Д-р Румен Какарашев

Д-р Никола Пировски е лекар, философ, антрополог и иноватор. Неговата работа обединява новата парадигма в медицината. Университетски преподавател е в катедрата по Анатомия на Медицински факултет при Тракийски университет Стара Загора. - Д-р Пировски, Вие развивате множество разнообразни дейности – медицина, философия, бойни изкуства, криотерапия, антропология и литература. Как съумявате да съчетавате всичко това? - Вероятно са ме правили за енциклопедист! Всъщност, всичко е свързано – търсим цялостния човек. Новата парадигма в медицината не е само лечение на тялото, тя е интеграция между знание, култура и лична история. И като за начало, Д-р Какарашев, искате ли да Ви разкажа нещо интересно? - Да, бих искал да ми разкажете нещо, което науката не може да обясни… - Доста са нещата, които съвременната наука не може да обясни и едно от най-интересните сред тях са антропологични събития при погребалните практики. Там се стига до метафизични обяснения, най-малкото заради психологическия ефек...

Д-р Емилия Караславова, д.м. е специалист с доказан опит и с огромен научен принос в областта на медицината. Тя е утвърден специалист с дългогодишна практика и със задълбочени познания. Завършила е Медицински университет – Пловдив. Продължила е професионалното си развитие с докторантура, в рамките на която успешно е защитила дисертация и е придобила образователната и научна степен "доктор по медицина". С над 25 години клиничен и научен опит, д-р Караславова се отличава със своя ангажимент към високите стандарти в диагностиката, лечението и грижата за пациентите. Нейната работа съчетава научната прецизност с хуманността и с индивидуалния подход към всеки един болен човек. Тя е автор и съавтор на редица научни публикации в национални и международни издания, с импакт фактор, участник е в медицински конференции и във форуми, както в България, така и в чужбина. Д-р Караславова е известна със своята емпатия, професионализъм и новаторски подход към медицинската практика. Тя е търсен...

Минаваме в посока североизток от село Куртово Конаре, на запад от река Въча и се отзоваваме при Царският Дворец Кричим. На времето тук Царят и Царицата са приемали на аудиенция, както обикновени хора, така и висопоставени лица, дошли в Двореца от България и от света. Има сведения, че тук са отстрелвани животни и че тази царска ловна резиденция е създадена през 1905 година за княз Фердинанд, като е довършена през 1936 г. за цар Борис III. Същата съществува и до ден днешен - виждаме прекрасната двуетажна резиденция, на която първият и вторият етаж са със застроена площ от около 750 квадратни метра. Представете си, това е истински Дворец с 55 помещения, от които 12 са големи бани за къпане и са снабдени със скъпа санитария. Архитектурата на Двореца демонстрира умело съчетание на функционалността с романтизма и с модернизма, а обзавеждането вътре в него е докарано от Виена. Към Двореца има огромна гора и парк. Тук е най-големият развъдник в България на елен лопатар и това място се обитава ...

В Западните Родопи, с мощен джип, по черни коларски пътища, през красиви гори и поляни се отправяме към местността Вълчи камък (Курт ташак). Това е най-високата Панорамна площадка на целия Балкански полуостров. Намира се в близост до пещерата Дяволското гърло. На около 1650 метра надморска височина е и е около 100 метра по-високо спрямо Орлово око. Географски Вълчи камък го откриваме в района на Девин, по пътя за село Триград, североизточно от село Гьоврен. Любопитен факт е, че на поляната срещу панорамната площадка на Вълчи камък е снимана тежката сцена от филма „Време разделно”, отразяваща сватбата на Манол и Елица, както и потъпкването на хляба от турчина Кара Ибрахим. Поглеждайки от Вълчи камък напред и надолу, виждаме Триградското ждрело, което върви северно от село Триград към село Гьоврен. Там тече река Триградска, а около село Гьоврен ждрелото се разширява. По мраморните склонове забелязваме разнообразни карстови форми, смърчове и ели, както и планините Рила и Пирин, които оста...

В тази статия ще разгледаме две от най-интересните пещери в Западните Родопи, намиращи се в района на Девин. Започваме с Ягодинската пещера, в която за съжаление, няма да може да си наберете ягоди, обаче ще се насладите на красотата на природата. Името на пещерата идва от наименованието на близкото до нея село Ягодина, което е само на три километра от нея. Според легендата, когато селяните от Ягодина се опитали да избягат от лошите нашественици, те влезли вътре в пещерата и се скрили там. Обаче, нашествениците разбрали за скривалището на селяните и запалили силен огън в нея. Пламъците изгорили кислорода, въздухът станал дим и нашествениците затворили входа на пещерата. Българите умрели по изключително мъчителен и жесток начин, като тези, които умирали първи били погребвани от останалите - затрупвали ги с камъни. Открити са скелети на мъже и жени, сплетени в последна прегръдка, на деца и родители, на влюбени, стоящи един до друг - тях дори смъртта не е успяла да ги раздели, както в прен...

 Това, което ни прави забележими и истински, е нашето излъчване  Спокойствието озарява лицето, напрежението го съсипва  Стремежа да се превърнеш в копие на някакъв наложен стандарт, заличава индивидуалността  Най-трудните върхове, които трябва да изкачим, са тези вътре в нас  Не може да има обединена нация, ако основното оръжие е омразата  В крайна сметка, от нас зависи с какво ще храним умовете и душите си – с евтини сензации или с идеи, които ни помагат да растем Има хора, които преминават през живота като поток – тихи, непретенциозни, понякога дори незабележими. Има и други – които идват като лавина. Променят терена, по който стъпваме, разтърсват представите ни, оставят следи. Юлияна Дончева е от вторите. Журналист, телевизионен водещ, автор на няколко книги, обществена личност, бивш народен представител, майка и жена с присъствие, което трудно се забравя. На 60 години, тя изглежда по-силна, по-спокойна и по-красива от всякога. И продължава да пише истории – не само в книгит...