Какарашев, аз съм от род на македонски войводи. Чичо ми Георги Марчев е командвал отрядите на ВМРО, които са пазили българо-албанската граница. Те са пазили албанско население да не навлиза по българските земи. Когато идва 9-ти септември 1944 година „Коминтерна“ решава, че Македония не е българска и че тя трябва да бъде подарена на Тито. Решават че ние трябва да се откажем от тези земи. Разбира се, моят род е бил против. Чичо ми е бил разстрелян, баща ми е бил разкарван по лагери, защото е бил от хората, които са смятали, че Македония е българска. Знаех че властта няма да симпатизира на децата на хората за които Македония е българска, така че нищо добро не очаквах от властта. Трябваше да си търся занаят, примерно да стана доктор. Като си добър доктор работиш защото хората те търсят и харесват и не е нужно да те харесва властта. Примерно ако бях решил да стана дипломат или адвокат, където се иска благоразположението на властта щях имам много ядове. Като си добър доктор и помагаш на хората, те идват при теб, търсят те. Така нещата вървят нормално, даже успяваш да се развиваш и да се усъвършенстваш. За хирург също не ставаше, защото за да имаш достъп до операционните зали и да те пуснат да оперираш ти е нужна благословията на началниците на болниците. Така избрах вътрешните болести и по-специално се отдадох на кардиологията.

- Какво Ви провокира да напишете книжките с които толкова много улеснявате усвояването на учебния материал от студентите по медицина?

- Това, че младите хора трябва някой да ги научи. В медицината се печелят пари от прегледи и лечение на пациенти. От писане на книги не се печели. Човек може да издава медицински учебници само ако иска да научи на медицина хората около себе си. Има два вида началници. Единият вид са тези дето искат да бъдат незаменими и не учат никого на нищо. Другият вид са тези, които искат хората около тях да знаят и да могат. Аз избрах да съм от втория вид. Моите подчинени са добре обучени, всеки ги иска да работят за него, ама те остават да работят при мен поради доброто отношение което получават.

- Как достигате до тези интересни формули и асоциации, благодарение на които студентите запомнят лесно дори най-трудните неща?

- Цял живот съм бил преподавател и съм обучавал хора. От дългогодишния си преподавателски опит знам с кои думи студентите ме разбират и кога ме гледат умно без да разбират какво им обяснявам.

- Припомнете ни как лесно да запомним подреждането на електродите при правене на електрокардиограма, така че никога да не допускаме грешка?

„Червено знаме на черна земя“ за дясната ръка и за десният крак. „Жълто цвете на зелена поляна“ за лявата ръка и за левият крак.

- Върху какво работите сега, подготвяте ли нови помагала в помощ на студентите, специализантите и лекарите?

- Работя върху поредица от книги, която трябва да се актуализира с новостите в медицината и да се преиздаде отново през следващите години. Обучил съм вече две поколения кардиолози и смея да твърдя, че те са страхотно добри. Направил съм две дисертации – едната е върху ехокардиографията, а другата ми докторска дисертация е върху стрес-индуцираната такоцубо-кардиомиопатия. Направил съм пълно проучване на проблема в България и ние разполагаме с тази информация за разлика от другите страни.

- Разкажете ни интересни случаи от Вашата кардиологична практика!

- Ще Ви разкажа два случая. Първият е от 1988 година когато бях започнал работа в клиниката по кардиология на „Медицинска академия“. Там шеф ни беше видният професор Илия Томов. Докараха ни тежко болен пациент, на които са му правили венозно високи дози симпатикомиметици, това са лекарства за повишаване на артериалното кръвно налягане. Но въпреки тях кръвното налягане на пациента е вървяло надолу. При повишаването на дозите на тези лекарства неговото кръвно налягане неясно защо, вместо да се повишава, продължавало да пада все повече и повече. В клиниката по кардиология първият човек който се сети да измери кръвното налягане на краката на болния бях аз. Пациентът имаше стеснение на артериите които отиват към двете му ръцете. Поради стеснението на тези артерии, при измерване на кръвното налягане на двете ръце се отчита ниско кръвно налягане. Реалното кръвно налягане се измерва на краката, където артериите са нормални и нямат стеснения. И разбира се, артериалното налягане измерено на краката се оказа високо поради даваните лекарства за повишаване на кръвното налягане. Направих ехокардиография и доказвах че пациентът освен стеснението на артериите има и кардиомиопатия, която се влошава при прилагане на симпатикомиметици. Спрях терапията с тези медикаменти и пациентът се оправи.

- Интересен случай. Разкажете ни и втората история!

- През 2005 година бях на специализация в университетската болница в Осака, Япония. Там японците видели в моето CV, че притежавам Европейски сертификат по ехокардиография. В началото ме гледаха с леко недоверие и решиха да ме изпитат. Пуснаха ми запис на ехокардиографско изследване на тяхна пациентка. Гледах записа внимателно и забелязах наличието на два порока на сърдечните клапи - аортна регургитация и митрална регургитация. Освен това на места видях нарушения в съкратимостта на сърдечния мускул, което говореше за възпаление на сърдечния мускул – миокардит. Казах, им че голяма грешка ще направят ако изпратят тази болна с миокардит на операция. Японците останаха възхитени от компетентността ми и казаха, че вече са направили тази грешка - пратили са жената на операция и тя умряла. След това повече не ме изпитваха и ми се доверяваха на всичко което им казвам.

- Какво ще пожелаете на хора, които вече не са в „първа младост“?

- Пазете сърцето си за да живеете дълго!

- Добро пожелание! Ама как да го правят, лесно е да се каже…

- На първо място карайте по-спокойно и избягвайте стреса, той ни убива повече от всичко друго! Оноре де Балзак е казал: „Да се ядосваш значи да наказваш себе си заради грешките на другите“. Така че теглете по една „благословия“ на всичко което ви дразни и си живейте живота с усмивка. През нощта спете от 7 до 9 часа, а през деня се движете умерено. Тези от вас които са по-издръжливи могат да се натоварват повече, а за другите остава да се натоварват умерено – при самата физическа активност не трябва да получавате задух, стягане в гърдите или сърцебиене. Внимавайте да не се травмирате и не правете физически усилия „напук на болката“. Излизайте на разходка и правете по 7200 крачки, това е горе-долу час ходене. Стремете се да имате нормално тегло. То се смята като от височината си в сантиметри извадите 100. Примерно, ако сте високи 170 сантиметра като извадите 100 за теглото ви ще остане да сте до 70 килограма живо тегло. Хранете се разнообразно и не прекалявайте с храната – в нея трябва да има зеленчуци, ядки, плодове, пълнозърнести храни, варива (боб, грах, леща, нахут), риба, малко мед и кисело мляко. Поддържайте си кръвното налягане в норма, то не трябва да е над 140 на 90, а ако имате диабет гледайте да е до 130/80. Пулсът ви трябва да е между 50 и 100 за минута. Никой не се е измъкнал жив от живота, ама хората които поддържат нормално кръвно налягане живеят по-дълго. Дълголетниците са с по-ниско кръвно и с по-бавен пулс, тъй да се каже те живеят по-икономично за да имат живот за всеки ден. Ходете редовно на прегледи при личния си лекар и при кардиолога. Пийте си редовно лекарствата. Не прекалявайте със солта. Избягвайте газираните напитки, мазното, пърженото, маргарините, алкохола и цигарите. Правете си периодично изследвания. Ще ви кажа как лесно да запомните кое колко трябва да бъде, само бройте от 7 до 1 наобратно. И така, Д-р Какарашев, ето примерните стойности на показателите: гликираният хемоглобин да е под 7, кръвната захар да е под 6, холестеролът да е под 5, пропускаме 4 или просто си казваме, че сезоните са 4, лошият LDL холестерол да е под 3, триглицеридите да са под 2, добрият HDL холестерол да е над 1.

- Благодаря Ви за интервюто! Желая Ви да сте жив, здрав, щастлив и още дълги години да помагате на хората !

Д-р Румен Какарашев 

GSM 0886118686